2. Антарктида е континент, обграждащ Южния
полюс на Земята. Заема централната част на
географския регион Антарктика в Южното
полукълбо, почти изцяло на юг от Южния полярен
кръг, и е ограден във всички посоки от водите на
три океана –
Тихи,
Индийски
и Атлантически.
3. Антарктика е географски регион,
обхващащ континента Антарктида и водите
и островните територии в Южния океан
разположени южно от Антарктическата
конвергенция. Заема около 20% от площта
на южното полукълбо, от които 5,5% (14 млн
км²) са площта на самия материк.
5. Антарктическата конвергенция е линията
обкръжаваща Антарктика, където студените
антарктически води от юг потъват под сравнително
по-топлите северни води. Преминава
приблизително на 55° южна ширина, като в
отделни участъци стига до 48° и 61° южна ширина.
6. Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със
средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни
температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-
голяма средна надморска височина.
7. С площ 14,2 млн. km² континентът е пети по
големина в света след Азия, Африка,
Северна иЮжна Америка, и пред Европа и
Австралия. През зимата, когато океанските
води замръзват, площта му се увеличава
поти два пъти.
10. Бреговете са високи и стръмни
Бреговата линия е слаборазчленена.
Най-големият полуостров е Антарктическия –
дълъг и тесен, заобиколен от водите на Тихи и
Атлантически океан.
11. Острови - архипелазите Южни Шетлъндски острови и Южни
Оркнейски острови, остров Петър I, остров Александър, остров
Търнстън, островите Балени и остров Скот.
Морета – Уедъл/към Атлантическия океан/ и Рос/към Тихи океан/.
Шелфови ледници – Рос, Рон, Шекълтън.
Остров Бут и връх
Скот по западното
крайбрежие на
Атлантическия
полуостров.
12. ШЕЛФОВ ЛЕДНИК РОС.Изпълва огромния залив, който се врязва в
Антарктида. Простира се от изток на запад на около 800 км и
навлиза на 970 км навътре в сушата. Надвисналите откъм морето
ледове на места се издигат на 60 м, а ледът в южната част стига
до 750 м дълбочина. Ледникът се движи постоянно към морето
със скорост 1,5 - 3м на ден.
18. Историята на Антарктида започва с разпространените на
запад теории за обширен континент, известен като Тера
Аустралис, за който се смята, че съществува далеч на юг.
Името Антарктика, означаващо „срещу Арктика“, е
използвано за първи път от Мариний Тирски през II век пр. Хр.
След заобикалянето на нос Добра надежда и нос Хорн през
XV и XVI век се доказва, че Тера Аустралис Инкогнита
(„Непозната южна земя“), ако въобще съществува, е
самостоятелен континент. През 1773 г. изследователят
Джеймс Кук пръв пресича Южния полярен кръг, но, въпреки
че открива множество крайбрежни острови, не вижда
самата Антарктида. Смята се, че е бил на около 240 км от
континента.
20. През 1820 г. няколко експедиции се обявяват за
откриватели на Антарктида, като първата от тях е тази
на руснаците Фадей Белингсхаузен и Михаил
Лазарев. Първото акостиране на континента вероятно
е само година по-късно, когато Джон Дейвис,
американски ловец на тюлени, стъпва на ледниците.
21. Първата норвежка антарктическа експедиция през 1892 г. е под
ръководството на капитан Карл Антон Ларсен. Експедицията се
придвижва на барка „Язон“. Ларсен открива първите фосили на
територията на Ледения континент, за което получава награда от
Кралското географско дружество. През декември 1893 г. той
става и първия скиор в Антарктида, като ледника, който той
прекосява, е наречен в негова чест Ларсен. Също така той се
счита за основател на китолова в антарктическите крайбрежни
води и на селището Грютвикен, Южна Джорджия.
22. След достигането на Северния полюс през 1909 г., към
Южния полюс потеглят множество експедиции, голяма
част от които завършват с ранени или жертви. Полюсът
е достигнат на 14 декември 1911 г. от норвежеца Руал
Амундсен, в надпревара с англичанина Робърт Скот.
23. На 1 декември 1959 г. 12 държави - Аржентина,
Австралия, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия,
Норвегия, Съветския съюз, САЩ, Франция, Чили, Южна
Африка, Япония, подписват Антарктическия договор.
Договорът, влиза в сила през 1961 г. и в момента е
подписан от 49 страни, разглежда Антарктика като
научен резерват и установява свобода на научните
проучвания, като забранява военна дейност на този
континент.
26. Изследователската база „Свети Климент Охридски“ е
българско научно съоръжение на остров Ливингстън, част от
антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.
Залив Емона Параклис Св. Иван Рилски
27. Централният район на
о. Ливингстон с базите
Св. Климент Охридски
и Хуан Карлос I, и
Лагер Академия