2. Живели някога мъж и жена. Те си имали две деца - момченце и момиченце, Борко и Елка. Бащата и майката обичали децата си от все сърце. Но беда сполетяла дома им. Разболяла се майката, боледувала дълго и не станала вече. Двете деца много се измъчвали от това. За да не останат те без майчина ласка, бащата се оженил повторно.
3. Но мащехата излязла много проклета. Тя намразила от първия ден двете добри деца. Не искала да ги види, не искала добра дума да чуе за тях. Хокала всякак мъжа си, коряла го за беднотията.
4.
5. Тръгнали двете деца, но бурята скоро ги застигнала и те се изгубили в гората. Вятърът вдигал облаци прах и ги засипвал. Вече почти били замръзнали, когато открили малка къщичка.
6. - Хайде да влезем и да се стоплим! – предложила Елка - Недей, сестричке, кой знае дали добри хора живеят тук – отвърнал Борко.
7. В това време вратата се отворила и пред децата застанала една странна възрастна жена. - Заповядайте, мили деца. Влезте, елате да се постоплите. Колко ли сте гладни? Седнете до огъня. Ето, Мърко ще ви бъде приятел…
8. Влезли децата. Седнали да се постоплят и от умора заспали край огъня. На сутринта ги събудило котенцето.
9. Ставайте бързо, докато господарката я няма! Тя е зла вещица. Прибира заблудените в гората деца и ги омайва с хубави приказки и лакомства, докато забравят за роден дом и родители. После ги превръща в различни животинчета – като мене. Бягайте от тук!
10. - Хайде, сестричке, да тръгваме! – казал Борко. Дано намерим горската колиба на баща ни! Никога вече няма да се върнем при злата ни мащеха. Да бягаме!
11. Като разбрала вещицата, че децата ги няма, пратила след тях бури и зли хали. Затрупала ги със сняг, за да ги спре. И вече почти ги настигала, когато децата видели падаща звезда.
12. Помолила се Елка на звездата: - Мила звездице, родна майчице, спаси ни от злата вещица! Помогни ни да не попаднем в нейните ръце!...
13. В този миг двете деца се превърнали в две зелени дръвчета с нежни клонки: бор и ела. А звездата паднала върху елхичката и заблестяла с чудна светлина.
14. И оттогава до днес елхичката е символ на човешкия стремеж към красота и надежда за по-щастлив живот.
15. Дърво елхово зеленее, над него чудна птичка пее… По клоните му наредени свещици светят позлатени. И тази нощ оттук полека, по тази бялата пътека, ще литнат ангели – дечица, а рано с ясната зорница ще екне песента им свята и в бяла пелена земята навред ще възвести отново, че иде Рождество Христово!
