2. Съдържание:
1. Същност на инвентаризацията
2. Видове инвентаризации
3. Организация и ред на провеждане на инвентаризацията
4. Счетоводно отчитане на резултатите от инвентаризацията
5. Заключение
3. 1. Същност на инвентаризацията
Инвентаризирането на имуществото на предприятието е специфичен способ на
счетоводната отчетност, чрез който се установява фактическото състояние на обектите на
отчитане към определена дата и данните от счетоводството се привеждат в съответствие с
фактическите наличности. Това е способ за периодично отчитане и в известен смисъл допълва
текущото счетоводно отчитане.
През отчетния период се осъществява текущото отчитане на състоянието и
измененията, които настъпват с всички обекти на предприятието. Би следвало в края на
отчетния период да не съществуват различия между данните, записани по счетоводните книги
и тези то проверката на фактическите наличности. Ако има такива, те се дължат на следните
обстоятелства:
-допуснати неточности и пропуски поради грешки и некомпетентност, но без зла
умисъл;
-промени във физическите и химическите свойства на отчетните обекти;
-вследствие случайни непредвидени обстоятелства като стихийни бедствия и крупни
производствени аварии;
-в резултат на умишлени и преднамерени действия на материалноотговорни лица,
кражби и др.
Измененията, предизвикани от тези обстоятелства, в отчетните обекти не се
документират.Те се извършват без значението на ръководството и не могат да бъдат
обхванати в процеса на текущата счетоводна отчетност. Това налага необходимостта
периодично да бъде извършвана проверка на установяване, документиране и счетоводно
отразяване на фактическото състояние на имуществото на предприятието.
Думата инвентаризиране е произлязла и намерила употреба в нашата счетоводна
практика от френски – “invenire”, което в превод означава – намирам, узнавам, откривам. По
смисъла на действащото счетоводно законодателство това е “процесът на подготовката и
фактическата проверка чрез различните методи на количествените и стойностните
параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата,
съпоставянето им със счетоводните данни и установяване на евентуалните разлики”.
Всички предприятия, независимо от тяхната юридическа форма, големина или избран
модел на счетоводно записване /едностранно или двустранно счетоводство/, инвентаризират
имуществото си. На инвентаризация подлежат:
-материалните и нематериални дълготрайни активи на предприятието, включително и
дадените под наем на други предприятия;
-материалните запаси, включително и материалните запаси на път, на склад в други
предприятия, на отговорно пазене, както и незавършеното производство;
-паричните средства на предприятието в касата и по банкови сметки;
-разчетните взаимоотношения с бюджета, социалното осигуряване, персонала,
доставчиците, клиентите, други дебитори и кредитори;
-приходите и разходите за бъдещи периоди;
-условните активи и пасиви в предприятието.
4. Не се инвентаризира собственият капитал поради това, че той не се променя, независимо от
знанието и волята на ръководството. Възможно е при отчитането му да бъдат допуснати
грешки, които се отстраняват по счетоводен път.
2. Видове инвентаризации
По принцип инвентаризациите могат да бъдат различни, в зависимост от избрания
признак за класификация:
-в зависимост от повода за провеждането им, инвентаризациите биват редовни
/планови/ и извънредни. Редовните инвентаризации се провежда съгласно годишния план за
инвентаризации, в който съгласно Закона да счетоводството са определени инвентаризациите,
които задължително се провеждат през определени периоди от време. В плана се посочват и
онези инвентаризации, които се провеждат на по-малки от предвидените в закона срокове във
връзка със спецификата на отчитаните обекти. Извънредните инвентаризации се провеждат
извън утвърдения план по повод на определени събития, които налагат проверка на
имуществото на предприятието. Такива събития могат да бъдат: смяна на
материалноотговорно лице; по искане на контролния съвет, прокуратурата, съда и Сметната
палата; по инициатива на ръководството на предприятието; при кражби, стихийни бедствия;
при прекратяване на дейността, при ликвидация и др.;
-в зависимост от обхвата на обектите, инвентаризациите биват пълни и частични.
Пълните инвентаризации обхващат всички обекти на счетоводството, подлежащи на
инвентаризиране. Частичните инвентаризации обхващат само отделни обекти или отделна
група обекти. Те могат да бъдат както планови, така и извънредни. Типичен пример за
частична инвентаризация е проверката да правена на различни периоди от време, в
зависимост от решението на ръководството на предприятието.
