2. И3ДАНИЕНАЦКНАДКМС СЪДЪРЖАНИЕ Отговори на теста
Тест
4.1
45
Земя на древна култура . . I Невероятни патенти . . 45
Биоинженерия 5 Кръстословица 46
Съдбата на Слънцето . . . 8 Решава логиката . . 47
Особеност на професията 11 Библиотека „Космос
Снегомобили 16
Любопитни факти . . . . 19 Третото хилядолетие
Загадъчни личности . . . 20
24 Корица:
Преди старта
„Космос " прочете за вас 27 Лунен камък в поляризирана
Химизацията на човека . . 29 светлина
Необикновени приятели . . 32
БРОЙ 3 * 1972 Езикът на жестовете . . . 36 Гръб на корицата
Предава „Космос" . . . 38 Маймуна
В 1946 г. американският учен Са текстове той е срещнал двадесет и се
муел Ноа Крамер започна да публи дем „първи" неща за човечеството.
кува глинените писмени плочки на Казано на обикновен език — дваде
шумерите. В тях се съдържаха по сет и седем понятия на съвременния
разителни документални откъси от човек и неговото мислене започват
живота, мислите, мечтите и култу от. . . Шумер. Между тези неочак
рата на един народ, „по-древен от вано древни корени на нашето мис
най-древните народи", известни до лене са първите „училища", пър
този момент на човечеството. Десет вият „бакшиш", най-старата „вой
години по-късно Самуел Ноа Крамер на на нерви", първообразът на кос
заяви: „Историята започва от Шу могонните и Космологията на чове
мер". С тази своя мисъл специали чеството, първата любовна лесен и
стът по история на шумерите оза дори „прототипът" на св. Георги.
глави и една от най-смелите книги
между научните трудове за стари ци Ето че двадесетина години след
вилизации. знаменитите думи „Историята започ
ва от Шумер" учените и специали
В необикновено интересния си раз стите, а след тях и цялото четящо и
каз за историята на този древен на любопитствуващо човечество са на
род Крамер разкри, че сред глинените път да кажат: „Историята започва
I
3. дим как сред тази забележителна
историческа колекция години стои не
забележим един малък глинен печат.
Но както става често в световната ар
хеология, голямото откритие бе на
правено по-късно в хранилището на
Новозагорския музей. Десет години
са били необходими печатът да пре
мине наглед малкото разстояние,
което дели археологията и езикозна
нието. Но когато глиненият печат,
запазен грижливо в музейния архив,
попада в ръцете на познавачите на
най-древните писмености, се оказ
ва, че това за тях е най-забележител
ният паметник между хилядите пред
мети от Карановската могила. И не
само за тях.
В странните знаци, врязани по ед
ната повърхност на печата, спе
циалистите (между които и светов-
ноизвестният български езиковед ака
демик Владимир Георгиев) съзират
първите фази на писмеността на ев
Печатът от с. Караново. Лицева страна ропейския континент. Разбира се,
Четирите реда -на плочката от с. Градешница. Какво ли се крие в тях? смелата научна хипотеза, обоснова
Орнаментите на гърба на плочката също играят някаква символична на по-късно в една добре аргументи
роля в съдържанието и смисъла на написаното рана теория, не остана без своите
противници. Печатът, който носе
ше може би най-старата писменост
от Балканите". И още по-точно: в Европа, бе единствен. Може би е
„Историята започва от една на бил донесен от някъде другаде? Ако
истина загадъчна цивилизация, чии той е паметник на самостойна и са
то следи са намерени или ще бъдат мобитна писменост, по-ранна от
намерени на няколко места в Бълга критската, то къде са другите пис
рия." мени паметници? Нима може
да съществува някаква
Едно о т к р и т и е с изклю неизвестна цивилизация
ч и т е л н о з н а ч е н и е — най- по б ъ л г а р с к и т е земи? Не
с т а р а т а п и с м е н о с т в Ев е ли това само печат с култови зна
ропа ци като тези от Старчево — Югосла
През 1968 година една първосте вия, Кьорьош — Унгария, Сервия и
пенна научна новина обходи света с Неа Никомедия, — Македония?
бързината на мълния. Тя се отна Ако Карановският печат е памет
сяше за едно закъсняло откритие, ник на самостоятелна писменост, из
което накара учените и специалистите лиза че още през 6-то хилядолетие
по цялата земя, занимаващи се със на Балканите и специално на днеш
старите писмености и езици, да ните български земи е съществувала
стоят нащрек. В селищната праисто култура, в която пиктограмата (ри
рическа могила край с. Караново, сунката) се е развивала, за да даде
Старозагорско, още преди дванадесет в края на краищата опростения гео
години са намерени много предмети, метричен символ от Караново!. . .
изработени от човека, обитавал бъл Така откритието от Караново вмес
гарските земи преди пет хиляди го то да даде повече отговори, предиз
дини. Това са предимно домашни вика много нови въпроси или. . . за
оръдия, многобройни предмети, из гадката стана още по-загадъчна.
работени от камък, кремък, кост и Точно за това днес думите на бъл
еленов рог, мраморни и костени чо гарския учен академик Владимир Геор
вешки фигури — идоли, между които е гиев, казани през 1968 г., звучат
и първият в Европа сърп, направен почти като научно пророчество: „За
от рогата на великолепен елен. да могат да се правят комбинатор¬
Разбира се, колкото и да бе инте ни опити за дешифрирането й (на
ресна находката от българското село писмеността на печата), необходимо
Караново, тя си остана дълги години е да има поне още няколко подобни
интерес и притежание на археолози „текста". Да се надяваме, че при
те. Затова днес можем да не се чу по-нататъшните разкопки на много-
4. бройните могили у н а с ще се рактер (дори при анализа им учени-
намерят други подобни над те боравят съвсем условно с понятни
писи." и образи от вероятния древен свят
На 23. III. 1970 г. бе съобщено, че на населението) говори за едно —
в енеолитното селище край е. Гра¬ кората, които са ги писали, съвсем
дешница е открита глинена плоча, не са били в началото на своето „а, б,
носеща един текст, по-стар поч в" в рисунка.
