1. Българско възраждане
XVIII – XIX век
Възраждането – новото
време на българите
Човекът и
обществото
4 клас
Издателство
“Булвест 2000”
Изготвил:
Росица Милева
НУ “Илия Р.
Блъсков”
2. Да си припомним!
Кой период от българската история
наричаме СРЕДНОВЕКОВИЕ?
край
начало
Първо българско царство
681 г.
Б ъ л г а р с к о
Византийско
владичество
1018 г.
Второ българско
царство
1187 г.
1396 г.
с р е д н о в е к о в и е
Линия на времето
Върху нея се изобразява времето в историята, като се разделя на
равни части по десетилетия и векове.
3. 1. Българите под османска власт
След завоюването на българските земи от
османците българите били изцяло откъснати от
останалите европейски страни. Те живеели сред
завоеватели с други обичаи и традиции.
4. В първите три века от чуждото владичество
те се борели само за своето съществуване.
ВЪПРОС: Кой бил най-тежкият
данък за българите?
5. Но те
постигнали найважното –
оцелели като
отделен народ.
Кое според вас
помогнало на
българите да се
съхранят като народ?
Постепенно
българите
започнали да
изгубват
спомена за
миналото си.
Нямали свои
свещеници и не
можели точно
да спазват
всички
християнски
обичаи.
6. 2. XVIII –ти век е началото на новото
време за българските земи.
През него станали много промени.
Българите
започнали да
напредват
много в
занаятите и
търговията,
да опознават
отново
европейските
земи и бързо
да се
просвещават.
Гайтанджийска работилница
7. Пробудило се желанието им да знаят за своето минало.
Започнали да се обединяват с идеята, че трябва да
възстановят независимата си църква и държава, за да имат
достойно място сред останалите европейски държави.
1396г.
ХV – XVII век
Борба за
съществуване и
оцеляване
БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
XVIII век
1762г.
1878 г.
XIX век
Нова просвета
Самостоятелна
Паисий Хилендарски
История славянобългарска църква
Освобождение
Това време на борба за нова просвета,
самостоятелна църква и за национално
освобождение се нарича Българско възраждане.
ЗАДАЧА: Определете продължителността на Българското
възраждане.
8. 3. Началото
Паисий Хилендарски
1722 - 1773
Пръв народен будител,
монах. Роден в Банско.
През 1762г. написал и
сам разпространявал
книгата си “История
славянобългарска”.
9. Голямата обич на Паисий към „българския род и
отечество“ го накарали да издири и събере в една
книга сведения за миналото на българите.
Като припомнил
на българите
славното им
минало и имената
на българските
царе, той ги
призовавал да се
стремят към
просвета и своя
църква и държава.
10. „От целия славянски род най-славни били
българите; първо те са се нарекли царе;
първи те са имали патриарх; първи те са се
кръстили; най-много земя те са завладели;
Така от целия славянски род та били найсилни и почитани. “
Из “История славянобългарска”
11. Второто голямо
дело на
Паисий било,
че разнасял
книгата си из
българските
земи, четял я
на хората и
поръчвал да я
преписват, за
да не изчезне.
Оригинални страници от "История
Славянобългарска" .
Библиотека на Атонския манастир
"Св. Георги"
12. Българската светиня
на Атон - манастир
“Св. Георги”
/Зографски манастир”/
Хилендарският
манастир с килията
на Паисий
13.
Паисий имал много последователи. Пръв продължил делото му
Софроний Врачански. Двамата се срещнали през 1764 г. в Котел.
Софроний Врачански
1739 - 1813
Котленски препис на Историята
Рожденото му име е Стойко Владиславов. В началото е учител и
свещеник, през 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ.
Преписал “История славянобългарска” само 3 години след
написването й.
14. „Неделник”
на Софроний Врачански –
Първата печатна книга
на новобългарски език.
Въпрос: Защо, след като
преписал два пъти
книгата, Софроний я
сложил на най-святото
място в черквата –
олтара?
“Житие и страдание грешнаго Софрония”
15. 4.Манастирите – места на
книжовен и духовен живот
Манастирите също допринесли за прехода на
българите към новото време.
При завладяването на българските земи османците
разрушили много манастири. Но в годините на
чуждото владичество ролята на тези духовни
огнища нараснала още повече.
ПРИПОМНЕТЕ СИ! Къде
започнал и къде завършил
книгата си Паисий
Хилендарски?
16.
В манастирите монасите поддържали църковния
живот и християнския дух. Там те опазвали старите
книги и документи и помагали да се запази
грамотността сред българите.
Да си
припомним!
Кой е основател
на Рилския
манастир? През
кой век станало
това?
В края на ХV век с помощта на руската православна църква
започва съживяването на манастира. От началото на ХIX
век с дарения на богати българи той е възстановен отново и
е достроен.
17.
Най-старата запазена до
нас постройка е каменната
кула, издигната от местния
феодал севастократор
Хрелю през 1334 – 1335 г.
Архитект е майстор Петър
Иванович, който работи по
черквата „Рождество
Богородично“ между 1834
и 1837 г.
18. Стенописите са завършени през 1846 г. и са
дело на много майстори, но само Захарий
Зограф се е подписал под рисунките си.
19. Днес в манастира се съхраняват ценни български
писмени паметници – около 250 ръкописа от XI –
XIX век, 9000 старопечатни издания, нотира.
Шестоднев" от Йоан Екзарх Български.
Препис от ХV в.
Глобус,
изработен от
Неофит Рилски
22. Дряновски манастир
Средновековната обител “св. Арахангел
Михаил” е основана по времето на цар
Калоян. На днешното място е
възстановен през 1845 г. В него са
намирали убежище Васил Левски, Матей
Преображенски, четата на поп Харитон.
Наблизо е пещерата Бачо
Киро.
23. План на урока:
1. Животът на българите под османска власт – борба
за оцеляване.
2. Начало на промените през XVIII век:
а/ напредък в занаятите и търговията;
б/ стремеж към просвета;
в/ Българското възраждане: характерни
особености.
3. Началото – 1762 г., „История славянобългарска“ ;
Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
4. Манастирите – места на книжовен и духовен живот.
