Лекция от Семинара по математическа лингвистика, 1-3 ноември, 2013 г., Стара Загора.

1. СТРУКТУРА НА
ИЗРЕЧЕНИЕТО.
СИНТАКТИЧЕН АНАЛИЗ.
гл. ас. д-р Росица Декова
ПУ “Паисий Хилендарски”

2. Съдържание
2
НЕЩО, КОЕТО
ВСИЧКИ СА ЧУВАЛИ
МНОЗИНА ЗНАЯТ
МАЛЦИНА РАЗБИРАТ
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

3. Изречение
3
Най-кратката комуникативна езикова единица.
Основни признаци на изречението:
Граматическа оформеност
Иван чете.
*Иван четат.
Смислова и интонационна оформеност
Четат.
*Водата чете.
Чете ли?
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

4. Синтаксис
4
От гръцки: σύνταξις 'ред, подредба'
Начинът, по който думите в даден език се
свързват, за да образуват словосъчетания и да
изградят изречения, така че да представят
събитието, означено в изречението.
Синтаксисът разглежда частите на речта
като части на изречението.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

5. Части на речта
5
ПЪЛНОЗНАЧНИ
ИЗМЕНЯЕМИ
НЕИЗМЕНЯЕМИ
НЕПЪЛНОЗНАЧНИ
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ
МЕСТОИМЕНИЕ
ГЛАГОЛ
-
НАРЕЧИЕ
ПРЕДЛОГ
СЪЮЗ
ЧАСТИЦА
МЕЖДУМЕТИЕ
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

6. 6
ПЪЛНОЗНАЧНИ
ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ
Частите на речта, които имат общи
граматически категории и особености,
се обединяват в четири категории.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

7. Категорията съществително име
7
Изразява значение за род, но не се изменя по род;
Изменя се по число, ако е броима същност;
Може да изразява категорията определеност;
Във формалния синтаксис се означава с N (Noun).
Включва:
съществителни имена: собствени и нарицателни;
числителни бройни;
лични местоимения.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

8. Категорията прилагателно име
8
Oбобщено значение: статичен, атрибутивен
признак.
Изменя се по род и число като приема
значенията на тези категории от
съществителното име, чийто признак означава,
т.е. съгласува се със съществителното име,
което определя.
Във формалния синтаксис се означава с
А (Adjective).
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

9. Категорията прилагателно име
9
прилагателни имена: качествени и относителни;
числителни редни (първи);
притежателни местоимения (мой);
въпросителни местоимения (кой);
относителни местоимения (който);
неопределителни местоимения (някой);
отрицателни местоимения (никой);
обобщителни местоимения (всеки);
сегашно деятелно причастие (четящ);
минало свършено деятелно причастие (чел);
сегашно страдателно причастие (значим, продаваем);
минало страдателно причастие (чут, видян).
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

10. Категорията наречие
10
Oбобщено значение: признак на друг признак.
Включва:
всички видове наречия;
(функционално) деепричастието.
Във формалния синтаксис се означава с
Аdv (Adverb).
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

11. Категорията глагол
11
Oбобщено значение: динамичен признак на
предмета, който се мени с времето.
Означава действия, състояния, процеси,
позиции, с които се свързва глаголният субект.
Притежава граматически категории за лице,
число, време, наклонение, залог, вид.
Включва всички видове глаголи.
Във формалния синтаксис се означава с V (Verb).
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

12. 12
Части на изречението
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

13. Части на изречението
13
Само пълнозначните (самостойни) части на
речта – съществително име, прилагателно име,
числително име, местоимение, наречие, глагол
– са части на изречението.
Предлози, съюзи, частици – граматически думи
не изпълняват функция на части на изречението;
служат за синтактично свързване и изразяване на
отношения между пълнозначните лексикограматически категории.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

14. Части на изречението
14
ГЛАВНИ
ПОДЛОГ
СКАЗУЕМО
ВТОРОСТЕПЕННИ
ДОПЪЛНЕНИЕ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СКАЗУЕМНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

15. Подлог
15
Главна, синтактически независима част на
изречението, която изразява предметно
понятие и на която се приписва
предикативен признак чрез сказуемото.
Подлогът винаги предполага наличието на
сказуемо, тъй като всяка същност притежава
някакъв глаголен признак, най-малко
признака наличие, съществуване.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

16. Изразяване на подлога
16
Позицията на подлога може да бъде
запълнена от съществително име,
словосъчетание с главна част съществително
име или всяка субстантивирана част на речта.
Примери:
Стара Загора е град в България.
Малките търсят майка си.
Три е нечетно число.
“В” е предлог.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

17. Позицията на подлога
17
Съществува независимо дали е запълнена.
Примери:
(Ние) Пеем.
(Те) Вървят.
Вали (дъжд).
Валят дъждове.
Граматическият подлог може да не съвпада с
логическия субект (вършителя на действието).
Пример:
Писмото е изпратено от Мария. (страд. залог)
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