ти половин хилядолетие от Каранов- Да хвърлим един поглед през очи
ския печат. Текстът, разделен подоб те на учените върху двете големи
но на днешните ученически тетрад кажи-речи колкото мастилница древ
ки с хоризонтални линии, има всич ни послания.
ки белези на местна и самобитна
писменост. Академик Владимир
Сравнението на знаците, раз Георгиев:
положени върху четири реда, със „Повърхността на печата от Кара-
знаците на други стари писмености ново е разделена по два отвесни
не показва общност нито на отдел един към друг диаметъра на четири
ните символи, нито на графическия почти равни части: горна дясна, дол
стил на очертанията им. По възраст на дясна, горна лява и долна лява.
новооткритата писменост предхожда Върху първата четвъртина се виж
всички известни подобни писмено дат 4 или 5 знака, върху втората —
сти в света. Наистина значително 4, върху третата — също 4, върху
по-късно начало на писменост се последната — 5. Всичко знаците са
появява и в Крит, и в Месопотамия. 17 (или 18), от които два знака се
Но двата писмени паметника, откри повтарят.
ти от български археолози говорят
за нещо съвсем различно от „начало На горната дясна четвъртина се
на писменост". виждат следните знаци: глава на
животно (куче? сърна? кон?) в про
Техният наистина абстрактен ха фил с ухо и око; зигзагообразна ли
ния; стилизиран образ на животно
или птица с крак, опашка, две уши
(рога или пера?) и око (?); две от
весни черти (вероятно цифрата 2).
Обаче границата между последните
два или три знака не е ясна. Би могло
да се предположи, че зигзагообраз
ната линия представя горната част
от тялото на птицата (?), а знакът
пред човката (?) на птицата може
да бъде камшиче (?).
Върху долната дясна четвъртинка
личи един знак, подобен на буквата
М; до него — знак, който вероятно
представя някакъв съд с дръжка (?):
следва едно ъгълче (?); накрая —
един квадрат с удължени линии в
двата края (стилизирано око? об
тегнат лък?). Впрочем първият и
третият знак могат да се тълкуват
и другояче-
На долната лява четвъртина най-
отдолу се явява същият знак, който
виждаме на предходната четвъртина,
само че в обратно положение. Това
Част от идолите, намерени в Гра-
дешница. Една от най-хубавите ко-
лекции „Венери" от това хилядоле
тие в Европа
Мраморна човешка фигура от тре
то хилядолетие пр. н. е. „Техният"
бог? „Тяхната" майка — богиня?
„Венера"
5. показва, че като е изписал двете дес Най-интересното ври плочката от фрю започват интензивни разкопки
ни четвъртини, пишещият е завър село Градешница е това, че нейната край Ситагрои,
тял окръжността на печата на 180° писменост има курсивен характер и Разкопките от тях пластове до
и е започнал да пише от дясно на ля оставя впечатление на много по- стигат внушителния брой пет. Най-
во. Вторият знак е същата зигза устроена, по-изградена, каквото впе отгоре лежи култура, сходна на брон-
гообразна линия, която се вижда чатление оставят и по-късното крит зовата Троя. А по-надолу изли
върху първата четвъртина. Третият ско линеарно писмо „А" и писмо за . . . Караново. Нищо невероятно в
знак прилича на буква (крак?), но Б", с които тя няма нищо общо това. Намерените пластове 1, 2, 3
той може да бъде и част от послед Това води до най-интересното пред имат очевидна връзка с находките и
ния знак. положение, че тази писменост се е културата от Караново.
Последната четвъртина е писана развивала от още по-стари примитив Методът на датиране с радиоакти
вероятно също както и третата, от ни изображения и схематични очер вен въглерод показва възрастта —
дясно на ляво. В началото се вижда тания на животни и предмети от пласт от преди 5000—4000 години. Пе-
едно чаталче; следва знак, подобен геометрични фигури. Такива знаци чатът от Караново отговаря на пласт
на буквата А. Над него се вижда един са известни от времето на горния 3 от Ситагрои, а според точна дати
особен знак, под който личи стили палеолит преди 20 000 години и са ровка, направена по няколко мето
зиран образ на животно с два крака били свързани с магически и ри да от български учени, неговата въз
(?), опашка (?), дълга шия (?) я туални действия, без да се е целяло раст, т. е. възрастта на писмеността
глава (?). Последният знак предста отбелязването на важни събития." е между 5800 и 5600 години. И пис
вя вероятно колиба (?). И ето че отново трябва да се вър меността върху плочата от Градеш
Писмеността върху печата от Ка нем на изпълнения със скептицизъм ница е най-малко от преди 5500 го-
раново може да се сравни с така на въпрос на противниците на Каранов¬ дини!
речената минойска „йероглифна" (по ската писменост. Първите и най-стари шумерски
точно пиктографична) писменост от таблички са на 5000 години. В най-
о. Крит, а отчасти и с Хетското „йе „Нима м о ж е да с ъ щ е с т
вува неизвестна циви лошия случай те са връстници на
роглифно" (пиктографично) пис печата от Караново и с половин хи
мо. Писмеността се появява на лизация по български
те земи, цивилизация, лядолетие „по-млади" от плочката
о. Крит към средата на III хилядоле от Градешница. И наистина тази
тие пр. н е. И тук писмеността се чиято п и с м е н о с т е вече
о т к р и т а ? " Оказва се, че може. игра на хилядолетия нашепва една
явява най-рано върху печати. Към идея, която може да развълнува —
последните векове на същото хиля Ако трябва да правим прогнози, за
щото пълното откриване на тази ци под краката ни са останките от една
долетие рисунките на предметите от цивилизация, цъфтяла върху съща
части постепенно се превръщат в вилизация предстои, тя ще бъде от
крита по индуктивен път, въз осно та тази земя, която доскоро счи
силно стилизирани знаци, в които таха за „варварска". Една цивили
мъчно се открива първообразът. Ня ва на много косвени данни. За при
мер служат пак шумерите. И на зация, създала най-старата пис
кои от знаците върху нашия печат меност на земята, и то почти хи
имат точни или приблизителни съ истина световните музеи до преди
двадесет години съхраняваха много лядолетие преди люлката на човеш
ответствия с критската писменост." ката култура — егейските цивилиза
Доцент Моско Москов: произведения на изкуството и за
наятите, които бяха с неопределен ции.
