1. Еволюция на отношенията между Тайван и Китай
1. Увод
Стратегическото положение на о.Тайван налага да се следят с особено внимание
протичащите процеси на взаимоотношения между двете страни на Тайванския пролив.
Въпреки че в последните няколко години сме свидетели на затоплящи се връзки между
Тайпе и Пекин и взаимозависимост в сферата на икономиката, проблемът за
политическия статут на острова не е разрешен. Отношенията в района на Тайванския
пролив, една от най-важните транспортни артерии по въздух и вода, влияят до голяма
степен върху стабилността и просперитета на Източна Азия. Затова от изключителна
важност е развитието на топли отношения между Тайван и Китай. Тайван се опитва да
осигури зачитането на своята сигурност, като едновременно с това се търсят пътища за
насърчаване на благосъстоянието на страната. За да осъществи тези стратегически
цели, Тайван трябва да развива двустранните отношения с Китай и САЩ, но и да
разшири връзките си с останалата част от международната общност. Важни са и
стратегическите цели на САЩ в разрешаването на проблема между двете страни, като
САЩ не подкрепят едностранно един от субектите, а по-скоро желаят запазване на
статуквото като гаранция за мира в региона.
2. Интереси на засегнатите страни в спора Тайван-КНР
2.1. Тайван
Политиката на Тайван по отношение на континентален Китай до голяма степен се
предопределя от управляващата в конкретния период коалиция. Политическото
пространство е разделено на два лагера: Пан-синя коалиция и Пан-зелена коалиция.
Пан-синята коалиция, съставена от Гоминдан, Партия „Първо народа” и Нова партия,
настоява за обединение между континентален Китай и Тайван, докато Пан-зелената
коалиция, обединение между Демократическа прогресивна партия и Тайвански съюз на
солидарността, защитава идеята за независимост на Тайван.
Поддръжниците на Пан-зелената коалиция имат склонността да наблягат на факта, че
Тайван (Република Китай) е различна от Народна република Китай държава и
пропагандират за формална независимост на страната, както и за изоставяне на
наименованието „Република Китай”1. Въпреки това, някои по-прогресивни членове на
коалицията като бившия президент Чен Шуй-биан (Chen Shui-bian), който управлява
Тайван в периода 2000-2008 г., твърдят, че не е необходимо да се обявява
независимост, тъй като Тайван вече е „независима, суверенна държава” и че
наименованията „Тайван” и „Република Китай” са еквивалентни. Съществува и трето
крило сред Зелената коалиция, което застава зад позицията, че „Република Китай” не
съществува и настоява за създаването на независима „Република Тайван”.
Пан-синята коалиция първоначално следва линията на обединение между Тайван и
континентален Китай, която впоследствие се смекчава до запазване на статуквото, като
едновременно с това заявява, че обединение е възможно едва след като се извършат
значителни демократични реформи в Китай.
В периода 2008-2014г. Пан-синята коалиция определя външнополитическата линия на
Тайван спрямо Китай – тя разполага с мнозинство в законодателния клон на властта, а

2. президентът Ма Унг-жеу (Ma Ying-jeou) е председател на Гоминдана. Запазване на
статуквото е основен компонент в политиката на управляващата партия, тъй като
позволява на засегнатите страни да предприемат преговори по важни въпроси без
намесването на политическия елемент. Основните цели на правителствената политика
спрямо Пекин са:
o Стабилизация: поддържането на мира в Тайванския пролив и на стабилно
развитие на взаимодействието между Пекин и Тайпе ще осигури оцеляването,
сигурността и благосъстоянието на Тайван, както и регионалната стабилност;
o Институционализация: последователно и устойчиво насърчаване на
икономическите и търговските контакти и различни обмени, поддържане на
стабилно и системно изпълнение на институционализираните механизми за
преговори, както и осигуряване на правата, интересите, благосъстоянието и
достойнството на тайванското население;
o Глобализация: установяване на отворена и свободна среда за
външнополитически връзки на Тайван с цел увеличаване на националната
конкурентоспособност.2
В преследването на тези основни цели, Тайван се ръководи от следните няколко
принципа:
o Развиване на нормални двустранни отношения съгласно принципа „ Поставяне
на Тайван в името на народа на първо място”
o Насърчаване на равностойни преговори съгласно принципа „Захвърляне на
диспута и преследване на разрешаване на проблема, което да бъде изгодно и за
двете страни”
o „минимизиране на заплахите и максимизиране на възможностите” в обмена и
взаимодействието между двете страни
o Насърчаване на взаимноизгодното помирение между двете страни в
международното пространство, следвайки подхода на „гъвкавата дипломация” 3
2.2. Китайската народна република
В основата на китайската политика спрямо Тайван стои идеята за обединение, което
следва да бъде постигнато по мирен път. Китай подчертава, че насилственото