18. Граматични особености
18
Когато подлогът е изразен с местоимение, то
винаги е в ИМЕНИТЕЛНА форма.
Примери:
Кой видя писмото? - Той видя писмото.
Имената от м.р. ед.ч. във функцията на подлог
се членуват с ПЪЛЕН ЧЛЕН!
Примери:
Писателят издаде нова книга.
Победилият играч поздрави победения.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

19. Сказуемо
19
Главна, синтактически зависима част на
изречението, която приписва предикативен
признак (действие или състояние) на подлога.
Сказуемото винаги предполага и изисква
наличието на подлог, чието действие и
състояние конретизира.
Сказуемото се намира в подчинено отношение
спрямо подлога.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

20. Видове
20
По състав
ПРОСТО
СЪСТАВНО
Според това каква част на речта изразява
признака на подлога
ГЛАГОЛНО
ГЛАГОЛНО-ИМЕННО
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

21. Просто глаголно сказуемо
21
Образува се от всички форми на глагола за
време, наклонение и залог.
Примери:
Детето играе навън.
Детето ще играе навън.
Детето би играло навън.
Детето щеше да е играло навън.
Топката беше спукана.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

22. Nota Bene!
22
Сравни:
Топката беше спукана. (просто глаголно сказуемо)
Детето е засмяно. (съставно именно сказуемо)
Проверка с деятелен залог:
Момчето спука топката.
*Някой засмя детето. (смея се – непреходен глагол)
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

23. Изключения
23
Два глагола в повелителна форма, от които
първият е загубил лексикалното си значение и
признакът, който се приписва на подлога се носи
само от втория глагол.
Вземи научи урока.
Иди кажи после, че не знаеш.
Фразеологични и идоматични словосъчетания
изплювам камъчето, хващам вяра, вземам му ума,
плюя си на петите, дим да ме няма, и т.н.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

24. Съставно глаголно сказуемо
24
Образувано е от два глагола, единият от които е:
МОДАЛЕН ГЛАГОЛ – трябва, мога/може;
ФАЗОВ ГЛАГОЛ – започвам, продължавам,
свършвам (и техните синоними).
Примери:
Трябва да тръгваш.
Започвам да чета.
Проверка:
*аз трябва ти да тръгваш
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

25. Сложно съставно глаголно сказуемо
25
Съдържа повече от един глагол от групата на
модалните и/или на фазовите глаголи.
Примери:
Учениците трябва да могат да решават задачите.
Учениците трябва да могат да започнат да
решават задачите.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

26. NB! - модалният глагол искам
26
Не образува съставно глаголно сказуемо, а
собствен предикативен център.
Субектът на модалния глагол искам може да
бъде различен от субекта на другия глагол.
Примери:
Той иска те да прочетат книгата.
Искам учениците да могат да решат задачите.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

27. Съставно именно сказуемо
27
Признакът, който се приписва на подлога се
изразява със съществително име, прилагателно
име, числително име или местоимение.
Образува се от:
ГЛАГОЛ (С ОБЩА СЕМАНТИКА)
съм, бъда, бивам;
ставам, явявам се, оказвам се, струвам се, броя се;
казвам се, наричам се, именувам се.
+ ПРЕДИКАТИВНО ИМЕ (ПРЕДИКАТИВ) – именната част на
съставното именно сказуемо
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

28. Съставно именно сказуемо
28
Примери:
София е най-големият български град.
Прилагателните имена биват качествени и относителни.
Идеята беше негова.
Той стана център на вниманието.
Те се оказаха неподготвени за ситуацията.
Главният герой се казва Мечо Пух.
Този град се нарича “Градът на липите”.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

29. Съставно адвербиално сказуемо
29
Сказуемо в безподложно изречение, в което
предикативният признак е изразен чрез наречие.
Примери:
Късно е.
Стана ясно.
Топло ми е.
изречението има логически субект
но този субект е допълнение
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

30. 30
Второстепенни части
на изречението
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

31. Пряко допълнение
31
Съществително име (или именна група), което означава
обект, засегнат пряко от глаголното действие.
Свързва се със сказуемото пряко, без предлог.
Пряко допълнение може да има единствено при
сказуеми, изразени с преходни глаголи.
Преходни (транзитивни) глаголи са тези, след които
може да се употреби някого, нещо.
Пиша книга.
Художникът нарисува картинта.
Решиха задачите.
Видях детето.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

32. Граматични особености
32
Когато прякото допълнение е изразено със
съществително име в м.р. ед.ч., то се членува с
кратък член -а, -я.
Вълкът гони заека.
Когато прякото допълнение е изразено с местоимение,
то е във винителна форма.
Видях го. – Кого видя? (срв. Кой го видя?)
Когато прякото допълнение означава лице и е означено
с местоимение, то местоимението трябва да бъде в
косвена форма.
Никого не видя, а и никой не трябваше да остане в стаята.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

33. Непряко допълнение
33
Обект, във връзка с който се извършва действието,
означено от сказуемото.
Примери:
Изпратих цветя на Мария.
Донесох подаръци за децата.
Учениците са изпитвани от учителя.
Спортувам с приятели.
Прилича на брат си.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

