2. ОСНОВНИ ВЪПРОСИ:
1. Същност и съдържание на
отбраната на страната.
2. Защитата на отечеството - въпрос
на дълг и чест за всеки български
гражданин.
3. Задължения на гражданите по
отбраната на страната.
2
3. Същност и съдържание на
отбраната на страната
• отбраната на страната представлява
система от политически, икономически,
военни, социални и други дейности за
осигуряване на стабилна среда на
сигурност и за подготовка и
осъществяване на въоръжена защита на
териториалната цялост и независимостта
на държавата.
3
4. ПОДГОТОВКА И
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА
ОТБРАНАТА НА СТРАНАТА
• за подготовката и осъществяването на
отбраната на страната се възлагат права
и задължения на въоръжените сили на
Република България, на държавните
органи, на органите на местното
самоуправление и местната
администрация, на юридическите лица и
на гражданите.
4
5. ПОДГОТОВКА И
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА
ОТБРАНАТА НА СТРАНАТА
• Отбраната на Република България е част от националната
сигурност и се определя от националните интереси;
• Отбраната на Република България се осъществява и при
условията на колективната отбрана на съюзниците от
Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО),
както и в рамките на Европейската политика за сигурност и
отбрана;
• Дейностите, свързани с отбраната, се осъществяват в
съответствие с Конституцията, законите и с
международните договори, по които Република България е
страна.
5
6. ЗАЩИТАТА НА ОТЕЧЕСТВОТО ВЪПРОС НА ДЪЛГ И ЧЕСТ ЗА
ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН
• Историческите реалности налагат необходимостта от
подготовка, готовност и способност на държавата да
провежда ефективна защита на населението, критичната
инфраструктура и националното стопанство от внезапно
появили се агресивни ескалиращи или асиметрични рискови
фактори. Те създават екстремни ситуации на негативни
въздействия, които нанасят поражения в различните
обществени сфери и създават временни, продължителни или
необратими постоянни последствия;
• Държавата за да съществува с устойчивост и сигурност е
длъжна да създаде и управлява комплексна система за
защита на обществото от всякакъв вид опасности при
6
всякакви условия на рискова обстановка.
8. ВЪНШНА СИГУРНОСТ
• осигурява защитата от външни
опасности - агресия на
противник . Изпълнява се от
Министерството на отбраната;
Допълнително структури от
МО участват в операции за
съдействие на цивилното
население при защита от
тероризъм;
8
9. ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
• осигурява защитата на обществото от
вътрешни опасности - етнически,
религиозни, политически и социални
безредици; противодействие на
престъпността и опазване на
обществения ред; защита на правата,
свободите, живота и имущество на
гражданите; дисциплината и реда в
обществото, защита от тероризъм изпълнява се от Министерството на
вътрешните работи;
9
10. ГРАЖДАНСКА СИГУРНОСТ
• защитава от природни бедствия,
промишлени опасни аварии с
отделяне на радиоактивни
вещества и токсични химически
вещества - изпълнява се от
държавна агенция “Пожарна
безопасност и защита на
населението”.
10
11. Ролята на армията за
осигуряване на външната
сигурност
• Армията е първият жизнен атрибут в
структурата на държавата, която охранява
суверенитета, териториалната цялост и населението
от нападението на противник;
• “Велико и благородно е назначението на войската,
защото тя е будната съвест, която олицетворява в
себе си висшия патриотизъм и военния гений на
народа. Тя е, която денонощно бди и пази свободата
живота, честта и имота на съгражданите си.”
Полковник Христо Гюлмезов
11
12. НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ И
ДЪЛГ
Обществените основи на чувството за национална гордост и
свещен дълг за защита на отечеството се формират от
следните исторически факти:
• Славните победи на българската войска в битките при
Върбишкия проход 813 г., Ахелой 917 г., Одрин 1205 г.,
Клокотница 1230г., Шипка 1877г., Сливница 1885 г.,
Лозенград и Люлебургаз 1912 г., Одрин 1913 г., Тутракан,
Силистра, Кубадин 1916 г., Дойран 1918 г., Стражин,
Страцин и Куманово 1944 г., Драва Соболч и Драва Полконя
1945 г. и десетки други героични сражения са пример за
изпълнение на войнския дълг.