обединение не е в неин интерес и би прибегнала до него единствено в краен случай,
хипотезите за който са предвидени в чл.8 от Закона против отцепване от 2005г. (Anti-
Secession Law). Китай ще предприеме необходимите мерки да защити суверенитета и
териториалната си цялост, ако някоя от следните хипотези е налице:
o Отцепване на Тайван от Китай вследствие на действията на тайвански
отчепнически сили, без значение от чие име действат и какви мерки
предприемат;
o Настъпването на значителни събития, които водят след себе си отцепването на
Тайван от Китай;
o напълно изчерпване на възможностите за мирно обединение.4
Независимо от съществуването на този закон, същината на политика на Китай спрямо
Тайван е да се създаде мрежа от връзки между двете страни. Целта на следваната
политика е не само да се засили взаимозависимостта, разглеждана като възпираща сила

3. срещу независимостта на Тайван, но и да се осигури неминуемостта на обединението в
неопределен бъдещ момент. Много от предприетите от Пекин стъпки са насочени към
подпомагане на тайванската икономика. Цели се едновременно създаването на по-
добър образ на Китай и възпрепятстването на тенденциите за независимост. В
дългосрочен план китайските управляващи се надяват чрез засилената
взаимозависимост да поставят основата на естествения процес на мирното обединение.
Тези планове не са неизвестни на управляващите среди в Тайван, които си дават ясна
сметка за политическия елемент на икономическата помощ от континентален Китай.
Въпреки това президентът Ма изтъква, че последиците от близките икономически и
социални връзки с Китай не са неизбежни и предопределени. Ма разглежда
подобряването на отношенията между двете страни като важни за благосъстоянието на
своята страна.
Независимо, че континентален Китай залага до голяма степен на икономическите
връзки за възпиране на обявяването на незавимост на Тайван, страната не се отказва от
политика си за употреба на сила. По данни на тайванското Министерство на отбраната
(Ministry of Defence) и Бюрото за национална сигурност (National Security Bureau)
островът е под обсега на над 1 600 китайски балистични и круизни ракети, хиляди
бойни кораби и военни самолети са струпани по югоизточния бряг на континентален
Китай в директна близост до Тайванския проток.5 Управленските среди възнамеряват
да увеличат военния бюджет с 12,2 % през 2014г. на фона на обтегнатите отношения с
Република Япония и други съседи заради спора за териториалната принадлежност на
островите в Източнокитайско море и Южнокитайско море.6 Премиерът Ли Къцян
(Li Keqiang) обяви намеренията на правителството по време на откриването на
годишния Национален народен конгрес на Китай в Пекин (5 март), непосредствено
след приключване на “историческите” преговори между Тайван и Китай. Това ясно
показва, че Пекин не разглежда засилените икономически връзки като единствено
възможно средство за разрешаване на Тайванския конфликт.
2.3. САЩ
Във връзка с жизненоважния интерес на САЩ в Източна Азия управляващите среди се
стремят към поддържане на мира и стабилността в района на Тайванския пролив. За да
предотврати предизвикателствата пред своята политика САЩ прибягва до такива
мерки като употребата или заплахата за употреба на сила от страна на Пекин, или
политически провокации като движението за „тайванска независимост” от страна на
Тайпе. Друг лост на САЩ за поддържане на статуквото са оръжейните доставки за
Тайван, които се обясняват с потенциалната военна заплаха от Пекин. Американските
управляващи обаче не дават обещания на Тайван, че ще се притекат на помощ, ако
провокират конфликт с Китай, нито пък дават основания на Китай да смята, че няма да
се намесят, ако прибегнат до военна сила. Тази политика на „стратегическа
двойнственост” е основополагаща в позицията на Вашингтон в спора Тайван-КНР.
САЩ насърчават по-нататъшното развитие на демокрацията и благосъстоянието на
Тайван, но едновременно с това поддържат „позитивни, партньорски и всестранни
отношения” с Китай. В изпълнение на този стратегически интерес САЩ подкрепят
пълноценното участие на Тайван в международната общност, следвайки принципа за
„един Китай” и стремейки се да не изкача въпросът за „един Китай, един Тайван” или
за „два Китая”, т.е. теоретично няма как Тайван и КНР да членуват в една и съща
междуправителствена организация, тъй като това би означавало че това са две различни

4. държави или ще се породи спор кое правителство има легитимната власт да
представлява „Китай” в международната организация. Въпросът с членството на
Тайван в международните правителствени организации е твърде сложен, тъй като не
притежава един от основните атрибути на държавите – международнопризнат
суверенитет. В този ред на мисли Тайван може да участва в неправителствени
международни организации, в които КНР не членува или ако КНР членува делегатите
на Тайван са принудени от своите китайски колеги да използват наименования като
„Китайско Тайпе” или „Тайван, Китай”.
