3. 3
ÂÚÂÅÄÅÍÈÅ
Нашата книга е като книга с приказки, защо в нея ще срещнете
много приказни герои – добродушна мечка, страшни вълци, хитра
лисица, пауни, досущ като жар-птици и плахи сърнички… По цял
свят родителите приспиват вечер своите деца с приказки за тези и
други животни. Ние обаче имаме привилегията да можем да отидем
на едно чудно място, където да видим наживо главните герои от ве-
черните истории. Вече 47 години местният зоопарк е истинска атрак-
ция и любимо място за посещения на малки и големи. В Павли-
кенската зоологическа градина обаче идват с нетърпение и хора от
близки и далечни селища от цяла Великотърновска област (и несамо),
защото в региона няма друг зоопарк.
Нашата книга ще ви запознае с обитателите на зоопарка по
един интересен начин. Учениците от І а и ІІ а клас на Средно общо-
образователно училище„Бачо Киро” – гр. Павликени ще Ви разкажат
за животните чрез своите гатанки, стихове, разкази и рисунки.
Ïîñâåùàâàìå òàçè êíèãà íà äåöàòà íà Ïàâëèêåíè
ñ ïîæåëàíèå äà îáè÷àò æèâîòíèòå è äà ïàçÿò ïðèðîäàòà,
äà öåíÿò è óìíîæàâàò íàïðàâåíîòî
îò âñè÷êè ïðåäè òÿõ.
Изказваме специални благодарности на ръководството
на зоопарка в лицето на г-н Сезаин Мехмедов и всички рабо-
тещи в него за големите сърца и всеотдайността, с която се
грижат за животните. Благодарим също така на всички,
които ни помогнаха тази книга да стане реалност и сега да е
във Вашите ръце.
4. 4
ÁÎÄËÈÂÎ ÑÂÈÍ×Å
Âåëèñëàâ Õðèñòîâ, ²² à êëàñ
Има 25 вида бодливи свинчета. Те предпочитат да обитават
гори, планини или пустини.
Тялото на тези дребни гризачи е покрито с тъмнокафява или
черна козина и с къси остри бодли или шипове. Те служат само и
единствено за предпазване от враговете. Само задната част е покрита
с бодли, а предната с четина или груба козина. Свинчетата си обръщат
бодлите към хищника, когато са уплашени от него. При допир те
бързо настръхват и убождат кожата на неприятеля, затова повечето
хора не се доближават до тях. Повечето бодливи свинчета достигат
до 83 см дължина, и от 13 до 27 кг тегло. Могат да живеят до около
21 години, но повечето достигат 18 години. Бодливите свинчета са
нощни гризачи. Те ядат абсолютно всяка част на дърветата, стига да
могат да се доберат до нея. Най-обичат кората им.
Като Ежко съм бодлив
и съм много работлив,
каже ли ми някой „Не”,
аз отвръщам като истинско бодливо свинче.
Георги Атанасов, ІІ а клас
5. 5
ÂÈÅÒÍÀÌÑÊÎ ÌÈÍÈ ÏÐÀÑÅ
Èâåëèí Êèðèëîâ, ²² à êëàñ
Виетнамските шкембести прасенца са дребна порода свине,
които от средата на 20 век са отглеждани и като домашни любимци.
Като малки прасенцата изглеждат като плюшени играчки, но бързо
порастват и за това им е необходимо повече пространство.
Предната част на главата им еизточена в конусовидна муцуна,
снабдена с хрущялен край (зурла). Краката им притежават по четири
добре развити пръста, като страничните – втори и пети са добре раз-
вити, но са по-къси от средните – трети и четвърти. Тялото им има
груба космена покривка (четина). Кучешките зъби са добре развити.
Теса всеядни животни – употребяват растителна и животинска храна.
Децата щом ги посетят
те весело припкат
и песничка чудна грухтят:
„Грух, грух, грух!”
Славена Веселинова, ІІ а клас
В Павликенския зоопарк
има хубави прасенца
с подвити опашленца
и с плескани носленца.
Сутрин, вечер чичо Сеско
храни ги със смеска,
с крушки и картофи,
с тикви и бонбони.
6. 6
ÂÚËÊ
Éîðäàí Äèìèòðîâ, ² à êëàñ Àëåêñ Èâàíîâ, ² à êëàñ
В миналото вълците са раз-
пространени почти по целия свят,
но днес се срещат главно в Север-
на Америка, Евразия и Близкия
Изток. Те живеят в широк кръг
природни условия – гори, тундра,
тайга, равнини и планини. Въл-
кът обикновено има златистожъл-
ти очи, по-дълги крака, по-големи
лапи, по-изявена челюст, по-дъл-
га муцуна от домашното куче. Вълците са социални хищници и ло-
вуват на глутници, организирани в стриктна обществена йерархия и
водени от алфа мъжки и алфа женска. Вълците са известни със своя
отличителен вой. Има няколко възможни причини за виенето. Първо
трябва да се отбележи, че вълците не вият, когато нападат плячката
си. Най-очевидната причина за виенето на вълците е, че те контак-
туват помежду си. Трудно е да се измисли по добър начин за кому-
никация във вълчата глутница при големи разстояния или в гъсто
залесен район. Вълците вият по-често вечер и рано сутрин, особено
през зимата и пролетта. Повечето вълци напускат родната си глут-
ница, когато са на 1-4 години
Сиво, диво, нападливо,
изгладняло за месце –
търси крави и овце. Що е то? Николай Димитров, І а клас
7. 7
ÃÂÅÍÎÍ /ÌÎÐÑÊÀ ÊÎÒÊÀ/
Ñëàâåíà Âåñåëèíîâà,
²² à êëàñ
Нашата маймунка скоклива
по клоните тича и
страшно много банани обича.