„Сравним ли знаците на плочката произход. Но днес по въпроса за Само това ли?
от Градешница със знаците на пе тяхната принадлежност няма ни Никой все още не може да каже
чата от Караново, веднага прави какво съмнение — Шумер. И въ как са изглеждали и какво са мисле
впечатление известна общност — преки това ние не знаем нищо за ли хората, които преди 5500 години
прави и остри ъгли характеризират народа, който ги е създал. (а и преди това) са си записвали то
различните по очертания знаци. ва — онова върху глина със зна
Проличава, че това са две различ Къде е била създадена шумерската ци, които сме безсилни да разчетем.
ни системи, но все пак остава впе култура? Този въпрос се задава вече И колкото и странно да звучи, ние
чатлението, че нещо ги свързва. по-често, защото днес се знае, че хората от XX век сме в състояние
Тези две системи като цяло могат да шумерите са занесли в делтата на (най-вече учените) подобно на това,
бъдат противопоставени на остана Тигър и Ефрат една напълно разви в което вероятно бихме изпаднали,
лите пиктографически писмености. та цивилизация — още една за ако получим съобщение от извън
Но за разлика от египетската и хет гадка в човешката история. земни светове. Знаем, че те същест
ската йероглифна писменост, от Дали локализирането на неизвест вуват някъде или са съществували,
Фестския диск, където рисунките на ната и най-древна цивилизация в но ги търсим с догадки. Трябват ни
хора, животни и предмети, дори и света на Балканите не ще помогне техните закони, техните ценности,
стилизирани, все пак се различават, за разрешаването на загадката и на техният свят. Трябват ни, за да
пиктограмите на плочката от Гра¬ шумерите? знаем в подробности пътя, който сме
дешница не напомнят на рисунки изминали, или пътя, който предстои
Разбира се, при известно фантази Ситагрои да изминем.
ране могат да бъдат направени опри¬ Ситагрои е име на селище в източ И макар че само на няколко метра
личавания, например, „връх, път, ната част на Егейска Македония, под нас лежи земята, родила пис
топор". Много малка общност се Гърция. Една година преди сенза меността на човечеството, трябва
долавя с пиктографическата писме ционното намиране на плочката от нетърпеливо да кажем: „Търси се
ност клас „Б" от остров Крит, пред Градешница от археолога Богдан Ни една цивилизация! Може би най-
ставена от печати с кръгла и други колов, двамата му чуждестранни ко старата на Земята."
форми и глинени таблички. леги Мариас Гумбутас и Колен Рен- СТЕФАН ХРИСТОВ
•I
6. биоинженерия В началото на миналата година в Дубна се състоя поредното съвещание на специалистите
по молекулярна биология в Съветския съюз. В него взеха участие най-крупните съветски спе
циалисти в тази област на науката. На едно от заседанията те излязоха със съобщение за проб-
лемите на така наречената биоинженерия; по-долу даваме част от тези изказвания, подготвени
от специалния кореспондент на „Химия и живот" В. Жвирблис.
А. А. Найфах — доктор на биологическите науки: Днес много се говори за това, че в бъдеще ще се появи
Терминът „биоинженерия" у нас практически е неиз възможност за съзнателно направляване на наследст
вестен, въпреки че в чужбина е твърде разпространен, веността у човека.
даже може да се каже модерен: той вече се среща не Колко реални са тези разговори? Проблемата се със-
само в специални списания и научни монографии, но тои от две части — получаване на нужния ген и въз-
и по страниците на популярните издания. Накратко можността той да „заработи" в организма на човека.
съдържанието на този термин може да се обясни така: Що се отнася до първата проблема, то тук съществуват
съзнателно внасяне на изменения в организмите на ра две напълно реални възможности: отделяне на гена,
стенията, животните и човека и съзнателно управление или синтез на гена. Що се отнася до втората проблема,
на техните функции. то начинът, който сега се обсъжда и който вече дава
резултати, се заключава в пренасянето на гена в клет
Тук трябва да се дадат известни пояснения. Не си за ката чрез определен вирус. Генът така се включва в
служава да се занимаваме с аспектите на въздействие хромозомата, или ако не се включи, дълго време жи
върху растенията и животните — на всички е ясно, вее в клетката.
че съзнателното изменение на техните конструкции
или функции е оправдано. Но що се отнася до въздей Пример за такъв вирус — това е вирусът на Шоуп,
ствието на човека върху самия човек, то тук възник който носи в себе си ген, отговарящ за синтезата на ен
ват много сложни проблеми. зима аргиназа. Забелязано е, че при хората, работили
дълго време с този безвреден вирус и навярно заразени
Ето един пример. Широко са известни опитите на от него, съдържанието на аргинин в сравнение с нор
испанския неврофизиолог Делгадо, който поставя в мата е понижено. Явно Е клетките на тези хора, по
кората на главния мозък на животните електроди и команда на гена, принадлежащ на вируса, се синтези
с помощта на електрически импулси управлява тях ра аргиназа, разрушаваща аргинина Това продължава
ното поведение. Но сега, както стана известно, Дел
гадо прави опити върху хора. У човека, както и при
животните може да се предизвика цяла гама от реак
ции, като се дразнят един или друг център от кората
на главния мозък — от необуздана агресивност до
състояние на пълно подчинение. И ето какво е интерес
но. Представете си: пациентът седи срещу експеримен
татора и мирно беседва с него. След това експеримен
таторът незабелязано натиска копчето, изпращащо
електрически импулси в центъра, управляващ агре
сивността. Пациентът незабавно се нахвърля върху екс
периментатора. Когато се отпусне копчето, пациентът
се успокоява и на въпроса, защо се е нахвърлил върху
събеседника си, обяснява: вие ме погледнахте лошо и
аз мислех, че вие се готвите да ме нападнете. . . Ка
зано другояче, налаганото поведение съвсем незабе
лязано се слива с обикновеното: човекът намира за
своите диктувани постъпки естествена мотивировка.