3. Еволюция на двустранните отношения между Тайван и КНР
3.1. От взаимно отричане до първоначално отваряне (1949-1987)
Според договора от Шимоносеки, подписан през 1895г. след китайско-японската война,
управляващата династия Цин е принудена да отстъпи провинцията Тайван на Япония.
По време на японското колониално управление в о. Тайван, в континенталната част на
Азия се създава Република Китай през 1912 г. В края на Втората световна война през
1945 г. правителството на Република Китай обявява Тайван за своя провинция. Следва
Гражданската война в Китай, в резултат на която правителството на Гоминдана се
премества на острова. Междувременно режимът на Китайската комунистическа партия
обявява установяването на Китайската народна република. Оттогава правителството на
Република Китай има юрисдикция над о. Тайван и архипелазите Пенгу, Кинмен, Матсу,
както и няколко по-малки островчета.
По време на Студената война правителствата в Пекин и Тайпе взаимно отричат своята
легитимност, като всяко от тях настоява, че има юрисдикция над цял Китай
(континенталната част и о.Тайван), и опитва или заплашва да използва сила за
разрешаване на спора. В стремежа си да възпрат по-нататъшното разпространение на
комунизма в Азия, САЩ изпращат част от военноморските си сили да патрулират в
Тайванския пролив и да попречат на КНР да нахлуе в Тайван по време на Корейската
война (1950-1953). Американската военна намеса кара правителството на Мао Дзъ (Mao
Zedong) да „освободи” Тайван. Едновременно с това САЩ подкрепят режима в Тайпе в
представителството на Китай в Съвета на сигурност на ООН. През 1954 г. САЩ и
Тайван подписват Договова за взаимна отбрана (Mutual Defence Treaty), причина за
който е атаката от страна на КНР на управлявани от Тайван острови в близост до
китайското крайбрежие. При повторната криза от 1958г. САЩ , които са на ръба на
войната с КНР, принуждават Чан Кай шъ (Chiang Kai-shek) да преустанови политиката
на отвръщане на атаките на КНР. Новата тактика на Тайпе е връщането на
континентален Китай посредством антикомунистическа пропаганда, основаваща се на
трите народни принципа, прокламирани от Сун Ятсен (Sun Yat-sen).
В края на 60те години на XX век САЩ променят позицията си в спора Тайван-КНР.
Никсън разглежда Китай като ключ за стратегията за взаимозависимост в отношенията
със СССР (установяване на връзка между сътрудничеството в една област и напредъка
в друга). Американският президент поставя външната политика в пряка зависимост от
националните интереси, което налага превръщането на двуполюсния свят в
стратегически триъгълник Вашингтон-Москва-Пекин.7 Шанхайското комюнике от
февруари 1972г. (Shanghai Communiqué) представя позициите на САЩ и КНР по
Тайванския проблем. КНР препотвърждава позицията си, че освобождението на Тайван
е вътрешнополитически проблем, в който друга страна няма право да се намесва, т.е.

5. САЩ трябва да изтеглят военните си части от острова. Пекин остро се противопоставя
на действия, целящи създаването на принципите „един Китай, един Тайван”, „един
Китай, две правителства”, „два Китай”, „независим Тайван” или поддържащи принципа
„статута на Тайван предстои да се определи”. САЩ поддържат, че съществува един
Китай и Тайван е част от него, препотвърждават интереса си от мирното разрешаване
на спора от засегнатите страни и оповестяват отдръпването на американските военни
сили от Тайван като крайна цел, но дават да се разбере, че ще намаляват военния
контингент постепенно в съотношение със степента на напрежение в района8. През
1972 г. се извършва смяна в представителството на Китай в ООН – мястото на
постоянен член на Съвета за сигурност заема КНР. Няколко години по-късно, през
1979г. САЩ прекъсват официални дипломатически отношения с Тайпе, започват да
признават легитимността на правителството в Пекин и преустановяват военния съюз с
Тайпе. През същата година САЩ приемат Закона за отношенията с Тайван (Taiwan
Relations Act), с който се задължават да помогнат на Тайван да се защити при
евентуална атака от страна на КНР и наблягат на мирните средства за разрешаването на
спора между Тайван и КНР.