Децата от града ни посреща,
понякога е сърдита и им се кара,
а друг път за награда –
маймунджелъци им раздава.
Зорница Здравкова, ІІ а клас
Гвенони или морски котки сеСрещат в Африка на юг от Сахара.
Наименованието морски котки идва от холандското meerkat или
немското meerkatze, тоест: морска котка. Вероятните причини да се
нарекат така са две: или са оприличавани на котки като прибавим
факта, че през 16 век са добили известност по корабите като домашен
любимец; или наименованието идва от санскритската дума markata
за маймуна.
8. 8
ÃÚËÚÁ
ÐàÿÏåí÷åâà,²àêëàñ
Гълъбът е сравнително дребна птица. Има над 200 породи гъ-
лъби, които произлизат само от един-единствен вид – скалния гълъб.
Той и досега живее по скалните проломи, преддверията на пещерите
и каменистите черноморски островчета. Познат е на всекиго –
сивосинкав, с по-светли или тъмнонапетнени криле, но винаги с две
черни, лентовидни препаски на крилете и непременно с бял кръст
на гърба. Литне ли, тази кръстна окраса много добре се белее. Гълъ-
бицата снася в годината по две бели яйца, които имат овална форма.
Мътят ги грижливо и двамата родители. Малките новоизлюпени
голишарчета са слепи. Родителите отначало ги изхранват с кашич-
ка, която отделят от гърлото си, а след това – с омекнали в гушата им
зърна. След като те се отделчат от гнездото, родителите им мътят
втори или трети път. Опитомен е в дълбока древност и използван
като преносител на съобщения, благодарение на силно развитото си
чувство за ориентация и склонност да се завръща винаги в посто-
янното си местообитание.
Сиво, бяло и лети,
но самолет не е.
Зрънца кълве,
но кокошка не е.
Писма носи,
но пощальон не е.
Що е то?
Николай Димитров,
І а клас
9. 9
ÃÚÑÊÀ
Êðèñòèÿí Äèìèòðîâ, ² à êëàñ
Гъските са род едри птици.Тежат между 1,5 и 6 кг. Оперението
е като цяло в сиви тонове. Летят бързо, маховете с крилетеса нарядко,
но силни. По време на прелетите понякога се издига на значителна
височина, от порядъка на километри. Гласът им е характерното гъше
крякане. Прелетни птици. Много често можем да наблюдаваме раз-
личните видове гъски на ята. Гъските са социални птици с добре
развита йерархия и отношения в общността си. Също така се смята,
че са едни от най-интелигентните животни. Приемат предимно рас-
тителна храна. Напролет кълнове на различни растения, плодове и
листа на водната растителност, а към есента преминава на семена и
ако има възможност се храни и със зърнени култури.
Вън на двора чу се врява.
Гъската със Шаро се задява.
Врат опъва тя и съска.
Шаро иска да изблъска.
Шаро хич не се почуди
и показа остри зъби.
Гъската веднага се отказа
от неприличната омраза.
Анна Манчева, І а клас
10. 10
ÄÅÊÎÐÀÒÈÂÍÀ ÊÎÊÎØÊÀ
ÌèõàèëÏåí÷åâ, ²à êëàñ
Декоративни кокошки – Зибрайт, Бентамка, Падуан. Срещат
сепороди с наличиена гащи, брада, бакенбарди, качулка, пети пръст,
мултиплени шпори, липса на опашка, липса на оперение в областта
на шията. Създадени са дори кокошки без оперение и породи, при
които продължителността на кукуригане е над 30 секунди. При ня-
кои породи са създадени характерни мутации в оперението, а други
са носители на гени за късокракост.
Аз съм братовчедка на кокошката.
Имам цветна перушина
И макар и малка съм красива.
Що е то?
Алекс Иванов, І а клас
11. 11
ÄÈÂÀ ÑÂÈÍß
Âàñèëèàí Äèìèòðîâ, ² à êëàñ
Дължина на тялото на дивата свиня достига до 205 cm, висо-
чина при холката до 120 cm, а тегло й до 350 кг. Има късо и масивно
тяло, предната част е по-силно развита от задната. Главата е голяма
и масивна. Муцуната и есилно източена напред във формата на зурла,
очите и са малки, с добре развити уши. Бивните у мъжкия (глиган)
са силно развити и излизат извън устата, представлявайки добро
средство за защита. Страничните втори и пети пръст са добре раз-
вити. Космената покривка представлява рядка и груба четина. През
зимата между нея се развиват мека и гъста козина. Окраската варира
от тъмнокафява до сива. Води стаден начин на живот, като образува
малки групи. Съставени са от няколко женски и техните малки. Зре-
лите мъжки живеят усамотено. Може да стане жертва на много хищ-
ници Продължителността на живота е10–12 г.Дивата свиня евсеядно
животно. Обикновено се храни през нощта. Майката кърми и защи-
тава малките си докато пораснат.
