2. Гранд каньон се намира в Аризона и има площ 4927кв.км. Той е образуван от река Колорадо за около 6 милиона години. Дълъг е 446 км., висок 1800м. а дълбочината е повече от 1,6 км. В миналото територията е била населявана от индианците, които строели селища в каньона в многообразните му пещери. Индианците хавасупай(хората на синьо-зелената вода)от векове живеят близо до водопада на р. Хавасу Крийк-приток на р.Колорадо.

3. Първооткривателите на Гранд Каньон стъпили тук в далечната 1540 г. и онемели от разкрилата се пред очите им величествена гледка! Първите европейци, достигнали до южните части на Големия каньон, били испанци – дон Гарсия Лопес де Карденас и неговите спътници. Изолираността на мястото обаче е причина следващият европеец да посети тази местност едва през 1776 г. Това е бил отново испанец – францисканският монах Франциско Томас Гарсес. Преди около 140 г. започва системното изучаване на цялата територия на каньона, ръководено от Джон Уесли Пауъл. Той пръв прекосява с лодка цялата теснина на Колорадо, дотогава още ненанесена на карта. На 24 май 1869 г. той тръгва с 9 души и с 4 лодки от щата Уайоминг. Спуска се до Колорадо по река Грин-Ривър и в продължение на три месеца плава по течението на опасната буйна река. Трима от експедицията не издържали на постоянното напрежение, изоставили лодката си и се изкачили на повърхността на каньона. Съдбата не им се усмихнала – били убити от индианци, заподозрели ги за убийството на техен сънародник. На 22 май 1871 г. майор Пауъл предприема и втора експедиция с цел изучаване на природата и геоложката история на каньона, която успешно завършила през 1872г. Майор Пауъл заедно с индиански водач от племето пойкоти Лодките на Пауъл се спускат през каньона по време на епичното плаване по реката Втората експедиция на Пауъл през 1872г

4. Преди повече от 10 млн. г. река Колорадо се е простирала по обширна равнина. След като движението на земната кора е вдигнало този участък, реката в буквалния смисъл се врязала в земята. Меките вдлъбнатини, първи започнали да ерозират. След което дошъл редът на древните плочници и пясъчници, които се намират в дълбоките пластове на земната кора. Именно гранитът и кристалните плочници образуват дъното на каньона . Ярките цветове на тези слоеве, формиращи каньона, се дължат на малките и различни количества разнородни минерали. Повечето съдържат желязо, което придава фин отенък с червен, жълт и зелен цвят на стените на каньона. Над реката се издига черен конус от пепел, който се е образувал след вулканическа активност преди 10 000 г. Той е огряван в алените цветове на слънцето, което местните наричат Еспланада. Това не е най-дълбокият каньон в света (дефилето “Кали Гандаки” в Непал е много по-дълбок), нито най-широк (долината “Capertee” в Австралия е около 0,6 мили / 1 км по-широк и по-дълъг от Гранд каньон), но Големия каньон е известен с неговите огромни размери, сложен и колоритен пейзаж. Геологически, той е от съществено значение поради гъстата последователност от древни скали, които са красиво консервирани и експонирани в стените на каньона. Тези скални слоеве са голямата част от ранната геоложка история Северна Америка. Карта на Гранд каньон и околните райони, около 1908 .

5. Преди години странстващ каубой се вглежда в бездните на каньона и възкликва : „Тук със сигурност нещо се е случило.” Както много други посетители той не може да разбере, че пропастта се е образувала заради тясната река в основата й. Но по – щателно разглеждане разкрива, че Колорадо се превръща в бурен поток, влачещ ежегодно десетки хиляди тоново наноси: „твърде гъст за пиене, твърде рехав за оран” , се оплакват старите заселници. Широчината на долината се дължи на притоците, подхранвани от топящите се снегове, подпомогнати от 5 милиона години ерозия от вятъра, леда и дъжда . Но дълбочината е заслуга само на река Колорадо. Реката е прокопала пътя си надолу в течение на векове. Всъщност тя протича там, където винаги е била, на около 600м надморска височина. Земята е тази, която постепенно се е издигнала, но толкова бавно, че ерозионната сила на водата е позволила на Колорадо да запази първоначалното си местоположение, докато стените на каньона се издигали нагоре. Диаграма, показваща разположението, възрастта и дебелината на скалните единици изложени в Гранд каньона Река Колорадо се е врязала дълбоко в пясъчните пластове и е образувала удивителен всечен меандър (речен завой), с формата на конска подкова.