През 1979 г. КНР набляга на употребата на „мирни” средства за постигането на
обединие – режимът на Денг Кси-пинг (Deng Xiao-ping) променя политиката спрямо
Тайван от въоръжено „освобождение” към „мирно обединение” под формулата „една
страна, две системи на управление”, но не се отказва от възможността за употреба на
сила.9 В отговор на възприетата политика Тайван излиза с политиката на „трите не-та”
– не на контакта, не на преговорите, не на компромиса.10 Стратегията на Чанг Чинг-куо
(Chiang Ching-kuo) за възвъщане на континентален Китай набляга на превръщането на
Тайван в „образцова провинция”, която ще покаже недостатъците на комунистическата
система.11
От началото на 80те години на XX век правителството в Тайпе започва политическа
демократизация и икономическа либерализация. Възприемат се по-отворени политики
спрямо КНР след премахването на военното положение през 1987г. Така се стимулират
икономическия, културния и образователния обмен между двете страни на Тайванския
пролив. Населението на Тайван получава правото да посети своите близки, останали в
континентален Китай, за пръв път след края на Гражданската война.
3.2. Управление на Лее Тенг-хуй (1988-2000)
След смъртта на Чанг Чинг-куо властта поема Лее Тенг-хуй (Lee Teng-hui). Новият
президент се опитва да нормализира отношенията с КНР. Управниците в Тайпе
продължават официално да претендират за юрисдикция над цял Китай, но признават
властта в Пекин над континентален Китай и декларират, че те представляват
понастоящем единствено народа в Тайван и в офшорните острови Пенгу, Джинмен и
Мазу. Във вътрешнодържавен план правителството в Тайпе предприема стъпки по
посока на „тайванизация”. През 1991 г. Съветът по национално обединение (National
Unification Council) - консултативен орган под юрисдикцията на президентската
администрация – приема „Насоки за националното обединение” (Guidelines for National
Unification). Документът поддържа принципа за „един Китай, две политически
единици”, признава юрисдикцията на правителството в Пекин над континентален

6. Китай и настоява за евентуално обединение на базата на „паритет” между двете страни.
Очертават се три фази, през които следва да протече обединението:
1. Фаза на обмен и взаимност: елиминиране на враждебността чрез взаимност;
зачитане на съществуването на две политически единици; изграждане на
механизъм за обмен между двете страни; демократизация и икономически
реформи в континентален Китай; изграждане на проспериращо общество в
Тайван;
2. Фаза на взаимно доверие и сътрудничество: установяване на официални канали
за комуникация; разрешаване на пощенски, транспортни и търговски връзки;
стесняване на разликата в стандарта на живот в двете страни; взаимни визити на
високопоставени държавни ръководители;
3. Фаза на консултация и обединение: взаимно обсъждане на проблема по
обединението и начертаване на конституционна система, която да изгражи
демократичен, свободен и равностойнопроспериращ Китай.12
В началото на 90те години на XX век са учредени Съветът по континенталните въпроси
(Mainland Affairs Council/MAC), официална агенция, отговаряща за националните
политики спрямо КНР, и Фондацията за обмен между проливите (Strait Exchange
Foundation/SEF), полуофициална агенция под контрола на Съвета по континенталните
въпроси, занимаваща се с преговорите по споразумения и консултирането по
технически въпроси с континенталните власти. Управляващите също така правят
промени във вътрешното право, за да се улесни икономическото и културното
взаимодействие с КНР. Правителството на Пекин на свой ред учредява
полуофициалната Асоциация за отношения отвъд Тайванския пролив (Association for
Relations Across the Taiwan Straits/ARATS) и Бюрото по тайванските въпроси (Taiwan
Affairs Office/TAO – правителствена агенция под контрола на Държавния съвет (State
Council). Основаването на тези полуофициални агенции от двете страни на пролива
позволява на правителствата да преговарят по практически проблеми без да
потвърждават суверенността на другата страна.
Двете агенции провеждат предпреговори в Хонг Конг през 1992г, но въпросът за „един
Китай”, повдигнат от китайските делегатите, възпрепятства постигането до значителен
успех. Двете страни достигат до споразумението, че преговорите между тях се
основават на приемането, че съществува „един Китай”, като всяка от страните е
свободна да влага своя собствена интерпретация в това понятие - това е т.нар
„Консенсус от 1992 г.” ( 1992 consensus).
КНР отлага за неопределено време насрочените за юни 1995г. преговори между двете
агенции като опит за протест на поканата на САЩ за визита на тайванския президент.