Струва ми се, че изследвания от подобен род се' на
мират на границата на безнравствеността, и даже не
бива да се говори за тяхното възможно приложение.
Впрочем, ако се помисли, то в самата проблема няма
принципно нищо ново: ние вече управляваме поведе
нието помежду си. Но съществуващите начини за ръ
ководене на поведението на хората (икономически сти
мули, реклама и т. н.) са съвместими с нашата предста
ва за свобода на волята. Човекът не е лишен от въз
можността критически да осъзнае необходимостта от
едни или други постъпки; напротив, в опитите на Дел
гадо човекът е лишен от свобода на волята. Той в на
чалото е действувал, а след това е търсил оправдание
на своите постъпки.
Макет на клетка
7. десетки години, докато вирусът по някакъв начин из- нашето бъдеще. Ио тези системи и начини, за които
чезне от организма на човека. Съществува рядко на аз говорих, се отнасят за отношенията между държа
следствено заболяване, при което в кръвта на човек вата и отделната личност. И тук именно човекът •
се съдържа повишено количество аргинин. Възниква беззащитен: той не може да отговори на държавата с
мисълта, че заразените с вируса на Шоуп болни то- равно оръжие. Ако предположим, че вие живеете във
гава могат да бъдат излекувани за дълго време, и то фашистка държава, където е признато за необходимо
без всякакви вредни последици. и етично поставянето на електроди в мозъка на хора
Медицинската евгеника, въоръжена с метода „хирур та, за да се направлява тяхното поведение, то на
гия на гените", несъмнено има голямо бъдеще. Счита се, вас няма да ви се удаде да избегнете тази операция.
че 6 процента от всички деца имат едни или други наслед От това може да се направи неизбежният извод:
ствени отклонения от нормата, че всеки външно здрав когато говорим за етичните проблеми, възникващи
човек носи примерно 12 неблагоприятни гена, които не пред учените, не бива да говорим за тези проблеми
се проявяват. И, както е известно, този генетически отделно от социалната същност на обществото, в кое
товар има тенденция да расте. Тази тенденция може то ученият живее и работи. Всеки социален строй
да се преодолее само по изкуствен път, като се опра има свой морал, своя етика. Етичните норми в обще
вят дефектните гени. ството формират отношението на неговите членове —
Но нали „хирургията на гените" може да бъде изпол в това число и, на лица, занимаващи се с наука —
зувана за дълбоко антихуманна цел — за създаване към едни или други проблеми.
на специализирани „породи" хора? Тази възможност Академик В. А. Енгелхардт: Въпросът за взаимоотно
че може да не плаши учените, които поставят днес ос- . шенията между науката и обществото, въпросът за со
новите на този метод. циалната роля и социалната отговорност на учения
Друго направление на изследванията, което предиз привлича сега все повече и повече вниманието. В Англия
виква сериозни обсъждания, се заключава в неотдавна неотдавна беше създадено „Британско дружество »а
показаната възможност да се отглеждат живи същест социалната отговорност на науката", в състава на
ва направо от телесни клетки. Доколкото ядрата на което влязоха четирима лауреати на Нобелова награда
такива клетки съдържат точно същата наследствена и девет членове на Кралското дружество, тоест, ка
информация, това означава принципна възможност из зано по нашему, академици. Първата крупна конфе
куствено да се създават практически неограничено чис ренция на това дружество се наричаше „Въздействие
ло копия от един и същи индивид. то на съвременната биология върху обществото", а
Ако се говори за използуването на този метод, напри публикуваният в печата отчет имаше твърде много
мер, за поддържане на органи, способни да служат като значително заглавие „Заговори социалната съвест на
материал за присаждане, то не възникват някакви осо биологията".
бени проблем. Мисълта, че някога действително ще настъпи този
Но ако този метод, особено когато е съчетан с „хи или ужасен, или прекрасен ден, когато ще бъдат
рургията на гените", попадне в недобри ръце, то тога възможни манипулациите с човешкото поколение, не
може да доведе до създаване на общество от мравешки може да остави никого равнодушен. Наистина въз
тип и съвременните изследователи трябва сериозно да можността да се създават раси от роби и раси от та
се замислят за своята отговорност пред бъдещите кива ничшеански свръхчовеци е ужасяваща, както
поколения. и възможността да се получи от един прародител клон
В заключение трябва да се каже, че някои считат от идентични близнаци, при това с условие те да при
неморално каквото и да е вмешателство в наследст тежават предварително поръчаните качества покорност
веността на човека, направено не само с расистка цел, и конформизъм или безчовечна жестокост и агресив
а даже и когато е с медицинска цел. Такъв подход ност.
към Проблемата е предизвикан от естествените опа Често се налага да слушаме, че ако това не е чиста
сения за бъдещето на човечеството. Ако методите на фантастика, то във всеки случай е дело на твърде от
„генетическата инженерия" бъдат действително раз далечено бъдеще. Но аз не мога да си спомня нито
работени, даже с най-добри намерения, то къде е га една измислица на фантазьор, която да не е станала
ранцията, че те няма да бъдат използувани за зла цел? действителност.
