1. Тракийски съкровища

3. Вълчитрънското съкровище Вълчитрънското съкровище е намерено през 1925 година край с.Вълчитрън, област Плевен. При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно съкровище, познато на българската археология - 12,5 килограма чисто злато с естествени сплави от сребро, мед и желязо.Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Един съд наподобява кантаросовиден кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и троен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове. Съкровището е датирано към края на бронзова епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.

4. Панагюрско златно съкровище Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и открит на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрище в местността "Мерул" от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия. Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. Сервизът включва фиала с диаметър 25 см, една амфора с дръжки във форма на кентаври , три ритона с формата на женски глави ( амазонки ), три ритона с формата на животински глави и един, оформен като предна част на тяло на козел. Ритоните са украсени с релефни изображения на митологични сцени с участието на известни герои от древногръцката митология .

5. Рогозенското съкровище Рогозенското съкровище е тракийско сребърно съкровище, открито през 1985 година във врачанск ото село Рогозен. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които - позлат е ни. Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров.

6. Направена от : Митко Антонов ІV “в” клас СОУ “Любен Каравелов”