Едновременно с това Пекин предприема тестове на своите ракети в близост до острова,
а по време на провеждането на президентски избори в Тайван през следващата година
засилва военните практики в района на пролива и изстрелва ракети в крайбрежните
води на Тайван. По този начин цели да покаже на Тайван, че ще попречи на
обявяването на независимост от Китай. В отговор САЩ изпращат два самолетоносача,

7. заявявайки задължението си да защитят острова от комунистическа атака. Преговорите
са подновени през 1998 г, но не е постигнат прогрес по важните въпроси. Определянето
на двустранните връзки като „междудържавни отношения” от страна на Лее
предизвикват КНР повторно да отложи преговорите, като заявява, че неговото
твърдение за съществуването на „два Китая” е равносилно на обявяване на
„независимост на Тайван”.13
Въпреки неуспехите на преговорния процес, правителството в Тайпе постепенно
намалява ограниченията за движението на хора, стоки, капитал и технология от Тайван
към КНР.
3.3. Управление на Чен Шуй-биан (2000-2008)
Президентските избори пред 2000 г. са спечелени от кандидата на Демократическата
прогресивна партия Чен Шуй-биан (Chen Shui-bian), с което отношенията между
Тайван и КНР сериозно се влошават. Новата власт отхвърля съществуването на „един
Китай” и желанието за преследване на обединение. Въпреки това президентът обещава
да не предприема стъпки - например приемането на ново официално име на нацията –
които да се изтълкуват от КНР като промяна на статуквото. Опитват се различни
методи за подобряване на двустранните отношения:
o Намаляване на ограниченията за внос и инвестиции от КНР;
o Допускане на журналисти от КНР в Тайван;
o Отваряне на Тайван за посещение от граждани на КНР;
o Преговаряне за чартърни полети за граждани на Тайван, пътуващи с
хуманитарна цел или на почивка;
o Упълномощяване на тайвански финансови институции да отворят офиси в
КНР.14
Тайван предлага да се подпише споразумение за отваряне на „три връзки” („three links”)
– директен транспорт на хора и стоки, директни пощенски услуги и търговски
транзакции, но КНР обвързват съгласието си с признаването от страна на Чен, че
Тайван и континентален Китай представляват един Китай и трябва да бъдат обединени.
При това патово положение тайванският президент едностранно одобрява отварянето
на директен морски превоз на тайвански граждани на борда на регистрирани в Тайван
кораби между о.Кинмен и Матцу и редица пристанища на КНР. Действията на Чен не
са последвани от възражения от страна на Пекин.
По време на цялото управление на Чен КНР провежда широкомащабни военни учения
и разполага многобройни военни части по своето крайбрежие. Пекин успява да блокира
участието на Тайван в международни форуми и да възпрепятства неговите
дипломатически начинания.
Опасенията на властта в КНР Чен да обяви де юре независимост подбуждат
управляващите да приемат през 2005г. Закона против отцепването (Аnti-Secession Law),
разрешаващ употребата на сила в случай на де юре отделяне на Тайван от Китай. В

8. отговор на приетия закон, тайванският президент Чен Шуй-биан излиза с обръщение,
наблягащо на обстоятелството, че суверенитетът на Тайван принадлежи на неговите 23
млн. души, както и че закон, легализиращ нарушаването на основните права и интереси
на граждани на друга държава, е спънка пред човешката цивилизация. На следващата
година той заявява, че Насоките за национално обединение престават да бъдат в сила,
тъй като те са основани на принципа за „един Китай” и презумпцията за евентуално
обединение без консултиране с народа на Тайван.
3.4. Управление на Ма Унг-жей (2008-2014)
Отношенията между Тайван и КНР се подобряват, след като Ма Унг-жей (Мa Ying-
jeou) печели президентските избори през 2008г. Той заявява решеността си да
поддържа статуквото, т.е. да не се водят преговори за обединение с КНР, да не се
преследва независимост на Тайван и да не се прибягва до сила за уреждане на
проблемите по суверенитета. Възстановени са преговорите между двете
полуофициални агенции, като първият кръг от преговори се провежда през юни 2008г.