Горско страшилище
Аз съм силен и голям,
аз съм горския глиган.
Жълъдите най-обичам,
но и след малките сърнички тичам.
С остра козина и страшни бивни,
силно обоняние и остър слух
аз съм дивата свиня
що живее в близост до тиня и вода.
Йордан Димитров, І а клас
12. 12
ÅËÅÍ – ËÎÏÀÒÀÐ
Éîàíà Ìèíåâà, ² à êëàñ
Еленът лопатар е тревопасен бозайник. Тялото му достига дъл-
жина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките
елени е 80-90 кг, но може да достигне и до над 200. Женските са по-
леки – около 40 килограма. Рогата на елена са разширени накрая във
вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7-9 израстъка.
Напред от главното стъбло са насочени още 2 израстъка. Женските
индивиди нямат рога. Космената покривка на гърба е тъмнокафява с
бели овални петна и едри тъмни ивици по средата. Отстрани и по
корема е по-светла. През лятото тя е ръждивокафява, а през зимата
почти сива. Възможно е да се срещнат бели и черни лопатари. Живее
на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно.
Достига 20–25 годишна възраст.Храни се с тревиста, дървесна и
храстова растителност.
Кафяв съм аз на цвят
и живея във гората,
а гора ми на главата.
Що е то?
Даниел Дечев, І а клас
13. 13
ÇÀÅÊ
Àííà-Ìàðèÿ Äèìèòðîâà, ²² à êëàñ
Заекът днес обитава почти цялата територия на Европа. Дъл-
жината на тялото на дивия заек е до 68 cm, на опашката – до 8 см.
Масата му достига до около 5 кг. Предните му крака са с дължина до
20 см, а заднитедостигат до 35 см и са пригодени за скачане. Козината
е от ръждивокафява до сивокафява, на корема е бяла. Заекът е
предимно нощно животно, храната му е растителна. Главата му е
издължена и леко сплесната отстрани. Очите са големи, изпъкнали
и са разположени странично. Цветът им е от жълтеникав до оранжев.
Слухът на заека е изключителен. Той твърде често спира, за да се
ослушва, като вдига глава, изправя уши и застива така. Предните
крака на дивия заек са доста по-къси от задните. Скоростта на жи-
вотното достига 60-70 км/ч. Живее 10 години.
И през зима, и през лято
бягам босо през гората.
Моркови да хрускам аз обичам.
Дългоушко ме наричат.
Знам, че понякога
мъничко страхливо,
но съм ваше зайче мило.
Гергана Георгиева, ІІ а клас
14. 14
ÇËÀÒÅÍ ÔÀÇÀÍ
Ïðåñèÿíà Ôèëèïîâà, ² à êëàñ Ðàäîñòèíà Ðàíêîâà, ² à êëàñ
Златният фазан ептица от семейство фазанови. Разпространена
е в планинските гористи региони на Китай, но изкуствени попула-
ции се развъждат в редица други страни. Живеят на семейства от
1-2 мъжки и 4-5 женски. В началото на лятото женската мъти по 5-8
малки. В оперението възрастните мъжки-доминиран златният, оран-
жевият и червеникаво-кестеновият цвят, зеленият участък на
оперението е с метален нюанс. Основният тон на цветът на женските
е кафяв. Средната дължина на мъжките е 114 см. Женската снася
яйцата си (10-12 броя) в вдлъбнатина в земята. Инкубационния
период е 22-23 дни.
Златен съм, но не съм от злато.
Живея в полето богато.
Имам точици черни
и перца златоперни.
Що е то?
Радостина Атанасова, І а клас
15. 15
ÊÀÌÅÐÓÍÑÊÀ ÊÎÇÀ
Ðàëèöà Ìàðèíîâà, ²² à êëàñ
Родината на камерунската коза е Египет, където е известна ка-
то коза-джудже. Разпространена е в цяла Африка, Индия и Европа.
Бременността при женската продължава 150 дни , ражда по 2-3 малки.
Достига тегло не повече от 25 кг. Камерунските кози не са взиска-
телни към храната
Брада има, като поп,
рога има, като вол,
сутрин, вечер трева хрупа
и хич даже не и пука
лято ли е или зима
щом храна си има.
Коя е тя? – отгатни!
Или май се затрудняваш ти!
Зорница Здравкова, ІІ а клас
16. 16
ÊÀÔßÂÀ ÌÅ×ÊÀ
Àëåêñ Ìèíêîâ, ²² à êëàñ
Кафявата мечка еживотно от семейство Мечки. Тя енай-едрият
хищник в България. Живее поединично, рядко на двойки. Има
добродушен вид, но е непредвидима – може много бързо да изпадне
в ярост. Масата на възрастния индивид е между 100 и 350кг. Дължи-
ната на тялото е 1,50 – 2,50 м. Кафявата мечка живее в горски местнос-
ти. Въпреки, че изглежда тромава, на кратки разстояния може да
тича със скорост 45 км. В час. Храни се с корени, жълъди и млади
треви. Обича: горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки, сливи,
круши, дини и мравки. През лятото кафявата мечка прекарва значи-
телно време в хранене, като има нужда от 14 килограма храна на ден.
