1. Приятели, узнахте ли вестта?
На ангелски крила се тя донесе
и низ поля и къщи се понесе.
Не чувате ли как треви, цветя
и птички пеят в хор: Христос воскресе!
И слънцето със колко радост грей,
над цъфналите в минзухар поляни!
Там от селцата чуват се камбани,
- Христос воскресе! -всяка гръмко пей
и всички хора гледат се засмяни.
2. ИДЕ ВЕЛИКДЕН!
ТОЙ Е ЕДИНИЯТ ОТ ДВАТА НАЙ-СВЕТЛИ
ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ,
С КОЙТО СЕ ОГЛАСЯВА НА СВЕТА
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА БОЖИЯ СИН
ИСУС ХРИСТОС
3. Подготовката за празника започва
в седмицата преди Великден,
наричана Страстна.
Първите три (Велики понеделник,
Велики вторник и Велика сряда) са
отредени за разтребване вкъщи, като
на това се придава символично
пречистващ характер - прави се за
здраве.
4. На Велики
четвъртък се спазва
строга забрана за
работа - за
предпазване от
градушка.
Боядисват се
великденските яйца.
5. Четвъртък е най-очакваният ден през
Страстната седмица.
Тогава се става рано, а навремето
децата дебнели коя кокошка първа
ще снесе. Нейното яйце се
боядисвало първо в червено.
6. С него, докато още не е изсъхнало,
бабата чертае кръст по челата на децата,
за да са здрави и румени през годината.
То се слага
пред домашната
икона,
в сандъка с
момински чеиз
или се заравя в
средата на нивата,
за да я пази от
градушка.
7. На Велики Четвъртък се замесва тестото за
великденските хлябове.
Те носят най-разнообразни названия:
великденски кравай, богова пита, кошара,
харман,
квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Обикновено се украсяват с нечетен брой
червени или бели яйца
и усукано около тях тесто.
Жените приготвят и по-малки великденски
хлебчета
с по едно червено яйце в средата,
които се дават на първия гостенин,
на кумовете, на девера и на роднини.
8. Винаги се приготвя отделна кошничка и за кумовете.
Яйце се дарява на всеки гост, прекрачил прага.
9. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците
на листенца или фигурки, нарисувани с восък.
10. Велики
петък,
известен
още като
Разпети
петък,
е денят,
в който е
разпнат
Исус
Христос и
е посветен
на неговите
страдания.
11. На Велики петък
не се прави нищо –
разрешено е само да се украсяват
боядисаните вече яйца.
На Разпети петък не се яде нищо, пие се
само вода.
12. Велика събота се нарича още Душна,
защото тогава се ходи на гробовете
на починалите близки.
За тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.
На този ден се месят и пекат козунаците.
13. В полунощ на събота срещу неделя вярващите
отиват в храмовете, палят свещи и всички се
поздравят с "Христос воскресе!",
а отговорът е - "Воистина воскресе!".
14. Сутринта в
неделя
всички отиват
на черква
за
тържествена
литургия,
след което
цялото
семейство се
събира на
празничната
великденска
трапеза.
16. Всички се "чукат" с червени и шарени яйца
— за здраве.
Според поверието този, чието яйце остане
здраво след чукането, ще е най-здрав през
годината. Това яйце се нарича «борак».
17. Защо се яде агнешко
месо?
Агнето е изключително
важен символ на
Великден.
То се свързва със
смъртта на Христос,
тъй като е принесено в
жертва в деня на
Възкресението.
Християнската
традиция представя
Исус Христос като
божи агнец. В много
домове традицията
повелява да се яде
агнешко на първия ден
след 40-дневния пост.
20. Великденският заек
символизира плодородието.
Според легендата, великденският заек носи кошница,
пълна с шарени яйца, сладкиши и играчки
на децата в нощта преди Възкресение.
Той я оставя или на точно определено място в дома
или я скрива някъде и децата
трябва да я намерят в празничната сутрин.
21. ИСТОРИЯ И ТРАДИЦИИ
Не е известно кога за първи път са започнали да
се боядисват яйца. Има исторически
данни, че яйца са се багрили и дарявали още в
древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция.
Ритуалите, свързани с тях,
символизирали началото на живота.
22. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари
от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена боя,
със смрадлика-оранжева, зелена–с коприва, жълта–с орехи или
отвара от стар кромид лук. Много често за украса са служели
отпечатъци на стръкчета треви с красиви листа. Често се рисувало
с разтопен восък. Изумителни са яйцата – перашки.
23. Най-известните великденски яйца не се ядат.
Това са инкрустираните
със скъпоценни камъни яйца,
изработени за първи път от руския бижутер
Фаберже.
Тогава те са били само за царската фамилия.
24. За да се придаде атмосфера на празника,
се правят много декорации с великденско
съдържание.
венци