Според вида на проверяваните обекти се различават: инвентаризация на материалите,
инвентаризация на основните средства, инвентаризация на паричните средства, на
незавършеното производство, на готовата продукция, на разчетните взаимоотношения и т.н.
Инвентаризацията на основните средства се провежда съгласно предварително
изработен план, който е съставна част от общия годишен план за инвентаризациите в
промишленото предприятие. Редовна инвентаризация се извършва най-малко един път в
годината. В някои случаи се правят и извънредни инвентаризации, наложени вследствие на
допълнително възникнали обстоятелства, като стихийна бедствия, смяна на
материалноотговорни лица и др.
На инвентаризиране подлежи всеки отделен инвентарен обект, като се описват
инвентарният му номер, наименованието, местонахождението, първоначалната стойност и
изхабяването. Допуска се общо описване (на един ред) на еднаквите по предназначение, тип,
конструкция, стойност и т.н. обекти, като се посочват инвентарните им номера и броят им.
С оглед точното установяване на наличните основни средства трябва строго да се
разграничат собствените инвентарни обекти от наетите за временно ползуване чужди
основни средства. Необходимо е да се имот предвид и собствените основни средства, дадени
под наем на външни организации.
При сравняване на фактически намерените в предприятието основни средства с
данните по счетоводните регистри може да се констатират липси на основни средства, а също
и незаписани налични обекти. И двата случая са свързани със слабости в организацията на
отчитането и стопанисването на средствата. Разбира се, това не се отнася за случаите, при
5. които липсата на основни средства е резултат на протичането на непреодолими събития, като
стихийни бедствия и др.
При инвентаризиране на малоценните и малотрайните средства на труда в
инвентаризационния опис се посочват тяхното наименование, местонахождение, количество и
стойност. Установените за бракуване малоценни и малотрайни средства на труда се отделят и
подготвят за брак, за което се съставя акт (протокол) за бракуване. В последните се посочват
подробно данни за количеството, наименованието, основната характеристика, подлежащите
на заприходяване отпадъци, причините за брака и виновните лица, ако има такива. И тук при
сравняване на данните от инвентаризацията с тези по счетоводните регистри могат да се
констатират липси и излишъци. Установените излишъци се заприходяват, а за липсите се
търси отговорност от виновните лица.
При инвентаризация на материалите установените излишъци се посочват в
инвентаризационния опис с данни за материалноотговорното лице, наименованието,
номенклатурния номер, количеството, цената и стойността. Със стойността на установените
излишъци на материали над размера на липсите се намаляват цеховите и общозаводските
разходи на предприятието, което води до снижаване на себестойността на промишлената
продукция.
На внимателен анализ подлежат и констатираните липси независимо от произхода им.
За да се отнесат те за сметка на предприятието, трябва да се съблюдават нормите за
допускането им. При установена виновност материалноотговорното лице следва да даде
писмени обяснения за причините, довели до допускане на липсите. При доказана злоупотреба
то се начита по най- високата цена на липсващите материали (цената на дребно).
Материалите на път, както и тези, намиращи се в чужди складове, се описват отделно
след проверка на счетоводните записвания по съответните сметки.
Установяването на незавършеното производство е отговорен момент при отчитане на
производствените разходи. Това става в края на отчетния период чрез провеждане на
инвентаризация в производствените звена. Този въпрос и разгледан подробно в четвърта
глава.
Изискването за редовно провеждане на инвентаризация на стопанските средства на
промишленото предприятие се отнася и за готовите продукти на труда. Установяването на
резултатите от проверката на готовата продукция се извършва по реда, установен за другите
материални ценности. Констатираните излишъци се заприходяват, а липсите се подлагат на
обстоен анализ за изясняване на причините и виновните лица.
Инвентаризацията на паричните средства в касата на промишленото предприятие се
извършва ежемесечно. Установеният излишък от парични средства в касата се внася в приход
на държавния бюджет в тридневен срок, а липсата на средства се възстановява от касиера. При
приключване на проверката комисията вписва в съставения за целта акт мнението си за
състоянието, в което се намира касата.
За установяване размера на вземанията и задълженията промишленото предприятие
разменя извлечение от сметките си с ответната страна купувач, доставчик, дебитор, кредитор
и обслужващ банков клон.
При проверка на отпуснатите суми на подотчетните лица трябва да се анализират
неотчетените към момента авансово получени суми.
Разчетите с бюджета, Държавно обществено осигуряване, работниците и
служителите, горестоящите организации се инвентаризират чрез сверяване на начислените
6. и преведени суми. Възникналите спорове и различия следва да се изяснят преди съставяне на
отчетите за съответния период.
