3. А/ географско положение
След Тихият океан Атлантическият океан е вторият
по големина океан на планетата. На изток е
разположен между Африка и Европа, а на запад
между Северна и Южна Америка. Свързан е с
Тихия, с Индийския и със Северния ледовит океан.
Има формата на буквата S.
4. Б/ Големина – 92 млн. кв. км
Атлантическият океан заема изключителна голяма
територия. От цялата земна повърхност той заема почти
20 %. Ако го сравняваме по площ с останалите континенти,
той би заемал цяла Азия, Австралия, Северна и Южна
Америка взети заедно.
Дължина – от север на юг – 15 хил. км
Ширина – под 3 хил. км в най-тясната част
5. В/ Брегова линия – силно разчленена в северната
част и по-слабо в южната
Атлантическият океан има брегове от фиордов, риасов,
делтов, естуарен тип и др. Има малко на брой острови:
Британските острови, Канарските острови, Антилските
острови, островите Зелени нос, включително вулкански
(Азорските острови, Света Елена, Тристан да Куня и др.) и
коралови (Бахамските острови, Бермудските острови и др.).
6. 2. Образуване на океана и релеф
Атлантическият океан се е образувал при отдалечаване на
Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни
плочи преди 180 милиона години. По разделящите ги разломни
линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване
се образува СОХ (Срединен океански хребет). Той се простира по
дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на
места се показва над водата във вид на вулканични острови.
Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с 9,5
сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканична пепел с
дебелина 1000 m.
7.
8. Между СОХ и континентите се простират обширните
котловини и плата - Северноамериканската котловина,
Бразилската (дълбочина 6119 m), Аржентинската (6212 m) и
Анголската (6050 m)котловина, Исландското плато (на север
от остров Исландия), Антилският хребет (край Централна
Америка), Атлантическият праг между Британските острови
и остров Исландия. Най-дълбокият ров в Атлантическия
океан е Пуерто Рико (8648 m). Шелфът заема около 10,3 % от
площта на океанското дъно, слабо наклонен към открития
океан.
9. Възрастта на океанската
кора под Атлантическия
океан. С червено са
обозначени най-младите
области, със синьо — най-
старите.
10. 3. Особености на Атлантическия океан:
А/ Климат – разнообразен – от екваториален до умерен
През Атлантическият океан минава топлото течение, наречено
Гълфстрийм, поради което температурите му в различните му
краища доста варира. В топлите му части, около екватора,
температурата на водата често достига около 25-26 градуса по
Целзий, докато в студените част те рядко надвишават 7-8 градуса.
На юг влияние оказват топлото Бразилско течение и студеното
Бенгелско течение.
11. Б/ Соленост – 34-37,3 ‰
Най-малка около екватора, най-голяма на тропиците
В/ Вълни – най-високи около нос Хорн /до 15-20 м/
Приливи и отливи – денонощни колебания на океанското ниво.
Най-високи в залив Фънди – 18 метра.
12. Г/ Растителен и животински свят –
В Атлантическия океан са известни около 200 000 вида растения
и животни: много водорасли, морска трева; радиоларии, медузи,
раци, летящи риби, акули, морски костенурки, риба меч,
херинга, треска, морски птици и др.
Рибите меч, които често достигат до 5 м. и са известни
като най-бързо плаващите риби, достигащи до 130 км./ч.
13. Летящите риби, които приличат на известния ни зарган.
Те имат способност да прелитат на къси разстояния, до
30 - 50 м. Хранят се предимно с планктон.
14. Китовите акули, които са най-големите акули, като рекордьорът от тях
достига 14 м. Те се хранят предимно с планктон и малки риби, но не
биха отказали и човешко и животинско месо.
15. Атлантическата херинга, която е с дължина от около 40 см. и тегло
около 700-75- г. Тя е един от най-важните обекти в световния риболов.
16. Синият кит е най-голямото животно на планетата Земя. Той е морски
бозайник, който достига дължина до 30 м и тежи около 150 т, а понякога
дори и повече.
17. 4. Използване на водите на Атлантическия океан
Атлантическият океан е най-големият доставчик на риба. От
него се добиват около 2/3 от световния улов.
Добив на водорасли, соли, нефт, природен газ,
електроенергия /силата на приливите и отливите/.
За морски транспорт:
Европа – Ротердам, Хамбург, Лондон
С и Ю Америка – Ню Йорк, Буенос Айрес, Риу ди Жанейру
Африка – Кейптаун, Дакар
Обмен на стоки – 2/3 от стоките в света.
За съобщения – прекарани кабели по дъното на океана.
18. Атлантическият океан притежава също гъста мрежа от
подводни комуникационни кабели с обща дължина над 200
000 километра, включително 16 трансатлантически, които
свързват Европа с Америка. Първият подводен кабел между
Европа и Северна Америка е поставен през 1866 г., а през
1882 г. друг кабел свързва Европа с Южна Америка.