в Пекин. До момента са проведени десет кръга на преговори, на които двете страни
постигат следните по-съществени споразумения с икономически характер:
1. Паметна бележка за преговорите по чартърни полети (SEF-ARATS Minutes of
Talks on Cross-Strait Charter Flights) – разрешават се чартърни полети за превоз
на хора и стоки;
2. Споразумение за посещение на туристи от КНР в Тайван (Cross-Strait Agreement
Signed Between SEF and ARATS Concerning Mainland Tourists Travelling to
Taiwan) – целта на този документ е увеличаване на междуличностните контакти
и насърчаване на туризма; отнася се единствено до груповите посещения;
3. Споразумение за превоз по море (Cross-Strait Sea Transport Agreement) – двете
страни се задължават да осъществяват директен превоз на хора и стоки по море;
4. Споразумение за пощенски услуги (Cross-Strait Postal Service Agreement) -
постановява извършването на директна доставка на обикновени и препоръчани
писма, малки колети, експресни доставки, парични преводи;
5. Споразумение за въздушен транспорт (Cross-Strait Air Transport Agreement) –
извършване на директни редовни пътнически и карго полети, както и
разширяване на обхвата на чартърните полети, въвеждане на бизнес чартърни
полети;
6. Споразумение за безопасността по храните (Cross-Strait Food Safety Agreement) –
създава механизъм за консултации в областта на безопасност на храните;
7. Споразумение за финансово сътрудничество (Cross-Strait Financial Cooperation
Agreement) – страните се задължават да си сътрудничат в изпълняването на
своите отговорности по финансовия надзор и управлението на паричните
средства, както и да поддържат взаимно финансовата стабилност;
8. Споразумение за съвместна борба срещу престъпността и съдебно
сътрудничество (Cross-Strait Joint Crime-Fighting and Judicial Mutual Assistance
Agreement) – страните се съгласяват да си оказват сътрудничество по
граждански и наказателни дела;

9. 9. Споразумение за сътрудничество в областта на медицината и общественото
здраве (Cross-Strait Cooperation Agreement on Medicine and Public Health Affairs)
– в обхвата на това сътрудничество страните включват превенцията и контрола
на заразните болести, извършването на клинични проучвания на лекарства,
оказването на помощ при спешни случаи;
10. Споразумение за защита и сътрудничество по правото на интелектуална
собственост (Cross-Strait Agreement of Intellectual Right Protection and
Cooperation) – договарящите се страни имат за цел засилването на обмена и
сътрудничеството по защита на патента, регистрирането на търговска марка,
авторското право и др, като се задължават възникналите спорове да разрешават
чрез консултации;
11. Рамково споразумение за икономическо сътрудничество между проливите
(Cross-Strait Economic Cooperation Framework Agreement/ECFA), чиято основна
цел е да улесни систематизирането и либерализирането на търговските и
икономическите отношения между двете страни. Международният акт
постановява елиминирането или намаляването на тарифите на повечето стоки и
отварянето на сектора за услуги за инвестиции. За изпълнението му е учредена
Комисията за економическо сътрудничество между проливите (Cross-Strait
Economic Cooperation Committee/ECC).
12. Споразумение за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (Cross-
Strait Nuclear Power Safety Cooperation) – целта на договарящите се страни е да
се повиши нивото на ядрена безопасност и прозрачността на информацията,
както и да се улесни обмена на информация и опит в ядрената безопасност;
13. Споразумение за двустранно насърчаване и защита на инвестициите (Cross-Strait
Bilateral Investment Protection and Promotion Agreement) – цели защитата на
правата и интересите на инвеститорите, насърчаването на взаимните
инвестиции, създаването на честна инвестиционна среда, повишаване на
икономическия просперитет;
14. Споразумение за търговия с услуги (Cross-Strait Trade in Services Agreement) –
страните включват услуги като туризъм, развлечения, комуникации, транспорт,
финанси и др.15
През м.февруари т.г. се осъществи първата среща между предствители на двете
правителства, за разлика от предходните преговори, които се водеха от делегации на
квазиправителствени агенции. Медиите разпространиха виждането за „историческата
стойност” на преговорите, но реалността е коренно различна . Срещата не доведе до
разрешаване на важни политически дебати. По инициатива на опозицията
(Демократическата прогресивна партия и Тайванския съюз за солидарност)
законодателният клон, доминиран от Гоминдана, приема двупартийна резолюция,
ограничаваща правомощията на Уанг Уи-ши (Wang Yu-chi), председател на Съвета по
континенталните въпроси, по време на преговорите: забранено му е да подписва
споразумения, да преговаря или да се изказва по въпроси, засягащи суверенитета на
Тайван. Самият той споделя, че възнамерява да се придържа към „Консенсуса от
1992 г. ” 16 Приемането на резолюцията е показателно за дълбокото разслояване между
президента Ма и Гоминдана, тъй като отношенията с КНР са в прерогативите на
президента. Противоречието в партията се поражда още с подписването на Рамковото

10. споразумение за икономическо сътрудничество, за което президентската
администрация не се консултира с законодателството.