3. ОРГАНИЗАЦИЯ И РЕД ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА
При инвентаризацията е необходимо да бъдат изпълнени процедури, осигуряващи
обективно, вярно и точно метрифициране на отделните отчетни обекти.
По принцип предприятията сами определят и спазват едни и същи правила при
провеждане на инвентаризациите, съобразно със спецификата на осъществяваната от тях
дейност.
Инвентаризациите се извършват от назначена от ръководителя на предприятието
комисия. В предприятията, в които инвентаризацията не може да бъде извършена от една
комисия, ръководителят назначава една централна комисия и необходимия брой работни
комисии.
Материалноотговорните лица не са членове на инвентаризационните комисии.
В заповедите за назначаване на инвентаризационните комисии се определят обектите и
срокове за започване и завършване. За осигуряване на поверителност и внезапност на
инвентаризациите заповедите се връчват на председателите и членовете на комисиите
непосредствено преди започването.
Инвентаризацията се извършва в присъствието на материално отговорното лице или на
негов представител с нотариално заверено пълномощно. Когато няма условия да се изпълни
това изискване, инвентаризацията се извършва в присъствието на представител на
общинския съвет.
Преди започване на инвентаризацията лицата, отговарящи за съответните отчетни
обекти, подписват декларация, че всички получени документи до започването на
инвентаризацията са предадени и отчетени в счетоводството на предприятието, както и за
принадлежността на наличните парични средства.
Декларация
Подписаният ……………………………………………………………. давам настоящата декларация в
уверение на това, че до започването на инвентаризирането на поверения ми обект всички
приходни и разходни документи за съответните стоково-материални ценности са предадени в
счетоводството на предприятието (и на инвентаризационната комисия) и към момента на
започване на инвентаризирането всички стоково-материални ценности, постъпили по моя
отговорност са заприходени, а излезлите са записани на разход. У мен не са останали никакви
документи свързани с наличните в помещенията стоково-материални ценности, за които
отговарям. Последният номер на документите по прихода е …………………….. от ……………199…
година, а по разхода е………………….. от ……………199… година.
Гр. (с.)……………………… МОЛ…………………………
…………………199… год.
7. Преди да пристъпи към измерване на фактическите наличности, комисията е длъжна
до запечата всички спомагателни помещения, входове и изходи и да провери изправността и
точността на всички измерителни уреди.
Проверените активи се описват в инвентаризационни описи, които се подписват от
всички членове на комисията и то материално отговорното лице. Върху всеки отделен опис
материалноотговорното лице подписва декларация, че посочените в описа активи се
проверени в натура от комисията и вписани в описа в негова присъствие, поради което няма
възражения.
Инвентаризационен опис №
за инвентаризация на ………..……..
Инвентаризационната комисия в състав : председател: …………..…………. И членове: 1.
……………. 2…………………3…………………, съгласно заповед на директора № …….. от ………………199 .. г.
Проведе инвентаризация на …………………… с материалноотговорно лице …………………………
Инвентаризацията започна на ……………… в ……….ч.
При инвентаризацията бяха установени и описани следните наличности:
№ Шифър
Наименование на
активите
Мярка Количество Стойност
Всичко отчетна стойност :
словом: ………………… Инвентаризационна комисия:
…………………………. Председател: ………………..
Комисия: 1………………
2……..……….
3……………….
МОЛ ……..……………………………………………………………………..
При вписване на данните от фактически установените наличности членовете на
комисията трябва да бъдат убедени в тяхната реалност. Това налага опакованите активи
задължително да бъдат разопаковани. Когато активът е в трайна опаковка или пломбиран от
доставчика, задължително се извършва репрезентативна разопаковка и се проверяват само
отделни избрани амбалажни единици.
При инвентаризацията на касовата наличност и другите парични средства се
проверяват най-внимателно всички, намиращи се в касата пари, марки и ценни книжа. За
8. резултатите се съставя акт за проверка на касовата наличност, придружен от обяснение на
касиера.
А К Т
за касова наличност
Днес,………….. 199….г. инвентаризационна комисия в състав:
Председател……………………………………………………… и членове:
1…………………………………………………………………………………………
2…………………………………………………………………………………………съгласно заповед на директора
№……… от ……….199……..г., в присъствието на
касиера…………………………………………………………….проведе инвентаризация на касата.
Установени бяха следните наличности:
Пари ………………….