По-голямата част от зимата прекарва в сън в леговищата си. Живее
от натрупаните през лятото тлъстини, но ако огладнее, излиза навън.
Когато храната не достига, мечката убива по-дребни от нея животни
и много рядко хора. Продължителността на живот на кафявата мечка
е 30 години. Малките мечета се раждат по време на зимния сън на
мечката. Женската ражда през 2-3 години от 1 до 3 малки. Мечката
отглежда малките си грижливо и не ги отдeля до 2 години.
Цяла зима спа в гората,
а напролет се прозина
и по пътя си замина,
но медеца не подмина
тая страшна Баба Меца.
Галин Пенчев, ІІ а клас
17. 17
ÊÎÊÎØÊÀ ÊÎÏÐÈÍÊÀ
Âàëåðè Àëåêñàíäðîâ, ² à êëàñ
Копринкитев Америка са съвсем малки птици, колкото размера
на заек. Наричат ги „bantam“ – дребна порода кокошки (миниатюрни),
но в други страни това не е напълно вярно. Това е така, защото в
другите страни има два размера Копринки. Като цяло, Копринките
са съвсем дребна, компактна порода с къси крака и заоблено тяло.
Копринките имат пера, различни от на повечето пилета, това им при-
дава този „вълнен“ външен вид. Нормалните пера имат определени
части. От двете страни на главния ствол на перото се занизват неща,
които приличат на гъсти влакънца, тези влакънца се наричат брада и
при повечето пера брадите изглеждат добре оформени и прави. Ако
наистина се вгледате добре може да забележите, че тази брада се
разклонява към неща, наречени кукички. Копринките са забеле-
жителни и по друг начин. За разлика от повечето птици, които имат
жълто лице, Копринките имат чернеещо лице. Лицето им е много
тъмно, което ги прави известни с изяществото си в някои азиатски
страни. Ако перата са черни, черното лице отдолу прави перата да
изглеждат по-черни. Ако Копринката е бяла, черното чело отдолу
прави бялото по-дълбоко и перата изглеждат дори по-бели. Като цяло
всички цветове изглеждат по-добри с черно чело.
Малка птица съм,
колкото заек.
Със перушина
като коприна.
Аз съм кокошката копринка.
Боян Бончев,
І а клас
18. 18
ÊÎÊÎØÊÀ ÑÀÒÑÓÌÀÄÎÐÈ
Ñëàâåíà Âåñåëèíîâà, ²² à êëàñ
Рядка порода дългоопашати кокошки. Тя е създадена преди
повече от 400 години в Япония. Селектирана е не за забавления на
войниците на императора, а за повдигане на бойния им дух. Уни-
калното при нея е, че е комбинация от борцова порода Шамо и дълго-
опашата Минохики, има т. нар. ветриловидна опашка, която я няма
при никоя друга порода кокошки. Петлите тежат 3,5 кг и са високи
около 75-80 см. Позата им е изправена и наперена. Теглото на жен-
ските пък е около 2, 5-3 кг. Те имат ниска носливост, снасят годишно
по 80 до 100 яйца с тегло около 40-45 грама. Позната е в пет цветови
разновидности, като най-популярните са кафяв, сребрист и бял цвят
на оперението.
Котка мяка,
жаба кряка,
сврака вряка,
а кокошката сатсумадори – кудкудяка.
Християна Димитрова, ІІ а клас
19. 19
ÊÎÊÎØÊÀ ÔÀÂÅÐÎË
Ðóìÿíà Ìèð÷åâà, ²² à êëàñ
Фаверол е френска порода кокошки. Породата е разработена
през 1860 в централна северна Франция. Фаверол пристигат в Обе-
диненото кралство през 1886г. За да отговаря на английските излож-
бени стандарти, породата търпи промени. Перата на опашката стават
по-дълги и високи в сравнение с първоначалния си вид. Фаверолите
са класифицирани катотежки порода кокошки. Имат брада, маншони,
оперяване по краката и пет пръсти на крак, а не обичайните четири.
Най-често срещаният цвят есьомга. Оперението на сьомга кокошките
е главно кафяво и кремаво бяло. Мъжките са по-тъмни, с черно,
кафяво и цвят на слама пера. Съществуват и други цветове като: бял,
черен, хермелин, кукувичи и синьо. При правилно отглеждане една
женска снася средно 4 яйца на седмица. Цвета на черупкитена яйцата
е светлокафяв до розов. Петлите Фаверол са едни от кай кротките и
покорни от всички породи. Петелът тежи от 4,1 до 5,0 кг, а кокошка
от 3,4 до 4,3 кг.
Не е изгубила нищо наша Тодора,
но рови и дири цял ден из двора.
Що е то?
Зорница Здравкова, ІІ а клас
20. 20
ÊÎÊÎØÊÀ ÔÎÐÂÅÐÊ
Èâàéëà Êðóìîâà, ²² à êëàñ
Тази порода кокошки произхожда от Германия. Тя е масивна,
тежка кокошка, с жив темперамент, почти не лети. Петлите достигат
от 2 кг до 3 кг, а женските от 2 кг до 2,5 кг. Главата, шията и опашката
£ са черни. Снася от 140 до 170 яйца със жълта черупка, с тегло 55 г.
