1. Иглолистни гори Кристиян Влайков

6. Сокерица Среща се в иглолистните гори на Европа и Азия , които в България обикновено се намират високо в планините. В северните райони в близост до полярния кръг е сравнително често срещана, като на юг ареалът ѝ е разпокъсан на островчета. По принцип се счита за северен вид и води уседнал начин на живот, но при особено сурови зими се случва ята от Сибир да мигрират към Източна Европа и Балканския полуостров. Предпочита борови гори, но макар и по-рядко, се среща в други типове иглолистни гори.

9. Усойница Усойницата (Vipera berus) е видът отровна змия с най-широко разпространение в Европа . Среща се от Западна Европа до Далечния Изток и от Средиземноморието до Полярния кръг . Тя е едно от най-студоустойчивите влечуги в света.

14. Алпийски тритон Алпийският тритон (Triturus alpestris, Laur. , 1768 ) е дребно опашато земноводно . На дължина достига 9 cm при мъжките и 12 cm при женските екземпляри. През размножителния сезон през пролетта мъжките имат синьо оцветяване по гърба, отстрани са с черни и бели точки, а на корема имат синя ивица. Малкият гребен на гърба е оцветен в жълто и черно . Женските са на сиви , кафяви и зелени петна, за да се прикриват във водата. Коремът и при двата пола е ярко оранжев . След размножителния период възрастните екземпляри придобиват по-тъмна, почти черна, окраска, предназначена за прикриване на сушата.

16. Планинска жаба Планинската жаба (Rana temporaria L. , 1758) е вид водна жаба , разпространена в почти цяла Европа , включително и България . Цветът ѝ варира от зелено до кафяво , а на дължина достига до 10 cm, като женските са по-едри.

18. Вълк Вълците са високи около 66-80 cm при рамото, а теглото им е около 25-52 kg, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Дължината на тялото е 1,0-1,5 m, от които 30-50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане - те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката. Вълците могат да пътуват на големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват по-малко в снега , отколкото тяхната плячка. Обемът на мозъка на вълка е с около 30 % по-голям от този на домашното куче, докато обема на мозъка на чакала е също с толкова проценти (около 30) по-малък от този на кучето.

26. Сребрист смърч (Picea pungens) Сребристият смърч е с характерна синкавосребриста багра на иглиците. Той не се размножава със семена, защото белезите се разпадат. Размножава се само вегетативно (резници, присаждане и т.н.). Има няколко декоративни форми, като най-използваните са: Picea pungens 'Argentea' - със сребристобели листа Picea pungens 'Glauca' - със синкавозелени листа

27. Хималайски кедър Различава се от ливанския кедър по дължината на иглиците. Те са тънки, меки, с еднаква дължина – около 4-5 см, със сребристосива до синьозелена окраска. Младите клонки са увиснали и силно окосмени. Шишарките са яйцевидни 7-10 см, черно-кафяви, изправени по клонките.