6. В парка са намерени археологически находки на 12 000 години, които свидетелстват за заселването на индиански племена по тези земи. Първото документирано посещение на европейски заселници е от 1540 година. Историята на каньона е съхранена в различните по възраст скални пластове. Най – ниско е разположен вътрешният пролом. Преди 2 милиарда години тъмните скали били част от планинска верига, висока колкото Хималаите. Тя постепенно се е превърнала в равнина, залята от плитко море. Утаеният на морското дъно варовик, съдържа вкаменелости от планктон отпреди 1 милиард години. По – нагоре в дневника на скалите е вписана историята на древни катаклизми. Планините били погълнати от кални равнини, където земноводни и влечуги са оставили отпечатъците си. Има пластове, свидетелстващи за тресавища и пустини и още по – древни морета, обитавани от корали. Реката не е проявявала ерозивното си действие допреди 6 милиона години. Когато преди 1 милион години лава се спуска в края на каньона, той е бил всечен на 15м от сегашната си дълбочина. Хората изправени пред „страниците” от своеобразния дневник, изпитват вълнение и страхопочитание пред разкритите тайни.

7. Специфичният климат носи по около 20 см валежи на дъното му и обикновено дъждът е придружен с яростни бури, особено през късното лято. Температурите варират според височината и сезона. През лятото във вътрешността на каньона температури от 37-38 °C не са рядкост, докато през зимата температурите падат под нулата и е възможен снеговалеж. Дъждът се изпарява, преди да стигне до дъното на пропастта, затова край реката теренът представлява суха пустош. Но Северният дял, значително по – висок от Южния, е покрит със снегове до средата на май. Между тези две крайности в района се срещат тундра, тайга и иглолистни гори. Както при изкачване в планината, на всеки 300м височина следва климатична промяна, съответстваща на изминати 500км по суша в северна посока. КЛИМАТ Северен дял Южен дял Месец Макс. темп. на върха Мин. темп. на върха Макс. темп. на дъното Мин. темп. на дъното Януари 5 -8 13 2 Февруари 7 -6 17 6 Март 10 -4 22 9 Април 15 0 28 13 Май 21 4 33 17 Юни 27 8 38 22 Юли 29 12 41 26 Август 28 12 39 24 Септември 24 8 36 21 Октомври 18 1 29 14 Ноември 11 -3 20 8 Декември 6 -7 14 2 Месец Макс. темп. на върха Мин. темп. на върха Макс. темп. на дъното Мин. темп. на дъното Януари 5 -8 13 2 Февруари 7 -6 17 6 Март 10 -4 22 9 Април 15 0 28 13 Май 21 4 33 17 Юни 27 8 38 22 Юли 29 12 41 26 Август 28 12 39 24 Септември 24 8 36 21 Октомври 18 1 29 Месец Макс. темп. на върха Мин. темп. на върха Макс. темп. на дъното Мин. темп. на дъното Януари 5 -8 13 2 Февруари 7 -6 17 6 Март 10 -4 22 9 Април 15 0 28 13 Май 21 4 33 17 Юни 27 8 38 22 Юли 29 12 41 26 Август 28 12 39 24 Септември 24 8 36 21 Октомври 18 1 29 14 Ноември 11 -3 20 Ноември 11 -3 20 8 Декември 6 -7 14 Декември 6 -7 14 2

8. Парка се състои от няколко екосистеми, характеризиращи се със специфични животински представители. Уникалната екосистема се простира на повече от 445 км. Със средната си дълбочина от 1200 метра /максимално 1830 метра/, тя приютява част от флората и фауната от Мексико до Канада поради спецификата на релефа и микроклимата си. На негова територия се намират пет горски зони и четири пустинни. Разликата в нивото на реката и в резултат на промените в климата са основните фактори, които формират различни зони на живот и общностите в и около каньона. Флората и фауната включва 1500 вида растения, 355 вида птици, 89 вида бозайници, 47 вида земноводни и 27 вида риби.