Има гребен на главата,
шарени са му перата.
Сутрин рано кукурига
и врява до небесата вдига.
Нашият певец напет
е порода форверк.
Йоанна Бобева, ІІ а клас
21. 21
ÊÐÀËÑÊÈ ÔÀÇÀÍ
Ðàÿ Ïåí÷åâà, ² à êëàñ
Кралският фазан е голям. Достига до 210 см дължина. Той е
специфичен за Китай. Името му произлиза от британския биолог John
Reeves, които първи представи жив екземпляр в Европа през 1831.
Мъжкият е с ярки пера, оцветени в златно-жълто, бяло и червено(на
ивици всяко перо), сиви крака, кафяв ирис и червена кожа около очите.
Главата ебяла, с черна лента, коятоминава презочитему. Мъжкият има
изключително дълга сребристо-бяла опашка на кестеново-кафяви и
черни напречни ивици. Този грандиозен фазан е записан в книгата
“СветовниРекордиНаГинес2008”,затова чеиманай-дългатаестествена
опашка между всички видове птици. Достига 2,4 метра дължина.
Женската е кафява птица с тъмен венец и сиво-кафяви опашни пера на
ивици.Кралския фазан има същата структура на тялото като на
обикновеният фазан. За кралскитефазани сезнае, чеса агресивни към
хората, животните и другите видове фазани. Те харесват по-високите
местности и са калени птици, които са в състояние да издържат на
топлина и студ. Тяхната храна от растителен произход, както семена и
зърнени култури. Снася между 7 и 14 яйца през април или май. Поради
продължаващата загуба на техните местообитания, кактои постоянния
им отстрел за храна и неговата опашка, кралският фазан еоценено като
уязвим в IUCN Червен списък на застрашените видове, добавен на 1
ноември 2006 година. Смята се смята, че са останали само около 2000
птици в дивата природа.
Борислава Любенова, І а клас
и се получа едно красиво шарено
наглед ветрило. Що е то?
Той разперва си крилата
и опашката позната
22. 22
ËÈÑÈÖÀ
Áîðèñëàâà Ëþáåíîâà, ² à êëàñ
Тя е оранжева хитрушка.
Има дълга рунтава опашка
и душица юнашка.
Край кокошкарника скрита
чака кокошчица да си опита.
Що е то?
Кристиян Димитров, І а клас
Лисицата има най-широко местообитание от всички сухоземни
хищници. През 19 век лисицата е пренесена в Австралия. Лисицата
обикновено има оранжевочервен цвят на козината, с бял корем и
черни уши и крака. Очите £ са златисто-жълти и имат отличителни
вертикални отсечени зеници. Лисицата е много пъргава за предста-
вител на семейство кучета. Дългата иМ рунтава опашка, която има
характерни бели връхчета, осигурява равновесието иМ при скокове
и отскоци. Възрастната лисица има тегло 4,1–5,4 кг. Дължината на
тялото и достига от 80 см до 110. През есента и зимата козината иМ
пораства още повече, за да я предпазва от студ. Тази козина пада през
пролетта и до края на лятото лисичата козина е къса. Лисиците са
всеядни.. Използват особен метод за ловуване на мишки. Лисицата
застива, слушайки и гледайки внимателно мишката, която е видяла.
След това скача високо и забива предните си крака върху мишката,
притискайки я върху земята. Средният брой лисичета на една майка
са 5. Малките се раждат слепи и тежат до 150 грама.
23. 23
ÌÓÔËÎÍ
Òðèôîí Ìàðèíîâ, ²² à êëàñ
Муфлоните обитават скалисти планински местности около
границата на гората, но често слизат и в горите. През зимата муфло-
ните се събират на стада до около 20 животни, а през останалата част
от годината се движат на малки групи, като женските с малки обик-
новено живеят отделно от мъжките. Излизат на паша рано сутрин и
привечер, а през светли нощи – и нощем. Хранят се със високопла-
нински треви, храсти, мъхове, лишеи; през зимата се прехранват
основно с дървесна и храстова растителност, белят кората на дърве-
тата и ядат дори борови клонки. Европейският муфлон есравнително
дребен: дължина на тялото до около 120 см., височина в холката до
около 80 см. и тегло до 35-55 кг., като женските са значителнопо-дреб-
ни. Мъжките имат големи спираловидно извити рога с насочени
напред върхове и обща дължина до около 70 см. Рогата при женските
са много по-малки или изобщо липсват. Лятната козина на евро-
пейският муфлон е ръждивокафява, а зимната е по-тъмна. Муцуната,
околоочието, корема и долната част на краката са бели. За мъжките е
характерно едно светло петно от двете страни на тялото, което се
нарича седло. Муфлонът е защитено животно от закона. Затова са
записани в Червената книга на България. Към 2012 г. в България
има 4595 муфлона с тенденция към намаляване.
Планинска овца ме наричат,
аз да тичам и скачам обичам.
Даже и в клетка с подслон,
пак съм важният муфлон.
