1. 1 | P a g e
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Юридически факултет
Специалност Международни отношения
Реферат на тема
Интереси,позиции,алтернативи и ценности на засегнатите
страни в спора Китайска народна република - Тайван
Дисциплина - Теория на международните преговори
Цветелина Петрова Петрова
IV курс, фак. №11277
март 2014г.
София

2. 2 | P a g e
1. Увод
Стратегическото положение на о.Тайван налага да се следят с особено
внимание протичащите процеси на взаимоотношениe между двете страни на
Тайванския пролив. Въпреки че в последните няколко години сме свидетели на
затоплящи се връзки между Тайпе и Пекин и взаимозависимост в сферата на
икономиката, проблемът за политическия статут на острова не е разрешен.
Отношенията в района на Тайванския пролив, една от най-важните транспортни
артерии по въздух и вода, влияят до голяма степен върху стабилността и
просперитета на Източна Азия. Затова от изключителна важност е развитието на
топли отношения между Тайван и Китай. За да бъдат разгледани стратегическите
интереси, позициите, ценности и алтернативи на заинтересованите страни в
конфликта, на първо място следва да се изяснят корените на породилото се
противоречие. Важни са и стратегическите цели на САЩ в разрешаването на
проблема между двете страни, като САЩ не подкрепят едностранно един от
субектите, а по-скоро желаят запазване на статуквото като гаранция за мира в
региона.
2. Историческа рамка на отношенията Китай-Тайван
Според договора от Шимоносеки, подписан през 1895г. след китайско-
японската война, управляващата династия Цин е принудена да отстъпи провинцията
Тайван на Япония. По време на японското колониално управление в о. Тайван, в
континенталната част на Азия се създава Република Китай през 1912 г. В края на
Втората световна война през 1945 г. правителството на Република Китай обявява
Тайван за своя провинция. Следва Гражданската война в Китай, в резултат на която
правителството на Гоминдана (Китайската националистическа партия) се премества
на острова. Междувременно режима на Китайската комунистическа партия обявява
установяването на Китайската народна република. Оттогава правителството на
Република Китай има юрисдикция над о. Тайван и архипелазите Пенгу, Кинмен,
Матсу, както и няколко по-малки островчета.
До началото на 90те години на 20 век отношенията между двете страни на
Тайванския пролив са белязани от отчуждение и военно напрежение. По време на
Студената война правителствата в Пекин и Тайпе взаимно отричат своята
легитимност. Всяко от тях заявява, че суверенитетът му се разпростита над цял
Китай, включващ континенталната част и о. Тайван, като се опитва да използва сила
за разрешаването на конфликта. От 1979 г. политиката на Китай започва да наблява
на „мирните” средства за постигане на обединението. Отговорът на Тайпе е
обявената политика на „трите не-та” – не на контакта, не на преговорите, не на
компромиса. След вдигането на военната диктатура на оствора през 1987 г.
управляващите среди възприемат по-отворени позиции спрямо Пекин,
стимулиращи икономически, културен и образователен обмен. Следва период на
затопляне на двустранните връзки. Инициирани са разговори между двете
правителства, които са институционализирани в средата на 2008 г. Тези начинания
довеждат до разширяване на икономическия и междуличностния обмен между
Тайван и Китай.

3. 3 | P a g e
3. Политика на Тайван спрямо Китайската народна република
Континенталната политика на Тайван се определя от президента, изпълнителния
клон на правителството, както и министри и департаменти, чийто ресор е свързан с
отношенията с Пекин. Президентът упражнява властта си по вземането на решения по
важни политики, докато Съветът по националната сигурност следва неговите
интрукции и е отговорен за формулирането на важни политики за националната
сигурност. Изпълнителният клон на правителството носи отговорността за вземането на
решения и изпълнението на общите политики спрямо континентален Китай. Съветът по
континенталните въпроси има задължението да изследва, планира и координира
политиките и действията спрямо континентален Китай, както и да изпълнява частично
междуминистерските програми. Фондацията за обмен между проливите е
упълномощена от правителството да решава възникналите въпроси по преговорите и
обмена между Тайван и Китай.
