3. Председател на Гюргевския революционен
комитет е Стефан Стамболов. Заседанията започват
от 11-12 ноември и продулжават до 25 декември 1875
г.
Външни лица не биват допускани,
защото работата в комитета се
ограничава до най-доверените лица.
Стефан Стамболов
4. Първи Търновски революционен окръг – с
ръководител Стефан Стамболов.
Втори Сливенски ревлюционен окръг – с ръководител
главен апостол Иларион Драгостинов.
Трети Врачански революционен окръг –с ръководител
Стоян Заимов.
Четвърти Пловдивски революционен окръг – с
ръководител Панайот Волов
5. Апостолите решават да преместят ръководния
център в Панагюрище, тъй като в Пловдив
обстановката е напрегната и съществува опасност от
разкриване на комитетското дело. Само за два-три
месеца се изгражда широка комитетска мрежа.
Особено активни са дейците в района на
Средногорието и родопските села. Пратениците
полагат клетва и приемат, че в случай на предателство
въстанието може да се обяви и по-рано.
6.
7. Въстанието в България избухва преждевременно
на 20 април 1876 г. в Копривщица. Същия ден то се
обявява и в Панагюрище, където Г. Бенковски
сформира конен отряд, който става популярен като
“Хвърковатата чета”.
Първа пада Стрелча, а след нея – Клисура. На 26
април започват боевете и за Панагюрище.
Трагична е съдбата на Батак, където се посичат
или изгарят живи повече от 3000 души.
8.
9. Трагедията е покъртителна, когато въстаниците
виждат, че всичко вече е изгубено, за да не попаднат
живи в ръцете на врага, решават сами да сложат край
на живота си. Кочо Честименски застрелва жена си,
сестра си и новороденото си дете. Спас Гинев убива
цялото си семейство – пет невръстни деца и
бременната си жена.
По времето, когато башибозуците разсипват
въстаналите селища в IV окръг, “Кървавото писмо”
пристига в Търновско и Сливенско, но тук въстанието
не получава масов характер.
Подготвяната от емиграцията въоръжена чета е
ръководена от Христо Ботев. На 17 май Радецки е
превзет и войската заставя капитана да спре на
българския бряг близо до с. Козлодуй. Оттук започва и
безсмъртният поход на Ботевата чета.
10. На 20 май, когато поредното сражение затихва,
Христо Ботев пада убит.
Гибелта на войводата предизвиква смут сред
четниците. Изтощени, гладни и обезсърчени, те се
пръскат на малки групи, повечето от които по-
късно башибозукът разбива. Подобна е и съдбата
на четата на Таньо Стоянов, която преминава край
Тутракан и се насочва към Сливенския Балкан, но
на 27 май е разгромена. Тези събития отбелязват
фактически и края на въстанието.
11. Още преди края на въстанието руският консул в
Одрин Алексей Церетелев смята, че са разрушени
села с общо население повече от 75 000 души.
Според археолога Николай Овчаров, загиналите са
повече от 30 000 души.
12. Въпреки неуспеха Априлското въстание се оказва
истинско предизвикателство към Високата порта и
към Европа.
Варварската жестокост не остава скрита. През юли
1876 г. специална анкетна комисия с участието на
руския вицеконсул в Пловдив княз Церетелев,
секретаря на американската легация Юджин
Скайлер и кореспондента на в. “Дейли Нюз” – Дж.
Макгахан, посещава районите на въстанието.
13. Жестокото потушаване на въстанието и отзвука
на зверствата в Европа са повод за провеждане на
Цариградската конференция. Отказът за
осъществяване на решенията на Цариградската
конференция от страна на османското
правителство води обявяването на Руско-турската
война, довела до освобождаването на България.