Георги Георгиев, ІІ а клас
24. 24
ÏÀÒÀÃÎÍÑÊÀ ÌÀÐÀ
Éîàííà Áîáåâà, ²² à êëàñ
Патагонска мара е едър южноамерикански гризач от род Ма-
ри. Видът е разпространен единствено в патагонската част на
Аржентина. Поради визуалната прилика със зайцитечесто е наричан
и с името Патагонски заек. Има сравнително дълги уши и крайници.
Задните крайници са по-дълги и замускулени от предните. Предните
крайници са въоръжени счетири пръста, а заднитес по три. Опашката
е къса и слабо окосмена. Космената покривка по гърба и горната
част на тялото есива, отдолу ебяла, а в страни еоранжева. Дължината
на главата с тялото е 69–75 cm, на опашката 4 –5 cm. Теглото на тя-
лото е 8–16 кг. Патагонските мари предпочитат местности с песъч-
лива почва и ниска храстовидна растителност. Добре са пригодени
за бягане в откритите равнини и степи. Представителите на вида са
растителноядни като се хранят предимно със зелената част на рас-
тенията и плодове. Женските обикновено раждат един път годишно.
Приличам на заек, но не съм.
Бягам бързо, но гепард не съм.
Гриза растения и плодове, но мишка не съм.
Кой съм аз?
Ралица Маринова, ІІ а клас
25. 25
ÏÀÒÈÖÀ ÈÍÄÈÉÑÊÈ ÁÅÃÀ×
Àíà-Ìàðèÿ Èâàíîâà, ² à êëàñ Âèëèàí Ñóðãîâ, ² à êëàñ
Породата произхожда от Източна Индия. Тя е за яйца, поради
което живата маса е много ниска. Възрастните патици тежат 1,5-1,8
kg, а патоците – 2-2,5 kg. Птицитеимат бутилкообразно, почти верти-
кално поставено тяло. Индийският бегач бяга много бързо, откъдето
е получил наименованието си. В зависимост от цвета на оперението
се срещат няколко разновидности – бели, червеникавобели, черве-
никавожълти и други. Най-разпространена е бялата разновидност.
Патиците пронасят на около 5 месечна възраст и снасят годишно
180-200 яйца. Рекордната годишна носливост е 363 яйца. Средната
маса на яйцата е 70-80 г.
Слаб, с дълъг врат съм,
бързо тичам към реката
с ципи на краката. Що е то?
Ана-Мария Иванова,
І а клас
26. 26
ÏÀÓÍ
Паунът във гората само вика:
„Аз съм толкова красив!
Аз пера си имам и
окраска най-прекрасна!”
Както си крещеше
Перо едно си глътна.
Паунът се задави
И изведнъж се гътна.
Поука: Не бъди горделив,
защото каквото сам си направиш,
никой друг не може да ти го направи.
Любомир Минчев, І а клас
Паунът е широко разпространен в Пакистан, Индия и Шри
Ланка на надморска височина до 2000 м. Обитава както джунгли и
горски местности, така и обработваеми земи в близост до селищата.
Макар че е пренесен доста рано в Средиземноморието, широко
разпространение в Европа намира едва след походите на Александър
Велики в Индия. Паунът в Индия е защитен вид. Видът е обявен за
националната птица на Индия. Мъжките са ярко оцветени, с дълги
пера на опашката, които по дължината си имат характерни „очи“.
Дължината на тялото е около 100–125 cм, а опашката 40–200 cм.
Мъжките тежат 4–6 kг, а женските от 2,75 до 4 kг. Главата и шията
са със син цвят, гърбът е зелен, а долната част на тялото е черна.
Женскитеса сивкави на цвят, по-невзрачни и непритежават удължена
опашка. Продължителността на живота е около 20 години.
Áîðèñëàâà Áëàæåâà,
² à êëàñ
27. 27
ÏÐÚÑÒÅÍ×ÀÒ ÔÀÇÀÍ
Êàòåðèíà Ãåîðãèåâà, ²² à êëàñ
Видът е разпространен естествено в Източен Китай до гра-
ницата с Виетнам. Предпочита по-открити местообитания. В Китай
обитава оризовите плантации. У нас типичните му местообитания
са дерета и окрайнини на малки гори сред обработваемите площи,
обрасли с гъста храстова растителност, синори и долове сред нивите,
поречия на реки, напоителни канали, обрасли с тръстика и високи
треви. Пръстенчатият фазан е внесен в Европа през 1742 г., а у нас –
през 1895 г. Първите птици са внесени от Унгария в Кричим. Мъж-
ките птици приличат на мъжките са малко по едри. Главата, шията и
гърлото са тъмни, с виолетово зелен метален блясък. На шията имат
бял пръстен, не по-широк от 1 cм, обикновено прекъснат отпред.
Ушичките им са къси, до 1 cм. Краищата на перата по горната част
на гърдите са с тясна тъмна ивица, не по-широка от 1 мм. Надкри-
лията са сиво-кафяви, надопашието-кафяво, а слабините – по-светли.
Опашката е кафява, с ясно изразени тъмни напречни препаски.
Оперението на женските фазани е по-светло с тъмни препаски.
Ах, коя е тази птица,
тази чудна хубавица,
де в ориза често дреме
и мечтае за ергени?
Прощавай!