Обсъждана в медийното пространство е и темата за евентуалната среща между Ма и Си
(Xi), държавните глави на Тайван и КНР, по време на срещата на върха на АПЕК през
м.ноември. Малко вероятно е това да стане, като се има предвид забраната от страна на
КНР тайванските лидери да участват в международни организации - част от
стратегията да омаловажат Тайван в международната общност.
„Историческото” в случая е възможността Уанг да спомене Тайван с истинското му
наименование „Република Китай” по време на посещението си в Мавзолея на Сун
Ятсен в Нанкин, но китайските държавници нееднократно „поправят” грешката му,
като споменават „Тайванска област”, намеквайки, че Тайван е част от Китай.17 По
думите на Цай Инг-уен (Tsai Ing-wen), бивш председател на Демократическата
прогресивна партия, официалното посещение би било значимо и благотворно за Тайван
само ако обменът стане системно официален и включва и други правителствени
агенции.
Целта на това посещение за КНР е да подпомогне администрацията на Ма в
предстоящите общински избори в края на годината и президентските избори след 2 г,
тъй като промяната в политическия елит в страната с членове на Демократическата
прогресивна партия вероятно ще има негативен ефект върху дългосрочните планове на
КНР за задълбочаване на икономическите връзки като способ за евентуалното
обединение.
Официалното посещение на тайванския министър съдържа значителен пропаганден
елемент. Представянето на събитието като „огромен политическо напредък” или като
„мирни преговори” от медиите е мощен лост, който КНР може да използва пред САЩ
за прекратяване на въоръжените доставки и гаранциите за отбрана на Тайван, тъй като
обхватът на американската помощ за защита на острова зависи от степента на заплаха,
идваща от Китай.18 Ако КНР убеди Вашингтон, че са стартирани мирни преговори, е
възможно да се предявят настойчиви искания за спиране на американските военни
доставки за Тайпе. Това ще доведе до задълбочаване на военния дисбаланс между
засегнатите страни, а при една китайска атака би се стигнало до капитулация на Тайпе.
4. Алтернативи пред страните в спора Тайван-КНР
Съществуват два възможни сценария за промяна на статуквото в района на Тайванския
пролив. Единият от тях е обявяването на независимостта на Тайван. Този вариант е
неблагоприятен за острова, тъй като континентален Китай няма да се въздържи от
използването на сила и последващо насилствено обединяване на двете страни на
пролива. Опозиционната Пан-зелена коалиция, която е пронезависимо настроена, си
дава ясна сметка в какво затруднено положение ще изпадне страната при такъв развой
на събитията. САЩ няма да подкрепят действията на Тайван, защото се стремят да
запазят статуквото като гаранция за сигурността и стабилността в Източна Азия.
Международната общественост не би признала независимостта на Тайван, като по този
начин би рискувала да затрудни отношенията си с Китай – риск, който не е оправдан от
икономическа, политическа или стратегическа гледна точна.

11. Другата алтернатива – обединение на континентален Китай и Тайван - също не е
печеливша опция за нито една от страните. Тайванците никога няма да приемат
обединение на базата на условията на КНР, което практически означава, че островът ще
има статут на автономна област.19 Това би породило предизвикателства пред
демократичния режим на острова и предприетите социално-икономически реформи,
тъй като е невъзможно да си представим съжителство на два напълно различни
политически режима в една държава. Скорошни проучвания за нагласите на
населението на Тайван към отношенията с КНР отчитат, че то подкрепя запазването на
статуквото или преследването на де юре независимост, но силно се противопоставя на
обединение с КНР 20. Тайван не приема принципа за „един Китай, две системи”, който
доведе до обединението на КНР с Макао и Хонг Конг, като изтъква, че КНР нарушава
правата на местното население за самоуправление и свобода на словото. Тази формула
не е изгодна и за КНР, тъй като Пекин ще бъде задължен да поддържа икономическия
просперитет на Тайван. Не без основание са и притесненията на Пекин от тайванската
демокрация, която би могла да породи натиск от страна на разрастващата се средна
класа за демократизация на Китай.21
През 2005 г. КНР лансира нова политика за обединение на базата на постепеннo
икономическo взаимодействие и междуличностен обмен. Тайванските управленски
среди разглеждат по коренно различен начин пътя за обединение. За Гоминдана то
може да бъде постигнато единствено посредством преговори между две равностойни
правителства, което на практика означава КНР да признае съществуването на
Република Китай. Президентът Ма поставя и други условия за бъдещото обединение –
достигането на определено демократично развитие на континентален Китай. Трудно е
да си представим мирно обединение между двете страни, като се има предвид
националното самосъзнание на населението в Тайван – в по-голямата си част то се
възприема като тайванско, а не като китайско.