Тайван се опитва да осигури зачитането на своята сигурност, като едновременно
с това се търсят пътища за насърчаване на благосъстоянието на страната. За да
осъществи тези стратегически цели, Тайван трябва да развива двустранните отношения
с Китай и САЩ, но и да разшири връзките си с останалата част от международната
общност.
Позицията на Тайван по отношение на континентален Китай до голяма степен се
предопределя от управляващата в конкретния период коалиция. Политическото
пространство е разделено на два лагера: Пан-синя коалиция и Пан-зелена коалиция.
Пан-синята коалиция, съставена от Гоминдан, Партия „Първо народа” и Нова партия,
настоява за обединение между континентален Китай и Тайван, докато Пан-зелената
коалиция, обединение между Демократическа прогресивна партия и Тайвански съюз на
солидарността, защитава идеята за независимост на Тайван. Поддържниците на Пан-
зелената коалиция имат склонността да наблягат на факта, че Тайван (или Република
Китай) е различна от Народна република Китай държава и пропагандират за формална
независимост на страната, както и за изоставяне на наименованието „Република
Китай”1. Въпреки това, някои по-прогресивни членове на коалицията като бившия
президент Чен Шуй-биан, който управлява Тайван в периода 2000-2008 г., твърдят, че
не е необходимо да се обявява независимост, тъй като Тайван вече е „независима,
суверенна държава” и че наименованията „Тайван” и „Република Китай” са
еквивалентни. Съществува и трето крило сред Зелената коалиция, които застават зад
позицията, че „Република Китай” не съществува и настояват за създаването на
независима „Република Тайван”.
Пан-синята коалиция първоначално следва линията на обединение между
Тайван и континентален Китай, която впоследствие се смекчава до запазване на
статуквото, като едновременно с това заявява, че обединение е възможно едва след като
се извършат значителни демократични реформи в Китай.
1 The Establishment of a Sovereign and Independent Republic of Taiwan
http://dpptaiwan.blogspot.com/2011/03/establishment-of-sovereign-and.html (last accessed on 10.03.2014)

4. 4 | P a g e
В периода 2008-2014г. Пан-синята коалиция определя посоката на
външнополитическата линия на Тайван спрямо Китай – тя разполага с мнозинство в
правителството, а президентът Ма Унг-жеу е председател на Гоминдана.
Основните цели на правителствената политика спрямо Пекин са:
o Стабилизация: Поддържането на мира в Тайванския пролив и на стабилно
развитие на взаимодействието между Пекин и Тайпе ще осигури оцеляването,
сигурността и благосъстоянието на Тайван, както и регионалната стабилност;
o Институционализация: последователно и устойчиво насърчаване на
икономическите и търговските контакти и различни обмени, поддържане на
стабилно и системно изпълнение на институционализираните механизми за
преговори, както и осигуряване на правата, интересите, благосъстоянието и
достойнството на тайванското население;
o Глобализация: установяване на отворена и свободна среда за
външнополитически връзки на Тайван с цел увеличаване на националната
конкурентоспособност.2
В преследването на тези основни цели, Тайван се ръководи от следните няколко
принципа:
o Развиване на нормални двустранни отношения съгласно принципа „ Поставяне
на Тайван в името на народа на първо място”
o Насърчаване на равностойни преговори съгласно принципа „Захвърляне на
диспута и преследване на разрешение на проблема, което да бъде изгодно и за
двете страни”
o „минимизиране на заплахите и максимизиране на възможностите” в обмена и
взаимодействието между двете страни
o Насърчаване на взаимноизгодното помирение между двете страни в
международното пространство, следвайки подхода на „гъвкавата дипломация” 3
Ма Унг-жеу разглежда изграждането на социално-икономически връзки с Китай
като гаранция за сигурността на Тайван. Наблягането на невоенни фактори се обяснява
с факта, че по време на управлението на Чен Шуй-биан Пекин достига до убеждението,
че приоритет следва да бъде не обединението между двете страни, а предотвратяването
на независимостта на Тайван. Затова Ма залага на принципа „ не на обединението, не
на независимостта, не на употребата на сила.”4 Още в началото на първия президентски