Марки ………………….
Ценни книжа ………………….
……..………….. …………………
……………….. …………………
Разходооправдателни документи,
Описът на които представлява
Неразделна част от акта …………………
Всичко: ……..………….
Словом……………………………………………………………
гр.София………199….г. Инвентаризационна комисия:
Касиер: /п/……………… Председател: /п/……………
Членове 1. /п/………………
Инвентаризацията на разчетите, текущите и разплащателните сметки в банките се
изразява в установяване на остатъците по съответните счетоводни сметки с размяна на
извлечения с контрагентите, тяхната реалност, събираемост и виновност за пропуснати
срокове за погасителна давност.
За установяване на резултатите от инвентаризацията веднага след получаване на
инвентаризационните описи в счетоводството се съставя сравнителна ведомост (тя може да
бъде комбинирана с инвентаризационния опис). В нея се нанасят съответните данни от
счетоводното отчитане и след съпоставка се установяват различията в количествените и
стойностните показатели. Различията могат да бъдат: а) излишъци, когато намерените
9. фактически наличности са по-големи от остатъците по съответните счетоводни сметки и б)
липси, когато фактическите наличности са по-малки от остатъците по счетоводните сметки.
Сравнителна ведомост
за резултатите от проведената инвентаризация
на обект ………………………………………………..………
с материалноотговорно лице ……………..…………..
№ шиф
Наименова
ние
Мяр
ед. Наличност по Установено по Разлики
ър на актива ка цена счетовод ни данни Инвентар ен опис Липси Излишъци
Колич. Ст –ст Колич Ст –ст Кол. Ст-ст Кол.
Ст-
ст
При инвентаризиране на стоките се посочва и тяхната единична продажна цена.
Сравнителната ведомост може да има следната форма:
Сравнителна ведомост
За резултатите от проведената инвентаризация на обект……
С материалноотговорно лице………
№ Наименование на Мярка количество пазарна сума
стоките по счетоводни
данни
по
инвентаре
н опис
разлика цена
Всичко: липси за: Х
Излишъци за: Х
……..199…год. Инвентаризационна комисия:
Председател: (п)
Членове: 1. (п)
2. (п)
3. (п)
За всички липси и излишъци, а също и за всички загуби, свързаните с просрочване на
погасителна давност на вземанията, инвентаризационната комисия изисква писмени
обяснения от съответните длъжностни лица. Въз основа на тези обяснения и други
доказателствени материали се прави предложение от комисията за начина на уреждане на
разликите.
Оформянето на резултатите от инвентаризацията се извършва с решение на
ръководителя (собственика) на предприятието, като при необходимост се съставя:
Протокол за компенсиране на липси с излишъци. Компенсации се допускат само при
доказани причина връзка между излишъци. Компенсации се допускат само при доказана
10. причинна връзка между излишните и липсващи активи. Не се допуска компенсиране на
липсващи с намерени в повече дълготрайни активи.
Компенсирането се извършва по количество. Ако стойността на липсата се окаже по-
голяма, същата се отнася в задължение на отговорното лице.
Протокол
За компенсации на липси и излишъци
Липси Излишъци
№ Наименование Количество Стойност № Наименование Количество Стойност
Общо: Общо:
Дата …………………. Подпис на ръководителя: …………………….
Компенсирането се регистрира в сравнителната ведомост и отделно се съставя Лист за
компенсации.
Протокол за липси, които са за сметка на предприятието. За тези липси или няма
виновност, или представляват естествени фири. Последните се прилагат, когато, след като са
извършени необходимите компенсации, се установи фактическа липса, която е в законно
установени граници (размери). Не се разрешава отписването на материални запаси до предела
на нормите за естествени загуби (фири), преди да се установи от тях.
Естествените фири и липсите за сметка на предприятието се отчитат като извънредни
разходи, а в края на годината, като загуба на предприятието.
Решение на ръководителя (собственика) на предприятието за уреждане на липси с
доказана виновност. С него се начита виновното длъжностно лице. Начетът се извършва по по-
високата от отчетната и продажната (актуалната) цена, която задължително включва и данък
върху добавената стойност и се оформя с акт.
Решение
На основание извършената инвентаризация на обект ………………., състояла се на
…………………….199 .. г. Съгласно заповед № ………. от ………… 199 … г., задължавам лицето ……………..
със сумата от ……………. Лв. За установени липси на следните активи:
11. № По ред Наименование на актива Количество стойност
Общо за :
Дата ………………….. Ръководител: …………………….
