История и цивилизация, 7 клас, учебник на "Просвета"

2. 1. Природни условия
Релефът на Италия е предимно планински,
като 80% от територията е заета от
планини. По север са разположени части
от Алпите. На юг от тях се намира най-
голямата равнинна област в страната,
Паданската равнина, през която протича
река По. По дължината на полуострова е
разположена веригата на Апенинските
планини. В южните части на страната има
няколко действащи вулкана: Везувий, Етна
(на остров Сицилия), Вулкано (на
едноименен остров) и Стромболи (на
едноименен остров).

3. Италия – произход на името
Съществуват няколко обяснения за това
как Италия получила името си. Според
Аристотел и Тукидид страната носи името
на Италос, легендарен владетел на
енотрите, древно племе.
Други извеждат името от латинското vitulus,
което в преводът означава „страна на
телетата”

4. Климатът на Апенинския полуостров е
повлиян най-вече от два важни фактора:
нагънатият релеф и голямата дължина от
север на юг.
Преобладава Средиземноморският тип
климат, характеризиращ се с топло и сухо
лято и мека и влажна зима.

5. 2. Италия преди Рим – италийски племена,
етруски, елини и картагенци
На Апенинския полуостров се заселили италийски
племена, елини, картагенци и др. През VIII в. пр.Хр.
етруските създали „империя“.

6. III – I хилядолетие пр.н.е. — територията на Италия
е населена от италийски племена.
Адриатическото крайбрежие е населено с
пицени; в централната част на полуострова се
намират умбри и сабини, по на юг самнити,
оски и лукани. Всички те са италийски племена
заедно с венетите и сикулите.
А/ италийски племена

8. Б/ етруски – загадъчна цивилизация
Произходът на етруските не е изяснен (според Херодот,
етруските дошли от Мала Азия). Също като гърците,
етруските образуват множество градове-държави със
собствено управление.
Заемат областта Етрурия /дн. Тоскана/ в централната
част на полуострова. Възникват 12 етруски градове,
обединени в могъщ съюз. Те създават колонии в Северна
и Южна Италия.

9. Етруската цивилизация – VIII – VII век пр. Хр. – цивилизация от
градски тип
Използват желязо, бронз, злато
Строят пътища
Изграждат каменни укрепления, храмове
Погребват знатните мъртъвци в каменни гробници украсени
със стенописи

13. Над 10 000 етруски надписа са били
намерени на надгробни камъни,
вази, статуи, накити и други
предмети. Също така са намерени
части от етруска книга, направена
от лен. Етруските текстове могат да
бъдат разчетени - произношението
на буквите е известно, но учените не
са сигурни за значението на всички
думи.
Според една от хипотезите етруския
език спада към индоевропейските
езици и е продължение на хетския.

14. В/ гръцки колонии – „Велика Елада“ – в Южна Италия и
о-в Сицилия
Г/ колонии на Картаген/финикийски град-държава в
Северна Африка/ - на островите Сицилия и Сардиния

15. 3. Възникване и ранна история на Рим
А/ Ромул и Рем – легендарните основатели на Рим
Латини, Лациум – 753 г. пр. Хр.

22. План на Рим през VI в. пр. Хр.

23. Б/ обществено устройство на Рим
Свободните римляни се делели на патриции (които
управлявали) и плебеи (преселници), които не управлявали.
Само патриции участвали в Сената (съвет на старейшините).
Сенатът избирал и царете, които управлявали.
Те били общо седем:
 Ромул
 Нума Помпилий
 Тул Хостилий
 Анк Марций
 Тарквиний Приск
 Сервий Тулий
 Тарквиний Горди

24. Стена на Сервий Тулий

25. В/ управление на Сервий Тулий – провел
социални реформи
 Разширява достъпа на плебеите до армията и
народното събрание.
 Разделя мъжкото население на шест имуществени
групи, наречени класи.
 Въвежда ново териториално-племенно деление.
 Армията е разделена на отряди от сто души – центурии.

26. Центуриатни комиции - Тези събрания обединявали и патриции и
плебеи, като се гласувало на база имуществен ценз.
Центуриатните комиции решавали въпросите за войната и мира,
избирали висшите магистрати, изпълнявали съдебни функции.
Свиквали се на Марсово поле от висшите длъжностни лица,
консулите.

27. Всички римски граждани образували 193 центурии, но 98 от
тях били представители на най-богатите. Гласувало се по
центурии, като всяка имала право на един глас. Първо
гласували центуриите на най-богатите, после тези на
следващите класи. Когато за дадено предложение се
получели повече от половината от гласовете, то ставало закон,
но тъй като представителите на най-богатите били повече от
половината народни представители, тази
неравнопоставеност будела недоволство.