мандат на Ма са подновени преговорите между Фондацията за обмен между проливите
и Асоциация за връзки през тайванския пролив. Към м.март 2014г. са проведени десет
кръга на преговори и са подписани 20 формални споразумения, отнасящи се до
икономическите интереси и общото благосъстояние на населението от двете страни на
Тайванския пролив, като не е засегнат въпроса за политическия статут на острова. По
време на срещата в Нанкин през февруари 2014г., където се проведоха първите преки
преговори между двете правителства след 1949 г., тайванската делегация подчерта
необходимостта двустранните отношения да продължат да се основават на „Консенсуса
от 1992 г.” ( Китай и Тайван достигат до споразумението, че съществува „един Китай”,
2 Government’s Mainland Policy
http://www.mac.gov.tw/ct.asp?xItem=94006&ctNode=7108&mp=3 (last access on 11.03.2014)
3 Пак там
4 Alan D.Romberg. Managing the Cross-Strait Issue. Stimson Center 2010 p.3

5. 5 | P a g e
като всяка от страните е свободна да влага своя собствена интерпретация в това
понятие. ).5
4. Политика на Китайската народна република спрямо Тайван
В основата на китайската политика спрямо Тайван стои идеята за обединение,
което следва да бъде постигнато по мирен път. Китай подчертава, че насилственото
обединение не е в неин интерес и би прибегнала до него единствено в краен случай,
хипотезите за който са предвидени в чл.8 от Закона против отцепване (2005). Китай ще
предприеме необходимите мерки да защити суверенитета и териториалната си цялост,
ако някоя от следните хипотези е налице:
o Отцепване на Тайван от Китай вследствие на действията на тайвански
отчепнически сили, без значение от чие име действат и какви мерки
предприемат;
o Настъпването на значителни събития, които водят след себе си отцепването на
Тайван от Китай;
o напълно изчерпване на възможностите за мирно обединение.6
В отговор на приетия закон, тайванският президент Чен Шуй-биан излиза с
обръщение, наблягащо на обстоятелството, че суверенитетът на Тайван принадлежи на
неговите 23 млн. души, както и че закон, легализиращ нарушаването на основните
права и интереси на граждани на друга държава, е спънка пред човешката цивилизация.
На следващата година той заявява, че Насоките за национално обединение „престават
да бъдат в сила”, тъй като те са основани на принципа за „един Китай” и презумпцията
за евентуално обединение без консултиране с народа на Тайван. (Документът е приет
през 1991 г. от Съвета по национално обединение - консултативен орган под
юрисдикцията на президентската администрация. Според него обединението следва да
протече в три фази, първата от която е демократизация и икономически реформи в
континентален Китай).7
Независимо от съществуването на Закона против отцепване, същината на
политика на Китай спрямо Тайван е да създаде мрежа от връзки между двете страни.
Целта на следваната политика е не само да се засили взаимозависимостта, разглеждана
като възпираща сила срещу независимостта на Тайван, но и да осигури неминуемостта
на обединения в неопределен бъдещ момент. Много от предприетите от Пекин стъпки
са насочени към подпомагане на тайванската икономика, вклч. и в южната част на
Тайван. Цели се едновременно създаването на по-добър образ на Китай и
възпрепятстването на тенденциите за независимост. В дългосрочен план китайските
управляващи се надяват чрез засилената взаимозависимост да поставят основата на
естествения процес на интеграция и мирно обединение. Тези планове не са неизвестни
на управляващите среди в Тайван, които си дават ясна сметка за политическия елемент
на икономическата помощ от континентален Китай. Въпреки това президентът Ма
5 Executive Yuan. Yearbook 2013.Cross-Strait Relations.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=FC5BD9B3D7E30CBD (last access on 11.03.2014)
6 Alan D.Romberg. Managing the Cross-Strait Issue. Stimson Center 2010, p.6;
p.15
7 Executive Yuan. Yearbook 2013.Cross-Strait Relations.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=FC5BD9B3D7E30CBD (last access on 11.03.2014)

6. 6 | P a g e
изтъква, че последиците от близките икономически и социални връзки с Китай не са
неизбежни и предопределени. Ма разглежда подобряването на отношенията между
двете страни като важни за благосъстоянието на своята страна.