12
13. НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ И
ДЪЛГ
• Историческите корени на съвременния български народ са
етносите на траки, славяни и прабългари, чиито съюз на
племенно обединение през 681 г. е създал България. В зората
на процеса на формиране на държавите в света, България е
една от първите в Европа с класическа форма на управление
на общество от етноси - равноправни народности в
структурата на една държава;
• Съвременната българска азбука „Кирилица”, създадена от
братята Кирил и Методий на основата на усъвършенствана
„Глаголица” е фонетична азбука на славяните от Средна
Европа и Балканите, и държавна книжовна писменост на
славяните от християнска Русия;
13
14. НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ И
ДЪЛГ
• Българският ренесанс (възраждане) с иконописта в
Боянската църква, гр. София, 1259 г. ХIII в. предхожда
значително ренесанса, започнал в Италия през XIV в. и
развил се в широки времеви граници в държавите от Западна
и Средна Европа през периода XV - XVI в;
• Християнство е въведено през Първото българско царство от
княз Борис I през 864 г. и създадената Търновска книжовна
школа в Света гора (Велико Търново) от патриарх Теодосий
Търновски в 1360 г. през Второто българско царство при цар
Иван Александър въвеждат хуманността за фундаментален
възпитателен елемент в българската народопсихология и
основен принцип на мироглед.
14
15. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
ГРАЖДАНИТЕ ПО ОТБРАНА
НА СТРАНАТА
• Конституция на Р. България - задължава
гражданите да спазват и изпълняват законите
на страната. Конституцията постановява
защитата на отечеството като въпрос на дълг и
чест за всеки български гражданин. Тя
определя измяната и предателството към
отечеството като най-тежките престъпления,
които се наказват с цялата строгост на закона.
15
16. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
ГРАЖДАНИТЕ ПО ОТБРАНА
НА СТРАНАТА
• Конституция на Р България задължава
гражданите да оказват съдействие на
държавата и обществото в случай на природни
и други бедствия. Българските граждани са
носители на съответни задължения, чрез които
се гарантират обществените и държавните
интереси, и са взаимно обвързани с техните
права.
16
17. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
ГРАЖДАНИТЕ ПО ОТБРАНА
НА СТРАНАТА
Конституционните задължения на гражданите на
Република България по отбраната на страната са във
висша степен благородна мисия, която формира
основните човешки добродетели, създали българската
народопсихология
и
традиции
през
вековете,
благодарение на което българският народ е успял да
оцелее в житейските бури на конфронтация и
антагонизъм, за да върви уверено по пътя на
усъвършенстване на човешкото общество и да реализира
великия замисъл на природата за благоденствие и щастие
на човека.
17
18. МОБИЛИЗАЦИЯ
• Нито една държава не може да постигне
военнополитическите цели на войната
(военния конфликт) само с мирновременния състав на въоръжените си
сили – затова те се доокомплектоват с
личен състав и техника до щатовете за
военно време чрез мобилизация.
18
19. МОБИЛИЗАЦИЯ
Мобилизацията представлява процес за преминаване
на въоръжените сили от мирновременна към
военновременна организация и дейност. Тя
(мобилизацията) може да бъде обща или частична.
Обща мобилизация се извършва в случай на:
• внезапно въоръжено нападение или нахлуване на
чужди войски на територията на страната;
• обявяване на положение на война;
• заплаха от въоръжено нападение или война и
обявяване на военно положение на територията на
цялата страна.
19
20. МОБИЛИЗАЦИЯ
Мобилизацията е дейност на приемане от
населението и националното стопанство на личен
състав и транспортна техника, които се включват към
войските за осигуряване комплектоването съгласно
плановете за провеждане на военни операции.
Мобилизацията съдържа три основни направления на
дейности:
•Подготовка на страната;
•Подготовка на икономиката и селското стопанство;
•Подготовка на населението.
20
21. МОБИЛИЗАЦИЯ
• Мобилизацията осигурява висока степен на
боеготовност и боеспособност;
• Мобилизационната готовност се определя
със степента на готовност на страната,
войските
(силите),
населението,
икономиката и селското стопанство за
преминаване от мирно на военно положение;
21
23. МОБИЛИЗАЦИЯ
• Мобилизационната готовност се оценява
по времето, необходимо на военните
формирования, за преминаване от
мирновременните щатове към щатовете
за военно време. Относно това време
(бележи се с буквата „М” - мобилизация)
се въвеждат определени срокове за
мобилизационна готовност (измерва се в
часове или дни, например М+24).
23
24. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В съвременните условия на всестранна
обществена интеграция и всеобща световна
глобализация
главната
задача
пред
гражданите и обществото е защитата на Р.
България.
Защитата на отечеството е върховна и
благородна мисия, която и за в бъдеще ще
бъде „велик завет на нашите деди….”,
основно задължение и въпрос на чест и
свещен дълг за всеки гражданин 24 на
държавата!