Ти разбрали,
че птицата се казва … Петя Илиева,
ІІ а клас
28. 28
ÏÓÉÊÀ
Öâåòà Çäðàâêîâà, ² à êëàñ
Пуйката птица от семейство Фазанови. Други наименования:
мисирка, фитка, биба,пипа. Произхожда от американската пуйка.
Одомошена е в Мексико в края на 15 век. В Европа е пренесена в
началото на 16 век. В България се разпространява по време на ос-
манското иго. Пуйката е най-едрата домашна птица. На горната част
на човката има кожен израстък, а на главата и шията специфични
брадавици (корали). Има добре развита гръдна мускулатура. Главата
и горната половина на шията не са оперени. Цветът на човката и
краката хармонира с оперението. Теглото на пуйката е от 7 до 9 кг, а
на пуяците от 12 до 24 кг. Пронася на 28-30 седмична възраст. Снася
годишно 90 яйца с тегло 80-85 гр., при определена цикличност. Ос-
новната иМ храна е растителна. Живее 5-6 години, но стопански се
използва само до 2 годишна възраст.
Птица съм голяма,
имам и крила,
но съм много тежка
и не мога да летя.
С кокошките кълва си
царевица и трева,
досетихте ли се вече коя съм аз?
Аз съм пуйката добра.
Силвиана Ангелова,І а клас
29. 29
ÑÌÀÐÀÃÄÎÂÀ ÏÀÒÈÖÀ
Любомир Димитров, ІІ а клас Емил Валентинов, ІІ а клас
Смарагдовата патица е известна още като Каюга. Традици-
онната история за произхода £ е свързана с един мелничар хванал
две черни диви патета и ги отгледал в езерото до тях. Тези патици се
отличават с черния си клюн и черното си оперение. При слънчева
светлина имат ярък зелен смарагдов блясък. Малките патета имат
черно оперение. Отглежда се и като домашни любимци. Привързват
се към мястото на отглеждане. Могат да бъдат полезни в борбата с
насекомите и охлювите. Теглото на мъжкия е 4 кг, а на женската –
3,5 кг.
Тялото й като лодка,
а краката й са като плавници.
Що е то?
Тошко Енев, ІІ а клас
30. 30
ÑÐÅÁÚÐÅÍ ÔÀÇÀÍ
Èâîíà Èâàíîâà, ²² à êëàñ
Сребърният фазан е голям, достига приблизително 125 см, с
гола червена лицева кожа, гърбът и опашката му са с сребристо-
бяла окраска, гърдитеи корема са черни, с тъмно-синя корона. Нужни
са най-малко 2 години за да може мъжкия да добие окончателната
си окраска. Женската е кафява с червени крака.
Сребърният фазан обитава планинскитегори на континентална
Югоизточна Азия и Китай. Има четиринадесет подвида на сребърния
фазан, разпределени от Бирма, Камбоджа, Лаос, Тайланд, Виетнам,
Китай до острова Хаинан и наскоровидян в Смитс Стаишан, Алабама
и Нанаимо, Британска Колумбия. В южнитеподвидовеимат различни
количества сива или черна маркировка и къси опашки. Женските си
търсят укритие и място за гнездо далеч от чуждите погледи, в гъсто
заселени места.
Сребърен ме наричат,
но със сребро не съм покрит.
Шарен и пъстър съм,
но паун не съм.
Със синя корона на главата,
но цар не съм.
Аз съм просто един красив, ама много красив фазан.
Румяна Мирчева, ІІ а клас
31. 31
ÒÎÊÀ×ÊÀ
Ñèìåîí Äèìèòðîâ, ²² à êëàñ
Токачките са семейство птици от разред. Кокошоподобни,
наподобяващи сродните дивечови птици фазани, кокошки и пуйки.
Това е африканско семейство от хранещи се с насекоми и семена,
гнездящи на земята птици, подобни на яребици, но с неоперени глави
и искристо сиво оперение. Двойките се събират за цял живот. Поне
три от видовете са слабо изучени. Токачките са големи птици, до-
стигащи 40–71 cм на дължина и 700–1600 г на тегло. Обикновената
токачка е опитомена и разпространена извън естественото си место-
обитание, например в южна Франция и в Карибските острови. То-
качки се отглеждат и в България.
Африканска птица – царица от сой съм.
Кокошката, фазана и пуйката
са ми само далечни роднини.
Със сива премяна на бели точки се обличам
и из Южна Франция и на Карибите за плаж тичам.
Венко Георгиев, ІІ а клас
32. 32
ÒÓÐÑÊÀ ÏÀÒÈÖÀ
Ñèëâèàíà Àíãåëîâà, ² à êëàñ
Едра патица, произхожда от Централна и Южна Америка. Из-
дръжлива на различни климатични условия. Нарича сеощеняма пати-
ца, мускусна патица. Мускусната патица е била вече одомашнена от
местното населениепри откриването на Америка, в Европа е пренесена
през XVI век. Главата е гола покрита с червена кожа, която в началото
на човката под ноздрите образува израстък които при домашната пати-
цаепо-голямотколкотопри дивата,особенопри мъжкия. Тялотоедълго,
широко, едро и добре замускулено. Краката са широко поставени и със
сивкав цвят. Човката е голяма, здрава с тъмен цвят. Крилата са
сравнително големи, лети сравнително добре. Оперението е плътно с
бели крила, черно-бели гърди и черен гръб и корем, срещат се бели и
тъмни екземпляри. Кожата е бяла на цвят. Дивата турска патица е с
преобладаващо черно оперение често сбели капаци на крилата. Дивата
турска патица тежи: женската – 1-1,3 кг, а мъжките – 2,0-3,2 кг. Носли-
востта достига до 100-150 яйца със светло зелена черупка. За разлика
от обикновенитепатици, яйцата на юрдечката се люпят не на 28 дни, а
на 32. Дивата турска патица снася 8-16 бели яйца, които мъти 35 дни.