Независимо, че континентален Китай залага до голяма степен на
икономическите връзки за възпиране на обявяването на незавимост на Тайван, страната
не се отказва от политика си за употреба на сила. По данни на Министерството на
отбраната и тайванското Бюрото за национална сигурност островът е под обсега на над
1 600 китайски балистични и круизни ракети, хиляди бойни кораби и военни самолети
са струпани по югоизточния бряг на континентален Китай в директна близост до
Тайванския проток.8 Управленските среди възнамеряват да увеличат военния бюджет с
12,2 % през 2014г. на фона на обтегнатите отношения с Република Япония и други
съседи заради спора за териториалната принадлежност на островите в
Източнокитайско море и Южнокитайско море.9 Премиерът Ли Къцян обяви
намеренията на правителството по време на откриването на годишния Национален
народен конгрес на Китай в Пекин (5 март), непосредствено след приключване на
“историческите” преговори между Тайван и Китай. Това ясно показва, че Пекин не
разглежда икономическата интеграция като единствено възможно средство за
разрешаване на Тайванския конфликт.
5. Политика на САЩ спрямо спора КНР-Тайван
Във връзка с жизненоважния интерес на САЩ в Източна Азия управляващите
среди се стремят към поддържане на мира и стабилността в района на Тайванския
пролив. За да предотврати предизвикателствата пред своята политика САЩ прибягва
до такива мерки като употребата или заплахата за употреба на сила/насилие от страна
на Пекин, или политически провокации като движението за „тайванска независимост”
от страна на Тайпе. Друг лост на САЩ за поддържане на статуквото са доставките на
въоръжение за Тайван, които се обясняват с потенциалната военна заплаха от Пекин.
Американските управляващи обаче не дават обещания на Тайван, че ще се притекат на
помощ, ако провокират конфликт с Китай, нито пък дават основания на Китай да
смята, че няма да се намесят, ако прибегнат до военна сила. Тази политика на
„стратегическа двойнственост” е основополагаща в позицията на Вашингтон в спора
Тайван-КНР.
САЩ насърчава по-нататъшното развитие на демокрацията и благосъстоянието
на Тайван, но едновременно с това поддържа „позитивни, партньорски и всестранни
отношения” с Китай. В изпълнение на този стратегически интерес САЩ подкрепят
пълноценното участие на Тайван в международната общност, следвайки принципа за
„един Китай” и стремейки се да не изкача въпросът за „един Китай, един Тайван” или
за „два Китая”, т.е. теоретично няма как Тайван и КНР да членуват в една и съща
междуправителствена организация, тъй като това би означавало че това са две различни
държави или ще се породи спор кое правителство има легитимната власт да
8Executive Yean.Yearbook 2013.National Defence.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=3C6F2950C5E8BD8C ( last access on 11.03.2014)
9 Китай рязко увеличи военния си бюджет
http://30dumi.eu/2014/03/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-
%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%BA%D0%BE-
%D1%83%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-
%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-
%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82/ (last acess on 11.03.2014)

7. 7 | P a g e
представлява „Китай” в международната организация. Въпросът с членството на
Тайван в международните правителствени организации е твърде сложен, тъй като не
притежава един от основните атрибути на държавите – международнопризнат
суверенитет. В този ред на мисли Тайван може да участва в неправителствени
международни организации, в които КНР не членува или ако КНР членува делегатите
на Тайван са принудени от своите китайски колеги да използват наименования като
„Китайско Тайпе” или „Тайван, Китай”.
6. Алтернативи пред страните в спора Тайван-КНР
Съществуват два възможни сценария за промяна на статуквото в района на
Тайванския пролив. Единият от тях е обявяването на независимостта на Тайван. Този
вариант е неблагоприятен за острова, тъй като континентален Китай няма да се
въздържи от използването на сила и последващо насилствено обединяване на двете
страни на пролива. Опозиционната Пан-зелена коалиция, която е пронезависимо
настроена, си дава ясна сметка в какво затруднено положение ще изпадне страната при
такъв развой на събитията. САЩ няма да подкрепят действията на Тайван, защото се
стремят да запазят статуквото като гаранция за сигурността и стабилността в Източна
Азия. Международната общественост не би признала независимостта на Тайван, като
по този начин би рискувала да затрудни отношенията си с Китай – риск, който не е
оправдан от икономическа, политическа или стратегическа гледна точна.