Излишъците се заприходяват по съответните счетоводни сметки в зависимост от
произхода и характера и се отразяват като извънредни приходи, след което в края на годината
се трансформират в печалба на предприятието
Резултатите от инвентаризацията се отразяват по счетоводен път в рамките на месеца,
за който се отнася инвентаризацията. По изключение при инвентаризиране на големи обекти
резултатите могат да се отразяват в следващи месеци, но задължително в рамките на
годишното счетоводно приключване.
Периодически ръководството на предприятието обсъжда резултатите от
инвентаризациите, особено на тези, при които са констатирани сериозни отклонения (липси
или излишъци) или улики за престъпления, прави съответни изводи и предприема действия
за тяхното ограничаване.
4. СЧЕТОВОДНО ОТРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА
Последния етап от осъществяването на инвентаризацията – оформянето на резултатите,
включва и счетоводното им отразяване в нормативно определени срокове. По този начин се
решава комплексната задача, която си поставя ръководството при инвентаризацията, а
именно установяване на действителното състояние на активите и пасивите и привеждането на
счетоводните записвания с фактически данни за определени обекти.
В зависимост от резултатите, счетоводните записвания могат да бъдат представени по
следния начин:
1. Отразяване на липсите за сметка на предприятието
Тези липси най – често се дължат на естествени фири; на стихийни бедствия, по които
застрахователните институти не носят отговорност; на кражби, установени от съответните
органи, когато материалноотговорното лице няма вина и не са открити виновните лица, както
и в други случаи на липса на активи, за които длъжностните лица нямат вина.
Установените липси се отчитат по сметка Липси на материални запаси и други
ценности. Тя е активна сметка и се дебитира при установяване на липсата срещу кредитиране
на съответната сметка на липсващия актив.
Липсата се записва по отчетна стойност на актива.
Сметка Липса на материални запаси и други ценности се кредитира при нейното
приключване срещу дебитиране на сметка Печалби и загуби от текущата година.
2. Отразяване на липсите по вина на материалноотговорното лице
В този случай за задължаване на лицето със стойността на липсващия актив се използва
сметка Вземания по липси и начети. Сметката е активна и се дебитира при възникване на
вземането въз основа на документа, с който се констатират липсите. Към сметката
12. задължително се организира аналитично отчитане по материалноотговорни лица със данни за
самоличност, адрес, размер на вземането и евентуално по причини. По сметката се записва по-
високата цена между отчетната и продажната, във връзка са което са възможни два варианта
на счетоводно записване:
а/ когато записването е по отчетна стойност на липсващия актив
б/ когато записването е по продажна цена, по-висока от отчетната стойност на липсващия
актив. В този случай се налага да бъде отразена разликата между стойността на вземането от
материалноотговорното лице по продажна цена и отчетна стойност на липсващия актив. За
тази цел се използва сметка Ценови разлики по липси и начети. Тя е пасивна корективна
сметка. Чрез нея се отчита положителната ценова разлика, която в последствие се отразява
като извънреден приход за предприятието.
Сметка Ценови разлики по липси и начети остава с кредитно салдо до момента на внасяне
равностойността на начета. Внасянето на дължимата сума от материалноотговорно лице се
отразява по дебита на съответната сметка за паричните средства, например сметка Каса и по
кредита на сметка Вземания по липси и начети. С това записване се показва, че
материалноотговорното лице се издължило и вземането на предприятието отпада.
Възможно е вземането на предприятието да се осъществи чрез удържане на дължимата
сума изцяло или на части от заплатата на материалноотговорното лице.
Едва след внасянето на начета има основание сумата, отразена по сметка Ценови разлики
по липси и начети, да се отнесе като извънреден приход за предприятието.
В края на отчетния период сметка Други извънредни приходи се приключва със сметка
Печалби и загуби от текущата година.
Ако материалноотговорното лице откаже да внесе сумата, с която е задължено за
установените липси при инвентаризацията, предприятието завежда дело за уреждане на
възникналите взаимоотношения по съдебен ред.
В зависимост от решението на съда, вземанията по съдебни спорове могат да бъдат
присъдени в полза на предприятието или в полза на другата страна по спора.
Ако съдът отхвърли оспореното вземане, т. е.-го присъди на ответната страна, в
счетоводството на предприятието то се отписва от баланса.
Вземането от начетеното материалноотговорно лице може да се окаже несъбираемо и
поради различни други причини-отсъствие от страната, смърт, неплатежоспособност и други.
