Презентацията е ориентирана към родителите на настоящи и бъдещи първокласници.

1. Децата
и
четенето

2. Първо се запознават със звуковете, изговор и
откриването им в дума. Това е предварителната
подготовка и тя започва на 5 годишна възраст
още в детската градина.

3. Следва сричката. Още преди да са се запознали с буквите,
децата се учат да разделят думите на срички. Как ли?

4. Помните ли тази игра:
Са-мо-лет но-мер пет,
да-вай газ за Бур-гас!
Това е играта „Скъсани думички“. Всяка дума се къса
точно на срички. Ако се опитаме да я скъсаме по друг
начин, думата ще стане трудно разпознаваема.
Пример: самолет (сам-ол-ет или са-мол-ет)

5. Звуковият анализ на думата е отделяне
на звуковете в думата в правилната им
последователност, но такива каквито ги
чуваме, а не както ги пишем
граматически.
Тоест: ас, боп, лъф и т.н.
Фонетиката е наука, която изучава
звука, неговия строй и системата на
човешкия език, както и звуковите
промени в думите. В българския език
има 30 букви и 45 фонеми.

6. Буквите не се изучават по азбучен ред, а по
сложност и честота на употреба!
Винаги се започва с гласните: а, ъ, о, у, е, и.
Следват сонорните съгласни: м, н, л, р, й.
Още с първата съгласна децата започват да се учат
да четат срички. Първата сричка, трябва да е с „А“:
ма, мъ, мо, му, ме, ми
на, нъ, но, ну, не, ни…
Буквуването (побуквеното) четене е вредно за
децата, те трябва да се стараят да сливат звуковете
в срички, защото „м-а-м-а“ не е „мама“!

7. Сричката съдържа само един гласен, но може да има
два, три и дори четири съгласни звукове: на, нар, спор,
спорт.
Видовете срички се въвеждат поетапно според тяхната
сложност.
Когато се изучат всички сонорни съгласни (м, н, л, р, й),
децата се стимулират да преминат към четене на цели
думи и да се изостави постепенно сричането. Това
става с въвеждането на останалите букви и двубуквени
звукосъчетания в следната последователност:
б, п, в, ф, д, т, з, с, ж, ш, г, к, дж, ч, дз, ц, х, щ, ю, я, йо, ь,
ьо.

8. Средна скорост на четене за една минута:
І клас - 30-35 думи в минута (в края на І клас);
ІІ клас - 60-70 думи в минута;
ІІІ клас – 80-90 думи в минута;
ІV клас – 100-105 думи в минута.

9. Средна скорост на четене при
възрастните:
- 100-150 думи в минута за хора,
чиято професия не е свързана с
интензивен умствен труд;
- 300-400 думи в минута при хора с
интензивен умствен труд.

10. Знаете ли че:
Наполеон е четял по 2000 думи в минута
(т.е 33 думи в секунда).
Балзак - по 4000 думи в минута
(т.е 66 думи в секунда).

11. Най-добрият стимул за четене при
децата е да четат според
интересите си. Четивната техника
има голямо значение, но
упражненията могат да се случат и
с любими списания, комикси,
изрезки от вестници и всичко,
което биха чели с интерес.