Въпрос от залата: Опасенията, за които вие гово Реплика от залата: А машината на времето?
рите, много приличат на опасенията на учените, съз В. А. Енгелхардт: Може би е по-добре, че не е въз
дали атомното и термоядрено оръжие. Но ние знаем: можно да се създаде машината на времето.
сега това оръжие служи само като средство за запла Осъзнаването на отговорността пред бъдещото об
ха, защото на всички е съвсем ясно, че прилагането щество довежда понякога до неочаквани резултати.
му означава погубване на човечеството. Не считате ли Вие може би сте чували, че Шапиро, който участвува
Вие, че същата история може да се повтори и в слу в отделянето на гена, неотдавна заяви, че прекратява
чая с биологията? Когато всичко, за което говорите, всякаква научна дейност, защото счита, че сега е мно
стане реалност, може би, както и в случая с ядреното го по-важно да се занимава с обществена дейност, за
оръжие, у човечеството ще заработят някакви защит да се бори с възможните вредни последствия от науч
ни механизми, които ще го предпазят от необмислени ните открития.
постъпки. Тук се говори много за етиката в научните изслед
А. А. Найфах: Струва ми се, че с бомбата всичко вания. По този повод много любопитно нещо ми каза
стана така, само заради това, че тя служи като оръжие Моно, един от лауреатите на Нобелова награда, уча
на държавите и е насочена против държавите. Ако ствуващ в дейността на „Британското дружество". Той
ядреното оръжие се намираше не в двата лагера, а изобщо е склонен към парадоксални изказвания; той
само в единия, то не е известно как би се развило мн каза, че болест за нашия век се явява загубата
6
8. Хромозоми от мушичката
Дрозофила
на привичните по-рано за човека морални ценности, науката — просто е невъзможно, защото ако някой
морални устои и като следствие от това — духовна престане да се занимава, то друг ще продължава.
опустошеност. Той каза, че в продължение на сто го Сега три главни опасности заплашват човечеството
дини науката нарушава тези устои, които по-рано и всички те са взаимно свързани. Първата най-силно
бяха зафиксирани в едни или други религиозни вяр очевидна опасност е войната с прилагане на термоядре
вания или морални кодекси, и в същото време тя не но оръжие. Втората опасност — това е самоизтреб¬
е дала нищо в замяна. Според мнението на Моно, един лението на човечеството по пътя на пренаселяване и
ствената духовна ценност, която науката е внесла — унищожаване на природните ресурси. И третата про
това е превъзходството на обективността. Нали нау блема — създаване с помощта на биологичната инже¬
ката — това е преди всичко обективното възприе нерия не на човешко, а на мравешко общество, в кое
мане на външния свят с помощта на едни или други то човек ще престане да бъде човек. В последна смет
средства за изследване. ка всички тези опасности са свързани, защото из
Не това е такава ценност, че на мнозинството от чо куствено създадените конформизъм и подчинение могат
вешкия род тя нищо не говори. И да се каже, че нау да доведат до развиване на термоядрена война и т. н.
ката не е създала никакви духовни ценности, освен Според мен, основната проблема" се заключава не
първенството на обективността, означава да се каже, толкова в ограничаване на пътищата за развитие на
че в този смисъл науката почти нищо не е дала на чо науката, колкото във формирането на етика, която
вечеството, но е породила немалко сложни проблеми. трябва да следват учените.
Не мога да се съглася с току-що цитираните думи
М. В. Волкенщайн — член-кореспондент на АН на на Моно, че досега науката само е разрушавала мо
СССР: Доколкото разбирам, всички тези проблеми, рални ценности, без да дава нищо в замяна. Религия
които сега се обсъждаха, вече неведнъж са възниквали та, която е предписвала някаква съвкупност от етич
пред човечеството. Аз не виждам принципни различия ни норми, била разрушена от науката и това е законо
между новите начини на вмешателство в живота на мерно, защото религията е изградена върху нелепости.
човека като биологично същество и старите добри на Но аз съм уверен, че същата тази наука способствува
чини, които от памтивека медицината използува. Гра за създаването на нови морални ценности. Науката е
ниците на такова вмешателство строго се регламентират създадена не само върху основата на обективното въз
от определени принципи. Например, лошо ли е, ху приемане на света, но и на основата на логиката. А
баво ли е това, но нито един лекар няма да прекрати точната логика забранява престъплението и несправед
живота на умиращия, на безнадеждно болния човек, ливостта, защото те са нелогични постъпки.
изпитващ най-тежки мъчения. Това е забранено от
лекарската етика. Въпреки това, ние знаем как по Реплика от залата: Нима престъпниците в своите
стъпваха лекарите в хитлеристките концлагери! препоръки никога не се ръководят от логиката?
М. В. Волкенщайн: Злото е нещо обективно не
Тук се говори за учен, който се отказал от научна логично; именно обективно, а не от гледна точка на
та си работа и счита, че е нужно да се занимава с об отделната личност. Именно в този смисъл аз говоря, че
ществена дейност. логиката може да помогне да се борим със злото.
Спомням си, че в 1936 година в Москва пристигна Главната проблема се заключава в това да се съ
ха Фредерик Жолио и Ирен Кюри. Аз присъствувах действува за такова организиране на човешко общест
на техния доклад в Московския университет. Жолио во, в което да бъдат невъзможни ужасите, за които
прекрасно разбираше, че всяка работа в областта на ние говорихме, тоест, да се съдействува за тържест
изкуствената радиоактивност е напълнена с опасни вото на комунистическите идеи. Това е неизмеримо
последствия. Но той каза тогава: „Ние все едно сме по-важно, отколкото да се разсъждава върху темата
длъжни да се занимаваме с това, то е познание, ние „Какво ще ни донесе в бъдеще присаждането на ге
не можем да се спрем." Точно така е и тук. Според ните". Тях все едно ще ги присаждат винаги!