„Един ден, когато отидох в зоопарка, видях една патица и много я
харесах. Тя имаше лъскава перушина и голям черен клюн. Гушката £
беше тъмнозелена. На табелката прочетох, че пише
„Турска патица”. Там, където беше тя имаше и още патици.
Сигурно бяха нейни братя и сестри. Те също бяха красиви като нея и
радостно крякаха. Някои от тях се къпеха в специално направените
за тях езерца. Други си почиваха и си почистваха перцата с човки.
Това беше един от най-хубавите ми дни!”
Радостина Ранкова, І а клас
33. 33
ÔÐÈÇÈÉÑÊÀ ÊÎÊÎØÊÀ
Áîÿí Áîí÷åâ, ² à êëàñ
Много стара холандска порода кокошки, която става популярна
през 1980 г. във Великобритания. Малка е като размер, но снася до
230 яйца годишно. Оперението и е златно, сребърно или велурено.
Кокошка в зоопарка Обичам почивните дни.
В един такъв хубав, слънчев ден отидох на разходка в зоопарка.
Познайте какви животни има в първите клетки? Там са
красивите фризийски кокошки. Те кълват зрънца и гонят
кокошката, която си е уловила червейче. Харесвам тези вид
кокошки, защото са много красиви в премяната си на вълнички.
Анна Манчева, І а клас
34. 34
×ÀÊÀË
Âèêòîð Àòàíàñîâ, ² à êëàñ
Чакалът е хищник със среден ръст, един от трите бозайника от
семейство Кучета открити в Африка, Азия и Югоизточна Европа.
Техните дълги крака и извити кучешки зъби са пригодени за ловуване
на малки бозайници, птици и влечуги. Големите лапи, снабдени с
възглавнички, им дават възможност да поддържат до 16 км/ч про-
дължително време. Те ловуват предимно при слаба светлина, най-
вече при зазоряване и привечер. Античният Египетски бог на под-
земния свят, Анубис, е бил изобразяван в човешко тяло с глава на ча-
кал. Днес чакалът е едно от най-често срещаните животни в Аф-
рика – извън резерватите, в обработваемите земи, дори в близост до
човешките селища.
Зъбато и сиво,
съвсем диво,
по гори, по полета
все скита,
заедно с Вълчо и Лиса
все за агънца пита.
Що е то?
Василиан Димитров, І а клас
35. 35
ØÎÒËÀÍÄÑÊÎ ÏÎÍÈ
Äàíèåë Äå÷åâ, ² à êëàñ
Понито е порода дребен кон. В сравнение с останалите коне,
понитата имат по-дебели гриви и опашки, по-къси крака, по-тежки
кости, по-дебел врат, и по-къси глави с по-широки чела. За да бъде
определен един кон за пони, той трябва да отговаря на няколко
условия, но основният критерий е височината. Според общоприетите
стандарти за пони се счита кон с височина под 147 cм. Понитата
произлизат от примитивни коне, които са обитавали Северна Европа,
Франция и Британскитеострови. Съществуват над 100 вида различни
породи понита, разпространени из целия свят. Шотландското пони е
един от тях.
Аз съм от страната, в която мъжете ходят с поли
и чудни гайди свирят до зори.
Децата в цирка дават ми бонбонче,
защото аз съм малко, сладко конче.
Що е то?
Павел Чернев, І а клас
36. 36
ßÇÎÂÅÖ
Èâàéëà Êðóìîâà, ²² à êëàñ
Язовецът наричан още борсук е един от трите вида на род
Язовци на семейство Порови. Разпространен е в цяла Европа (вкл.
България), Мала Азия и части от Близкия Изток. Тялото на язовеца е
дълго до 90 см, покрито с груба козина – на главата бяла, на гърба
сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по
една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката
също са къси. Язовецът е активен предимно нощем. Единственият
представител на сем. Порови, който спи зимен сън. Изкопава си убе-
жища в земята, снабдени с дълги ходовеи няколко входа. Обикновено
язовцитеживеят в общности, като големината им зависи от наличието
на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците.
В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Язовецът е единст-
веното животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По
време на зимният му сън, наблизо навътре в някой от входовете на
лабиринтовото му жилищесенастаняват лисици. Фактът, че язовецът
не ги гони се обяснява с това, че лисиците спират течението в жили-
щето му и то става по-топло. Храни се с разнообразна храна – пло-
дове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други. В края
на зимата женската, скрита в леговището си, ражда 3 или 4 малки.
Борсук ме наричат и на пора приличам.
Пирувам през нощта и спя зимен сън.
Домът ми е убежище в земята.
Сам ми е скучно и затова пускам „квартиранти”.
Кой съм аз?
Шефие Тинкова, ІІ а клас