5. Заключение
Сложността на тайванския конфликт и неблагоприятните последици от двете
алтернативи пред засегнатите страни – обединение или независимост – налагат
следването на принципа за запазване на статуквото. Икономическото сътрудничество и
взаимодействието ще продължат да се задълбочават, но няма изгледи за скорошно
развитие на политическото сътрудничество при положение, че интересите на двете
страни не се пресичат. Въпросът с участието на Тайван в международната общност е
изключително заплетен, защото противоречи на основния принцип за “един Китай” в
политика по урегилиране на спора Тайван-КНР. В условията на преход на света към
взаимозависимо икономическо пространство жизненоважно е участието на Тайпе в
международната общност. Затова трябва да се положат усилия за разрешаване на
въпроса с представителството на Тайван в международните правителствени и
неправителствени организации, като се постигне взаимноизгодно споразумение, а не
диктат на по-силната страна.

12. 1 The Establishment of a Sovereign and Independent Republic of Taiwan
http://dpptaiwan.blogspot.com/2011/03/establishment-of-sovereign-and.html (lastaccessed on 10.03.2014)
2 Government’s Mainland Policy
http://www.mac.gov.tw/ct.asp?xItem=94006&ctNode=7108&mp=3 (lastaccess on 11.03.2014)
3 Пак там
4 Alan D.Romberg. Managing the Cross-Strait Issue. Stimson Center 2010,p.6; p.15
5 Executive Yean.Yearbook 2013.National Defence. http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=3C6F2950C5E8BD8C
( lastaccess on 11.03.2014)
6 Китай рязко увеличи военния си бюджет
http://30dumi.eu/2014/03/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-
%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%BA%D0%BE-%D1%83%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-
%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-
%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82/ (lastaccess on 11.03.2014)
7 Хенри Кисинджър. Дипломацията. Изд. Труд 1997,стр. 631-635
8 Shirley A.Kan. China/Taiwan: Evolution of the “One China” Policy – Key Statements from Washington, Beijing
and Taipei. Congressional Research Service,p. 33-34
9 Lauren Mack. Taiwan History – A Brief History of Taiwan.
http://chineseculture.about.com/od/historyofchina/a/Taiwan-History.htm(lastaccesson 20.03.2014)
10 Executive Yuan. Yearbook 2013.Cross-Strait Relations.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=FC5BD9B3D7E30CBD (lastaccess on 20.03.2014)
11 Lauren Mack. Taiwan History – A Brief History of Taiwan.
http://chineseculture.about.com/od/historyofchina/a/Taiwan-History.htm(lastaccesson 20.03.2014)
12 Guidelines for National Unification
http://www.mac.gov.tw/ct.asp?xItem=51022&ctNode=5913&mp=3 (Lastaccess on 20.03.2014)
13 Executive Yuan. Yearbook 2013.Cross-Strait Relations.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=FC5BD9B3D7E30CBD (lastaccess on 20.03.2014)
14 Executive Yuan. Yearbook 2013.Cross-Strait Relations.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=FC5BD9B3D7E30CBD (lastaccess on 20.03.2014)
15 SEF. Chronology of Meetings
http://www.sef.org.tw/lp.asp?CtNode=4382&CtUnit=2567&BaseDSD=21&mp=300 (lastaccess on 22.03.2014)
16 Jonathan Sullivan and Michal Thim.The Taiwan-China Meeting: Not as Important as You Think.
http://thediplomat.com/2014/02/the-taiwan-china-meeting-not-as-important-as-you-think/ (lastaccess on
22.03.2014)
17 Jonathan Sullivan and Michal Thim.The Taiwan-China Meeting: Not as Important as You Think.
http://thediplomat.com/2014/02/the-taiwan-china-meeting-not-as-important-as-you-think/ (lastaccess on
22.03.2014)
18 J. Michael ColeCross-StraitTalks:A Propaganda Coup for Beijing
http://thediplomat.com/2014/02/cross-strait-talks-a-propaganda-coup-for-beijing/ (lastaccess on
23.03.2014)
19 Jurki Kallio. YetAnother “Historic” Meeting Between Mainland China and Taiwan. FIIA Comment 2/2014
20 Jonathan Sullivan and Michal Thim.The Taiwan-China Meeting: Not as Important as You Think.
http://thediplomat.com/2014/02/the-taiwan-china-meeting-not-as-important-as-you-think/ (lastaccess on
22.03.2014)
21 Wen-Ti Sung. Beijing Calculates Cross-Strait Relations: Waiting for the Melon to Droр. East-West Center, Asia
Pacific Buletin Number 245/ December 10, 2013