9. Дъното на дефилето представлява типичен пустинен мексикански ландшафт с разнообразни кактуси, столетници и юки. Има повече от 1500 известни вида висши растения, 167 вида гъби, 64 вида мъхове и 195 вида лишеи намерени в Гранд Каньон. По средата на пустинята по невероятен начин се съчетават уникални цветя и друга растителност. Растения от Големия каньон Скална роза Бананова юка юта столетник Царска папрат Храст касис

10. ЖИВОТНИТЕ В ГРАНД КАНЬОН Гранд Каньон има 75 вида бозайници, 50 вида влечуги, 25 вида риби и повече от 300 вида птици. Най-характерни за района са калифорнийският кондор, който е в списъка на застрашените видове от 1967 година. Сериозни грижи за тяхното опазване започват едва през 1996. През 2005 общият брой на кондорите е 250, като 45 от тях са в Аризона. Две от най-прочутите жители на парка са катерица Аберт и катерица Кайбаб. Катерицата Кайбаб живее само в северния дял на каньона , а катерицата Аберт се намират само в южния дял.Те имат едни и същи предци. Катерица Аберт Катерица Кайбаб Скалният орел се среща не само в парка,но и по цялото тихоокеанско крайбрежие на САЩ и Мексико,където се е превърнал в национален символ.Размахът на крилете му може да достигне до 2,3 м. Калифорнийски кондор Скален орел

11. Има голямо разнообразие на птици в каньона, като плешиви орли, гарвани, златни орли, сови, соколи, червеноопашат мишелов, виолетово-зелени лястовици, лешояди, диви пуйки и др. Влечугите и земноводните са представени с голямо разнообразие от гущери, змии (включително уникалната за Гранд Каньон "розова" гърмяща змия), костенурки,крастави жаби и саламандри. Бозайниците включват прилепи, муфлон, овце, койоти, лосове, планински лъвове, муле елен, миещи мечки, сърни, язове и много др. Пустинен муфлон Лос Наричат го муле елен заради формата на ушите Планински лъв Плешив орел Златен орел лешояд Червеноопашат мишелов Дива пуйка Виолетово зелена лястовица Розова гърмяща змия Саламандър (дъждовник ) гущер Черен гарван

12. Туристите могат да опитат рафтинг по река Колорадо, да посетят индианско селище и музея с копия на индиански къщи. Ежегодно националният парк "Гранд каньон" е посещаван от повече от 2 млн.души.Той предлага различни туристически атракции.За по ентусиазираните туристи има стръмни пътеки по които може да се слезе до дъното на каньона. На територията на Гранд каньон живеят представители на десетина индиански племена и култури.

13. Над Гранд каньон е построена уникална нова туристическа атракция - огромна стъклена тераса, която се простира над една от пропастите на резервата. Подът на това невероятно съоръжение е от специално стъкло, за да могат туристите да разглеждат целия заобикалящ ги пейзаж и да не изпускат нито една подробност. Архитектурното чудо, наречено “ Skywalk " ("Небесна разходка"), дава възможност на посетителите да се наслаждават на зашеметяващи гледки. Конструкцията от стомана и стъкло наподобява подкова, която е издадена на повече от 20 метра от ръба на каньона, без никъде да се виждат опори. Всъщност платформата е закрепена към скалите чрез сложна система от метални конзоли.

16. Но скалите около каньона са много, много стари.Близо до върха те съдържат вкаменелости на растения и животни, живели преди 250 милиона години. Вкаменелости Верен отговор: (В). На 6 милиона години Към въпроса

17. Река Колорадо преминава повече от 2000 км. от Скалистите планини през САЩ. По-рано се е вливала в Калифорнийския залив в Мексико, но от реката се отклонява толкова много вода за селското стопанство и пиене, че вече не стига до морето. Около 446 км. от течението са в най-ниската част на Гранд каньон. Карта на водосборния басейн на р. Колорадо Верен отговор: (Б). Река Колорадо Към въпроса

18. Гранд каньон е дълбок с внушителните 1,6 км. Все едно да гледаш от покрива на 444 етажна сграда! И склона от върха до дъното е много стръмен. Ако се осмелиш да се спуснеш долу, може да яздиш муле или да вървиш пеша. Както и да слезеш, пътуването ще продължи няколко дни и ще трябва да внимаваш къде стъпваш, защото няма да искаш да стреснеш смъртоносна гърмяща змия. Ако си твърде уморен да се изкатериш обратно горе, качи се на лодка по течението на реката. Внимавай с бързеите на Биг Дропс. ВЕРЕН ОТГОВОР: (А). 1,6 километра /1600 метра/. Към въпроса

19. Меандърът е извивка на речното корито във форма на подкова, образувала се под действието на съвкупност от фактори. Името „меандър“ произлиза от наименованието на реката Бююк Мендерес в Турция на полуостров Мала Азия, чието речно корито представлява поредица от подобни извивки. Река Мендерес вТурция Всечен меандър на р. Колорадо ВЕРЕН ОТГОВОР: (А). Речен завой. Назад