1. Между Живота и Смъртта Васил Танев

2. Понякога в прегръдката на времеи пространство в живота ,безумно се преплитат смъртта , прогресът ,красотата и порока !

3. Същността се чуди защо е обладанаот маниакална обич , люта болка ,от режисираната уж за двамаживителна илюзия, измама !

4. Устните мълчат тактично ,мозъкът се задушава ,но светкавицата във сърцето лиживота силно озарява ?

5. Тя мечтания покой не разрешава ,разсича разума и поразява сетивата ,негодувайки от наглата намесана смъртта, порока в красотата !

6. Разум ,чувства ,вяра…смисъл…агонизират пошло в собствено безмислиена мъртви , смехотворни стойностина вече бившето човешко уж величие !

7. Мракът тежко се разстила в празните души ,вечеря хищно с жалките трохи човешки разум ,неможейки гладът да утеши !

8. А кървящите сърца на всички са свитив лоното на грозните лъжи и нищото !

9. Фибрите на тялото линеят до клинична смърт ,но устните мълчат отново , като за последен път !

10. Изчезващото слънце помръквав тъжните обятия на нощта ,пръскайки последни скръбни зари ,насилствено удавени в дъжда !

11. Вятърът ечи , стоманено диханиеобрича ледената земя на самота ,изгнаническа тъмнина , … на отчаяние !

12. Гневът на свирепата зиманеумолимо и бавно разяжда плътта ,в нея ненужното ,, Аз “ бързо изстива ,полъхва смъртта … вечността ,

13. а тя със своята ласкава тръпкаподвежда нежно светът , мисълта ,оковава ги в мрачна прегръдка ,за да убие умът, любовта !

14. Шумните , злокобни от бурята улиципотъват в кошмарния сън на нощта ,чужди на всички съдби и тревоги ,частици от бивши спектакли – шедьоври ,

15. а те не се будят дори от камбанния звън ,заглъхващ в триумфа на вечния лош сън !

16. А самотното , дрогирано от хорските безумия ,последното човече , болезнено се е свило , колабирадо рухналите сгради в ъгълът си обречен ,

17. невиждайки , неможейки да осъзнае ,какво прогресът с ценната му личностбез да пита нагло е направил !

18. И трескаво отправило поглед в празнотатасе опитва да си спомни уханието на живота ,на морето , планината , цветята … красотата ,

19. с поглед сляп и празен търсещ мястото ,където нявга слънцето си беше ,

20. но само грозна, изкривена сянкапред погледа перверзно се съблече !

21. Умирам ! – с ужас си помислипоследното човече , кикотейки се плачещо ,но знаещо , че дори смъртта му без значение е вече !

22. Дъх последен , бялата въздишка на смърттаефирно се изплъзна от изкривената от гърч устаи се разтвори бавно бавно в мирисана черната мъгла !

23. Дойде краят ? ! Настъпи вечността ? !Духът грациозно , но нехайно отлита от плътта ,

24. за да започне свой си - нов живот – не обещаващ нищо ,уродлив , безумен , пошъл и жесток !

25. Живот случаен, , програ-миран , насила подарен, До смъртта красива на следващия ден !