мен, въпросът съвсем не се заключава в това, да се
забавя процесът на развитието на някои области от Преведе от руски Стефка Христова
7
9. бледо бели звезди. Над главата ми
то беше моравочервено без никак
ви звезди. . . Скалите наоколо бяха
червеникаворъждиви на цвят и един
ственият признак на живот, който
можех да забележа, бяха тъмнозеле
ните приземни растения. . . като
тези, които растат в непрекъснат
полумрак. . ."
Това е само един кратък епизод
от книгата му „Машината на вре
мето", но дори и най-богатата чо
вешка фантазия не е в състояние да
нарисува пълната картина на Зе
мята в последователните етапи от
гибелта на нейната Звезда.
А какви са тези етапи?
Откъде да си набавим „модел" на
малко „поизстинало" Слънце? С как
во да сравним свойствата му, за да
ги опишем? Вярно е, че във Вселе
ната има звезди на различна въз
раст, но те са много, много далече,
пък и „старците" са по-неразговор¬
ливи, мъчно ще измъкнеш сведения
от тях и за миналото, и за настоя
щето, защото процесите, които ста
ват при тях се съсредоточават глав¬
но в неголяма околност.
И тогава идват на помощ парадок
сите.
Какъв е строежът на звездите? Как Тлеещите тъмночервени въглени В последното десетилетие учените,
се раждат? Как умират? На кои от в камината ние винаги свързваме с за кой ли вече път, се натъкват на
тези въпроси можем да отговорим въображаеми романтично — призрачни факта, че крайно противоположните
поне задоволително, изчерпателно? видения, част от абсолютния човеш- явления извънредно много си при
За съвременния човек познанията ки уют. За съжаление призрачните личат. Твърде често започна да се
за звездите в общи линии се свеж картини които действително ще на чува афоризмът, че Природата е ка
дат до следното: звездата е огромно стъпят на Земята след изгасването то змия, която хапе собствената си
струпване на вещества, в дълбочини на Слънцето, няма да имат нищо об- опашка. Ето, уверете се сами: за да
те на което се извършват в несрав що с романтиката и мечтите. се опознаят кипящите звезди, строят
ними мащаби термоядрени реакции. Ето как представя бъдещето на се техни модели от... свръхизстуде¬
Тези реакции са причина за висока планетата в тези далечни времена не ни вещества. Нека видим защо.
та температура, радиацията и т. н. изчерпаемата фантазия на Хърбърт Като се има пред вид огромната
Изобщо гигантски термоядрен ко Уелс: „. . . . Белезникав здрач беше маса, дори на някаква обикновена
тел, в който ежесекундно избухват •надвиснал над цялата Земя, здрач, звезда като Слънцето, а също и не
милиарди и милиарди свръхмощни разкъсван от време на време, само въобразимо високата температура на
водородни бомби. Изглежда гран когато бляскава комета пресичаше ядрото му (20 милиона градуса),
диозно, красиво и вечно! тъмнеещото небе. Светлият ореол, може да се заключи, че веществото
оставян от Слънцето, отдавна беше там е в свръхплътно състояние. Ни
Вечно? А може би не? Нали всяко изчезнал, защото Слънцето беше пре какви земни лаборатории не са в
количество вещество все пак е край станало да залязва, то просто из състояние да го възпроизведат дори
но, колкото и да е голямо. Значи скачаше от изток и пропадаше на в най-грубо приближение. Изобщо
„горивото" на звездата е изчерпае¬ запад все по-едро и по-червено. Ня помислете, дори да са постижими тех
мо. маше и следа от Луната. Движение нически, тези температури и наля
И тогава? Как ще изглежда „куп то на звездите ставаше все по-бавно гания, в какъв „съд" ще държим та
чината" от въглени? В какво ще се и по-бавно, за да се превърне в бав кова вещество? Ще го задържаме с
превърне това гигантско „загасна но пълзене на светли точки. . . По някакви свръхмощни силови полета
ло огнище"? това забавяне на изгрева и залеза (гравитационни, електромагнитни и
Тези въпроси човечеството си по разбрах, че приливните сили са свър т. н.), може би ще възразят някои.
ставя отдавна и, разбира се, не са шили своята работа. Земята бе пре- Чудесно! А с какви уреди ще про
мо от обикновено любопитство. Нали станала да се върти, обърната само никнем вътре, за да правим измер
от благоразположението и капризи с едната си страна към Слънцето. . вания при тези условия? Както виж
те на една от тези кипящи красави Небето вече не беше светлосиньо. дате, дори за оптимистичния мечта
ци, звездите, зависи съдбата на це На североизток Се мастилено-черно и тел поредицата от въпроси е без¬
лия наш малък земен свят. в мрака блестяха ярко в немигащо крайна.