34. Изразяване
34
Предложно:
предлог + именна група
Обадих се на Мария.
Безпредложно:
Кратките дателни форми на личното местоимение
Подай ми химикала.
Изпратих му писмото.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

35. Удвояване на допълнението
35
Характерна особеност на българския език, която се
среща и в другите балкански езици.
Пълна и кратка форма на личното местоимение:
На него му изпратих покана по пощата.
Нему му дай богатство и слава.
Съществително име и кратко местоимение:
Хората ги преценяват по делата.
На Мария ѝ дадоха главната роля.
В редица случаи има задължителен характер.
Кого го е грижа.
*Кого е грижа.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

36. Определение
36
Второстепенна част на изречението, която
разширява (пояснява/определя) всяка част на
изречението, изразена със съществително име.
Образува именна група заедно със
съществителното, като разширява, модифицира,
ограничава или детайлизира значението на
съществителното.
Според граматическите си особености
определенията се делят на съгласувани и
несъгласувани.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

37. Съгласувано определение
37
Ролята на съгласувано определение може да се
изпълнява от всяка част на речта, която е
синтактично прилагателно, т.е. всяка лексикограматическа категория, която се изменя по род и
число в зависимост от поясняваното от нея
съществително.
моята чанта
този червен химикал
всички весели деца
излетялото птиче
изгубения ключ
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

38. Несъгласувано определение
38
Функция на несъгласувани определения имат
съществителни имена и наречия, които поясняват
именна група.
Две съществителни имена, които се свързват:
чрез прилагане
чаша кафе, кана вино, букет цветя...
посредством предлог
книгата на Иван Ивановата книга
Той си пийна от шишето в дисагите.
*Той пийна в дисагите. (≠обстоятелствено пояснение)
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

39. Несъгласувано определение
39
Наречията като несъгласувани определения
могат да стоят както пред, така и след
определяемото.
рано сутринта
късно снощи
кафето отсреща
цветята отвън
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

40. Несъгласувано определение
40
Кратките форми на притежателните местоимения,
включително възвратнопритежателните
местоимения, са несъгласувани определения.
Екипът му няма достъп до тези данни.
Той поздрави колегите си.
Кратките дателни местоимения са техни омоними и
се различават функционално:
Екипът му = неговият екип
Изпратих му писмо = изпратих писмо на него
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

41. Сказуемно определение
41
Определение към подлога или към прякото
допълнение, което означава признак,
ограничен в действието си от сказуемото.
Той влезе умислен.
Тя си тръгна засмяна.
Избраха я за председател.
Идва като приятел.
Сказуемното определение = малко изречение
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

42. Приложение
42
Специфичен вид определение, което дава
ново название на съществителното име.
географски названия: река, връх, езеро...
роднински названия: баба, дядо, кака, леля, чичо...
научни степени и звания: доктор, професор,
академик...
военни чинове: сержант, майор, генерал...
духовни звания: дякон, архиепископ, патриарх...
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

43. Приложение
43
Сравни:
Река Марица е най-дългата река в България.
(Марица е река.)
Хотел Марица е известен с доброто си обслужване.
(*Марица е хотел.)
Индивидуалните названия на предмети и институции
също изпълняват функцията на приложение.
Когато приложението се е превърнало в част от
съставното собствено име, то се пише с главна буква и
не се разглеждат отделно:
Бай Ганьо, Кума Лиса, Ежко Бежко.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

44. Обстоятелствено пояснение
44
Разширение на сказуемото.
Не се съдържа като позиция в значението на
сказуемото.
Функция на обстоятелствено пояснение
изпълняват наречия и съществителни имена.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

45. Обстоятелствено пояснение
45
За място
уча тук, слизам долу, работя в града;
За време
пристигат днес, учат всеки ден;
За начин
справят се лесно със задачите, учат без усилие;
За причина
плаче от радост, вие от болка;
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

46. Обстоятелствено пояснение
46
За цел
тичат за здраве; състезават се за медали;
За условие
при авария разбийте стъклото;
За количество
пътуваме много, чдем на корем, учим цял ден;
За отстъпка
приближаваме се до целта макар и бавно.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

47. Словоред
47
* Словоредът е представка, корен, ....
СЛОВОРЕД е редът на думите и групите в
рамките на изречението, така, както е заложен
в граматиката на езика.
Например:
Словоредът в японски е подлог, допълнение,
сказуемо.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

48. Синтактичен анализ
48
Козичката я търси момчето.
Козичката го търси момчето.
Ядат ми се ягоди.
Той е главният виновник за случилото се.
Иска да се яви на прослушването.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.

49. Библиография
49
Практическа граматика - Български език, 2009.
Радка Влахова-Руйкова, изд. PONS-България.
Съвременен български език, 1999. Т. Бояджиев,
Ив. Куцаров, Й. Пенчев, изд. Изток – Запад.
Синтаксис на българския книжовен език, 1998.
Константин Попов, изд. Aбагар.
Семинар по математическа лингвистика
3.11.2013 г.