Другата алтернатива – обединение на континентален Китай и Тайван - също не
е печеливша опция за нито една от страните. Тайванците никога няма да приемат
обединение на базата на условията на КНР, което практически означава, че островът ще
има статут на автономна област.10 Това би породило предизвикателства пред
демократичния режим на острова и предприетите социално-икономически реформи,
тъй като е невъзможно да си представим съжителство на два напълно различни
политически режима в една държава. Тайван не приема принципа за „един Китай, две
системи”, който доведе до обединението на КНР с Макао и Хонг Конг, като изтъква, че
КНР нарушава правата на местното население за самоуправление и свобода на словото.
Тази формула не е изгодна и за КНР, тъй като Пекин ще бъде задължен да поддържа
икономическия просперитет на Тайван. Не без основание са и притесненията на Пекин
от тайванската демокрация, която би могла да породи натиск от страна на
разрастващата се средна класа за демократизация на Китай.11
През 2005 г. КНР лансира нова политика за обединение на базата на постепенна
икономическа интеграция и междуличностен обмен. Тайванските управленски среди
разглеждат по коренно различен начин пътя за обединение. За Гоминдана то може да
бъде постигнато единствено посредством преговори между две равностойни
правителства, което на практика означава КНР да признае съществуването на
Република Китай. Президентът Ма поставя и други условия за бъдещото обединение –
достигането на определено демократично развитие на континентален Китай. Трудно е
да си представим мирно обединение между двете страни, като се има предвид нагласата
на тайванското население – в по-голямата си част то се възприема като тайванско, а не
като китайско.
10 Jurki Kallio. Yet Another “Historic” Meeting Between Mainland China and
Taiwan. FIIA Comment 2/2014
11 Wen-Ti Sung. Beijing Calculates Cross-Strait Relations: Waiting for the
Melon to Droр. East-West Center, Asia Pacific Buletin Number 245/ December 10, 2013

8. 8 | P a g e
7. Заключение
Сложността на тайванския конфликт и неблагоприятните последици от двете
алтернативи пред засегнатите страни – обединение или независимост – налагат
следването на принципа за запазване на статуквото. Икономическото сътрудничество и
интеграцията ще продължат да се задълбочават, но няма изгледи за скорошно развитие
на политическото сътрудничество при положение, че интересите на двете страни не се
пресичат. Въпросът с участието на Тайван в международната общност е изключително
заплетен, защото противоречи на основния принцип за “един Китай” в политика по
урегилиране на спора Тайван-КНР. В условията на преход на света към взаимозависимо
икономическо пространство жизненоважно е участието на Тайпе в международната
общност. Затова трябва да се положат усилия за разрешаване на въпроса с
представителството на Тайван в международните правителствени и неправителствени
организации, като се постигне взаимноизгодно споразумение, а не диктат на по-силната
страна.
Използвана литература
Wen-Ti Sung. Beijing Calculates Cross-Strait Relations: Waiting for the Melonto Droр.
East-West Center, Asia Pacific Buletin Number 245/ December 10, 2013
The Establishment of a Sovereign and Independent Republic of Taiwan
http://dpptaiwan.blogspot.com/2011/03/establishment-of-sovereign-and.html (last access on
11.03.2014)
Government’s Mainland Policy
http://www.mac.gov.tw/ct.asp?xItem=94006&ctNode=7108&mp=3 (last access on
11.03.2014)
Alan D.Romberg. Managing the Cross-Strait Issue. Stimson Center 2010
Executive Yuan. Yearbook 2013.Cross-Strait Relations.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=FC5BD9B3D7E30CBD (last access on 11.03.2014)
Executive Yean.Yearbook 2013. National Defence.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=3C6F2950C5E8BD8C (last access on 11.03.2014)
Китай рязко увеличи военния си бюджет
http://30dumi.eu/2014/03/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-
%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%BA%D0%BE-
%D1%83%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-
%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-
%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82/ ( last acess on 11.03.2014)
Jurki Kallio. Yet Another “Historic” Meeting Between Mainland China and Taiwan.
FIIA Comment 2/2014