8
10. Тогава? Тогава учените се обър В белите джуджета чудовищните
нали към антипода на немислимо сили на привличане, възникващи в
високите температури — абсолютна резултат от струпване на огромно
та нула. Да, да! „Космическият студ" количество вещество с невъобразима
се оказал съвършено равнозначен по плътност, се балансират в известни
някои свои качества на „адската го граници от налягането, което елек
рещина" в недрата на звездите. троните оказват в такива необикно
Както е известно, минус 273,16° вени условия. Като се движат с ог
но Целзиевата градусна скала е най- ромни скорости, тези електрони са
ниската, изобщо възможна темпе в състояние да се противопоставят
ратура. Всички елементи, изстуде¬ на гигантските гравитационни взаи
ни близо до тази температура, на модействия, така че двете противо
речена „абсолютна нула", показват положни сили поддържат формата и
„абсолютни" по своята необичайност обема на бялото джудже. И се по
свойства. Тези свойства съвсем не лучава така, че колкото повече е
отстъпват по количеството на па привличането, което свива звездата,
радоксите на безбройните странно толкова по-бързи са тези електрони
сти при необикновените условия на и скоростите им все повече се до
звездното ядро. ближават до скоростта на светли
ната във вакуум — 300 000 кило
Нещо повече! В такова свръхохла¬ метра в секунда (средното разстоя
дено състояние веществото показва ние Земя — Луна, изминато за 1 секун
свойства, удивително наподобяващи да). Резултатът е, че външните слое
тези на свръхуплътнено палещо ве на бялото джудже все още напом
звездно сърце. нят „младостта му", защото са съста
И така, с обединените усилия на вени от газове. Тези слоеве заемат
криогенната техника (т. е. техника малка част от целия обем и не са
та на ниските температури) модер така пламенни, а ядрото е в твър
ните клонове на физиката, като до състояние. Там бихме намерили
квантовата механика в комбинация с екзотични кристали на въглерода
относителната квантова теория на по или друг елемент, кристали, не
лето и други, плюс всички последни, виждани на Земята, такива, как
още „топли" новини от астрономията вито биха могли да се оформят под
и астрофизиката, бил конструиран ма- действие на чудовищна гравитацион
тематическо-физическият модел на на преса.
звездното ядро. Наричам го „мате-
матическо-физически", защото на Например, бяло джудже с маса
ред с реалните физически модели от 9/10 от масата на Слънцето ще има
свръхохладени елементи се прилагат радиус около 6000 километра, т.е.
абсолютно новите абстракции на съ колкото Земята. Ако ядрото е ки
временното физическо и математичес слородно, то в такъв случай темпе
ко мислене. ратурата на повърхността ще бъде
около 1000° по абсолютната скала.
Успехът бил голям, не само защо
то моделът на звездното ядро бил Следователно, макар че „сърцето"
конструиран сполучливо, но и за на Слънцето в това състояние все
щото това било ядро в развитие — още ще е много горещо, от поря
можело „да старее", да мени своята дъка на милиони градуси, промене
маса, т. е. да се „моделират" различ ната плътност, частичното охлажда
ни звезди и т. н. не ще доведат до нова структура, нов
Какви тайни разкри на учените диапазон на излъчване. Оттук след
този модел? ва, че то няма да е в състояние да
поддържа при тези условия живота
Например, че звезди е маса, равна на Земята в познатия нам вид.
или малко по-голяма (до 1,2 пъ
ти) от масата на нашето Слънце „уми Но белите джуджета не са най-
рат" като „бели джуджета". А това необичайната съдба за една зве
значи, че обемът им достига зем зда от порядъка на Слънцето. Ако
ния, но плътността им е десет ми масата й е равна на една десета до
лиона пъти по-голяма от тази на сто два пъти от слънчевата маса, „ги
маната. Следователно, един напръст белта" й ще се нарича „неутронна
ник от такова страшно уплътнено звезда". Сравнителни размери на Земята,
вещество ще тежи колкото един влак. на една неутронна звезда и на бяло
Това са едни от най-странните джудже
Значи бяло джудже е една въз обекти във Вселената. Звездни „тру
можна участ за нашата звезда. То пове", в които гравитационното при Точката, с която е отбелязана неу
гава нека видим по-подробно с как вличане достига колосални разме тронната звезда, е увеличена два
во се характеризира това състояние. ри и плътността на веществото може пъти, за да се види
9
11. Отбелязаният със стрелката пулсар в южното съзвездие Корабни плат
на през февруари 1969 година изведнъж рязко промени периода на пул
сирането си
да се сравнява само с гъстотата на желязото се постави при подходящ
веществото в атомното ядро. налягане, структурата му се опро-
Предполагаемата плътност е не стява. Ако плътността му стане око-
по-малко от десет милиона милиар ло сто хиляди грама в кубичен сан-
да грама вещество в един единствен тиметър, т.е. повече от десет хиля-
кубически сантиметър. За сравне ди пъти по-голяма от обикновената
ние трябва да се каже, че това оз тогава всички електрони се „впус-
начава всичките жители на земното кат в бяг" около възлите на кри¬
кълбо да се съберат в една обикно сталната решетка. Или общо по-
вена по размери дъждовна капка. гледнато в равномерното отрицател-
Неутронните звезди бяха „откри но наелектризирано електронно мо-
ти" ТЕОРЕТИЧНО преди около ре плуват положително наелектри-
40 години и предсказаният им зирани железни ядра.
диаметър бе около 10 километра. Но при такава плътност и точка
Лабораторните модели и новите ас та на топене на веществото нараст
трономически изследвания не про ва неимоверно. Например за плът
тиворечат на тези „предварителни ност десет милиона пъти по-голяма тази на хелия и „костилката". След
изисквания". Представете си наше от обикновената (а такава плътност това на помощ се извикват всички
то Слънце „смачкано" до кълбо с има даже при белите джуджета) най-модерни главозамайващи науки
диаметър дванадесетина километра! точката на втечняване е над 100 ми и. . . започва изследването.
Астрономите - теоретици утвърждават, лиона градуса. Значи е не само Така се достига до предполагае
че това не само е възможно, но и възможно, но и напълно необхо мата представа за строежа на не
че неутронните звезди са едва ли димо белите джуджета и неутрон утронната звезда, който в напре
не обикновено явление в нашата ните звезди в основата си да са чен разрез изглежда приблизител
Галактика, защото предполагаемият твърди, а не течни и газообраз но така.