Успоредно с това предприятието продължава да полага усилия за събиране на отписаното
вземане. За целта то се записва по задбалансови сметки, като се посочват точните данни на
длъжника.
Счетоводните записвания по вземанията на липси и начети във връзка с липсата на
материални и нематериални дълготрайни активи имат по особен характер. При тях
задължително се отчита амортизация, начислена до момента на установяване на липсата. Тя се
записва по дебита на сметка Амортизация на материалните/нематериалните дълготрайни
активи. За отписване на липсващия актив се дебитира и сметка Вземания по липси и начети с
неамортизираната му част, а се кредитира сметката на конкретния липсващ актив с отчетната
му стойност.
Счетоводните записвания във връзка с внасянето на равностойността на начета са
аналогични на тези, които се правят при липса на краткотрайните активи.
3. Отразяване на липсите, причинени от стихийни бедствия в случаите, когато
липсващите активи са били застраховани.
13. Унищожените материални ценности при стихийни бедствия се записват като липси за
сметка на предприятието по дебита на сметка Липси на материални запаси и други ценности и
по кредита на сметката на унищожения актив.
За отчитане на взаимоотношенията, които възникват със застрахователните институти във
връзка със застраховки на погиналите активи, се използва сметка Разчети по застраховането.
Тя е активно-пасивна разчетна сметка. По дебита и се записват начислените застрахователни
обезщетения за загуби на предприятието от настъпили застрахователни събития срещу
кредитиране на сметка Други извънредни приходи. Сметка Разчети по застраховане се
кредитира при получаване на обезщетения от застрахователните институти.
4. Отразяване компенсирането на установените липси с излишъци, на активи, когато
между тях съществува причинно-следствена връзка.
Компенсациите се извършват задължително в натурални и стойностни измерители.
5. Отразяване на установени излишъци, които не могат да компенсират съответни липси.
Тези излишъци се оценяват по предполагаемата им продажна цена (тяхната актуална
стойност) и се включват в състава на активите на предприятието. За заприходяването на
актива се дебитират съответните сметки на конкретния актив, намерен като излишък. От този
момент продажната цена, по която се записват, става тяхната отчетна стойност. За
отразяването на излишъците като извънреден приход, се кредитира сметка Излишъци на
материални запаси и други ценности.
В края на отчетния период сметка Излишъци на материални запаси и други ценности се
приключва като се дебитира срещу кредитирането на сметка Печалби и загуби от текущата
година.
Значението на инвентаризирането следва да се оценява в няколко насоки:
То служи за точното определяне на количествените и стойностните размери на отделните
обекти на счетоводството, което е основа за установяване на съответната материална
отговорност, а оттам и за опазване на имуществото на предприятието;
Подпомага процеса на откриване на допуснати грешки, тяхното коригиране и така
допринася за увеличаване достоверността на счетоводната информация;
Служи за установяване на естествените загуби при стоково материални ценности (т.н.
естествени фири) , на липсите и излишъците, тяхното компенсиране, документиране и
уреждане;
Използва се за установяване размера на незавършеното производство в края на отчетния
период или в желан момент.
Използвана литература:
1. Национален сметкоплан, Национални счетоводни стандарти, Закон за счетоводството – изд.
Форком – София, 1998 г.
2. “Основи на счетоводството” – доц. Л. Петров, изд. Мартилен – София, 1996 г.
3. Обща теория на счетоводната отчетност – Б. Джорджева, изд. Тилиа – София, 1998 г.
14. 4. “Обща теория на счетоводната отчетност “ – проф. д-р на ик. Науки Д. Спасов, изд. Наука и
изкуство - София, 1988 г.
5. “Счетоводна отчетност на промишлеността” – доц. к. ик. Н. В. Божков, С. Петрова, изд. Наука
и изкуство – София, 1988 г.
6. “Теория на счетоводната отчетност” - Б. И. Валуев и др., изд. Варна - 1987 г.
7. Счетоводна отчетност и счетоводните кадри в стопанското управление на НРБ – проф. д-р
на ик. науки И. Душанов - изд. Варна, 1976 г.
8. Счетоводна отчетност и анализ на баланса на материално – техническото снабдяване –
проф. Т. Тонев, изд. Наука и изкуство – София, 1977 г.
9. Счетоводна отчетност и анализ на баланса на промишлените организации – проф. К.
Пергелов и др. , изд. Наука и изкуство – София, 1974 г.
