2. НАУЧНИ ОСНОВИ НА АДАПТАЦИЯТА НА ДЕТЕТО КЪМ
НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ - ПОНЯТИЙНИ УТОЧНЕНИЯ;
УЧИЛИЩЕТО - РАДОСТ И БЕЗПОКОЙСТВО;
В ТЪРСЕНЕ НА ЖЕЛАНОТО РАВНОВЕСИЕ УЧИТЕЛ-ДЕТЕ,
ДЕТЕ-УЧИТЕЛ;
АДАПТИРАНЕ НА УЧИЛИЩЕТО КЪМ ДЕТЕТО;
АДАПТИРАНЕ НА ДЕТЕТО КЪМ УЧИЛИЩЕТО
Проблемни области
3. Научни основи на адаптацията на
детето към началното училище
Проф. д-р Емилия Василева
- „Детето в началното
училище“, С. „Просвета“,
2003.
4. ПОСТЪПВАНЕТО В УЧИЛИЩЕ - РАДОСТ И
БЕЗПОКОЙСТВО
Първокласник се
обръща към своя
учител:
„Господин
учителю, в
училището има
ли свободна стая,
за да доведа
баба да ме чака
там, докато уча, и
да се виждаме
през
междучасието? "
5. Новата социална роля „ученик“ –
радост и трепетни очаквания.
Първият контакт с училището -
удовлетворени очаквания или
силна тревожност предполагаща
проява на психологически
бариери, отчуждение,
самоизолация, агресивно
поведение и др. подобни.
ПОСТЪПВАНЕТО В УЧИЛИЩЕ - РАДОСТ И
БЕЗПОКОЙСТВО
6. „Ученикът е едно дете,
нагодено към
специалните училищни
условия, чиято природа
ще бъде толкова по-
изкривена и отдалечена
от естествения й вид,
колкото нагаждането на
детето към тези
училищни условия се
извършва по един
насилствен и
принудителен начин.“
Димитър Кацаров
Що е адаптация?
7. «Адаптацията е процес на
приспособяване,
пригаждане, който се
основава на материалния,
информационния и
енергийния обмен между
взаимодействащите си
системи и на принципа на
обратната връзка.»
И. Наумов
Що е адаптация?
8. Училищната адаптация се трябва
да се разглежда като процес и
като резултат.
Адаптацията не е еднопосочен
процес или активност. Тя винаги
се осъществява като
взаимодействие, като взаимно
приспособяване на две системи,
едната от които може да се
разглежда като среда
Равнища за анализ на адаптацията
9. В прагматично-
функционален план
адаптацията може да
бъде разглеждана на
две основни
равнища:
познавателно и
социалнопсихическо.
Равнища за анализ на адаптацията
10. Или т.нар.
„академична
адаптация“ -
свързана с
приспособяване
към училищните
норми и
формиране на
умения за учебна
дейност.
познавателно равнище на адаптацията
11. Социална адаптация —
приспособяване към групата
на съучениците, изграждане и
стабилизиране на нов тип
взаимоотношения,
личностна адаптация -
свързана с равнищата на
рефлексивно поведение -
приемане на самия себе си
като субект в новата социална
ситуация „Аз съм ученик" и
формиране на самооценка в
процеса на промяната на
личността.
Социално-психическо равнище на адаптацията
12. 1. Организиране на образователната среда:
- познавателно-дидактическата преднамереност,
- социалнопсихологическата атмосфера;
- дизайн.
АДАПТИРАНЕ НА УЧИЛИЩЕТО КЪМ ДЕТЕТО
13. Образователната среда трябва да предлага възможности за:
по-нататъшно социализиране на малкия ученик;
изграждане на свобода при избора на определени действия,
било то за решаване на конкретна учебна задача, или
осъществяване на определен поведенчески акт;
свобода на творческите изяви в добре маркиран
познавателен контекст;
свободна комуникация и сътрудничество с другите деца;
свобода на движенията в пространството;
сигурност и чувство за принадлежност към общността;
подпомагане на процеса на обучение (чрез разнообразни
нагледни учебни помагала, автентични представители на
живата и неживата природа), възпитаване на усет към
красивото.
Организиране на образователната среда
14. Кътове в класната стая - различни обособени пространства
по отделните учебни предмета - по „ограмотяване",
„четене", „писане", „слушане", „наука", „изкуство",
„математика (манипулативи)", „строителни блокчета",
„драма„;
природни кътове - за отглеждане на цветя и животни
(хамстери, костенурки, рибки и др.
информационни табла указания; фланелографи с различни
апликации и сюжета от приказки; пликове с имената или
избран символ на всяко дете - за кореспонденция, където
децата си разменят различни писма, рисунки, съобщения;
рафтове, на които периодично се поставят и подменят най-
новите творчески продукта на учениците (стихове,
послания, рисунки...).
Познавателно-дидактическата преднамереност
15. Общуване и поведенчески реакции на децата –
изживяване на радост от дейността и
удовлетвореност от успеха.
Социалнопсихологически атмосфера
17. Стимулиране на мотиви
за изява
Формиране на култура
на волевото усилие
Упражняване в
изграждане на умение
за времево и
пространствено
структуриране на
познавателните
действия
Социалнопсихологически атмосфера
18. Ергономичен дизайн - свързан
със съобразяването на
подредбата на
образователното
пространство с особеностите в
развитието на малките
ученици - ръст, специфичност
на скелета в тази възраст,
манипулативни способности,
умения за координиране на
движенията в пространството,
степен на уморяемост, усет
към цветовото присъствие.
Дизайн на образователната среда
19. Образователният аспект на
дизайна - определя
изисквания за
конструиране на средата,
съобразени с
възможностите на децата
да възприемат и осмислят
конкретна информация, да
изграждат умения за
самостоятелна работа,
способност да превключват
от една дейност в друга,
формиране на правила за
работа с материалите.
Дизайн на образователната среда
20. Продуктивната активност на малкия ученик се
подхранва от умелото регулиране и
удовлетворяване на потребността от:
общуване;
самоизява;
нови впечатления.
Адаптиране на детето към училище
21. »Училището не е мястото, където
детето се учи за бъдещия живот.
Училището е самият живот."
Селестен Френе
(Писмо на родители до учителката на децата им)
Резултат от адаптирането