им брой е значителен. Според Йере¬ ни. Малко повече въображение и Най-външният слой е газ, следва
мия Т. Остривър, около сто милио ще дадем право на децата, които твърдо вещество с плътност един
на от всичко 100-те милиарда звезди виждат в звездите разноцветна фее милиард милиард пъти по-плътно от
от нашия звезден остров са „изго рия от твърди малки цветни стък стоманата и още толкова пъти по-
рели", за да се превърнат в неутрон лени топчета. мъчно свиваемо, нещо като желе,
ни. И така, Слънцето може да има Но такава „елементарна" структу което по-лесно тече, отколкото се
и такава съдба — „неутронна звез ра, такова изключително прилежно свива, следва някаква „екзотична"
да". и подредено състояние веществото по свойства течност, наречена от
Щом са толкова необикновени бе има и при антипода, т.е. при нор специалистите „свръхтечност" по
лите джуджета и неутронните звез мални (или все едно ниски наля аналогия с лабораторния модел, къ
ди, как тогава са били „изследвани" гания) и при абсолютния студ дето тази част се заема от хелий 3;
в земни лаборатории? Нали най- —273° С под нулата. Чудноватите „костилката" по всяка вероятност е
голямата възможна плътност постиг свойства на една разновидност на най-невъобразимо сборище от вси
ната е едва тази на лунното ядро? хелия, например, при температури чки познати и непознати на физи
Оказва се обаче, че материята при около абсолютната нула се дължат ците частици, някои получавани за
ултраплътните състояния е по-под пак на тази подреденост и абсолют милионни от секундата само в най-
редена, „по-опростена", отколкото на повторяемост в строежа. Този мощните ускорители.
при обикновени условия и много хелий в такива условия тече във Изоставяйки неутронните звезди,
от нейните свойства следват съвсем всички направления — нагоре, на нека припомним, че, според спе
точно чисто теоретичните предписа долу, изобщо е принудил дори скеп циалистите, те са и обектите, наре
ния. Обикновеното парче желязо тичните учени да накарат това му чени с динамичното име „пулсари".
при обикновени за нас условия е състояние с гръмкото име — „свръх¬ Техните необикновени свойства се
доста по-сложно по структура. Как текучество". приписват на бързо въртящи се
то е известно, повечето вещества в И ето един модел, който въпреки неутронни звезди — 30 оборота в
твърдо състояние имат така наре „непретенциозното" си устройство секунда.
чената кристална решетка. Или претендира да е „макет" на гореща „Смъртта" на гигантите е пълна
структурата им се състои в повече та и странна неутронна звезда. Ку със загадки, тя допуска и трети ва
или по-малко симетрично наредени ха сферична черупка от пр охладена риант. Ако масата на звездата е
неподвижни частици — неутрални стомана, запълнена със спомената значително по-голяма от тази на
или наелектризирани атоми или мо та разновидност на хелия (хелий Слънцето, свиването и уплътняване
лекули и условно казано, обикаля 3) при температура около абсолют то може да продължи и по-нататък
щи в пространството между тях ната нула. В средата се намира ня и да достигне цифри, несравними с
електрони. Броят на тези електрони каква твърда „костилка" от вещест нищо земно, имащи аналози само в
обаче е малък спрямо обшия и е во. За да се намират процесите в звездните простори.
много непостоянен, зависимостите неутронната звезда, температурата
са сложни и променливи. Когато И така, ако плътността, измерена
па стоманата » малко по-висока о. в грамове за кубичен сантиметър,
10
12. Вляво — разпределение на електрони
(под формата на облак) и ядра
(черните точки) на вещество при
нормални условия; вдясно — при
свръхуплътнено вещество
тази на Слънцето. Естествено, нито
една „черна дупка" не е била на
блюдавана или регистрирана, а и
какво друго може да се очаква,
щом никакво лъчение не прониква
извън пределите й. Затова често се
нарича състояние на „гравитацио
нен колапс".
Ето, че знаем какво представля
ват „нормалните", „действуващите"
звезди, весели, топлички, по мла
дежки буйни и разточителни в из
блиците си на енергия. Като ос
надмине цифра, в която след едини никаква представа, освен математи таряват, и те менят характерите си
цата има шестнадесет нули, звезда ческите формулировки на теорията, като нас, хората, стават по-педан-
та или по-точно веществото, което е толкова далеч от всичко, което тични, по-затворени и пестеливи,
е било в нея, няма вече да е види познаваме, че изглежда просто като всичко става подредено и без из
мо в никакви уреди. Ще се „превър една абсурдна абстракция. Според ненади.
не" в една от така наречените „чер общата теория на относителността,
ни дупки", предсказани от общата А знаем ли как се раждат гиганти
при тези състояния поради чудо те?
теория на относителността на Айн вищното гравитационно притегля
щайн в 1916 г. Диаметърът на звез не, дори светлинните лъчи остават Хипотези и предположния има,
дата, преди да се превърне в „чер затворени. И това състояние е уча да. Но от теориите и моделите сме
на дупка" ще е от порядъка само на стта на всички гиганти — звезди, кои още съвсем далече. Нищо чудно, на
няколко километра. то лекомислено са допуснали тяхна чалото винаги е било най-трудно.
Това състояние, за което нямаме та маса многократно да надвишава БОРЯНА ИЛИЕВА
Научнофантастичен разказ от КЛИФОРД САЙМЪК
Присъни му се родният дом и когато се събуди, дъл неуютна колиба, в която се намираше. „Ако беше са
го не отваряше очи, като се мъчеше да запази видение мо мръсотията и липсата на уютност! — помисли той
то. Нещо остана, но това „нещо" беше смътно, разми — А още и мъчителната самота, това чувство, че си
то, неясно, лишено от цветове. Родният дом. . . Той си в чужбина." Докато очите му са затворени, суровата
го представяше, знаеше какъв е, можеше да възкреси действителност като че ли не съществува, но той е ве
в паметта си далечното, недосегаемото, но в съня вси че на границата, действителността е протегнала свои
чко беше по-ясно! те пипала към пълната с топлина и задушевност кар-
И все пак не отваряше очи, тъй като много добре тина, която се старае да задържи. Повече не може.
знаеше какво ще срещне погледът му — мръсната. Мрежата на съня става твърде тънка и рядка, за да
11
