3. Условията за живот на сушата са много разнообразни. Затова
растителният и животинският свят там е толкова богат.

4. Условията се променят:
- температурата се
понижава;
- високо в планините
духат силни ветрове;
- дълбоки снегове.
- Затова растителност-
та в ниските и високите
части на планините е
различна.
Условията за живот в равнините и планините са
различни. Затова и съобществата от растения и
животни в тях се различават.
Условията в нашите
равнини са благоприятни:
- плодородни почви;
- достатъчно вода и
светлина;
- подходяща температу-
ра за развитие на
растенията.
Затова голяма част от
земите са обработваеми.

5. Кои от познатите ви от
трети клас обитатели на
равнините откривате на
рисунката?
Къде живее къртицата?
Какви вреди нанася
колорадският бръмбар на
селското стопанство?
Къде се срещат яребици,
лалугери и мишки?

6. живее и се
размножава в почвата.
 Предните ѝ крака са
разширени като
лопатки.
 Със здравите си нокти
тя рови тунели под
земята, за да търси
храна.
 Почти сляпа е, защото
под земята е вечна
тъмнина.
 Къртицата се храни с
дъждовни червеи.

7. Кои други обитатели на
почвата са ви познати?

8. Възрастното насекомо
/колорадски бръмбар/ и ларвите
се хранят с листата на
растенията. Унищожават най-
много картофените растения.
Напада и патладжана.
Някои от тях живеят постоянно в почвата -
къртица, попово прасе, сляпо куче, дъждовен червей.
Други само зимуват там – колорадски бръмбар,
многоножка и други бръмбари.

10. Ниско в
ливадите
прелита
.
Сред житата се
мярка .
Тя лети рядко.
Предпочита
да ходи и бяга.

11.  Тези птици кълват семена, червеи, скакалци и
други дребни животни.
 Те са полезни.
унищожават
семената на
плевелите.
прочистват
нивите от колорадски
бръмбари и други
вредители.

12.  Тези животни нанасят вреди на
селското стопанство.
 Те прегризват младите растения
и унищожават част от реколтата.
 Лалугерът си изравя дупка близо до нивите.
При опасност той бързо се скрива в нея.

13. план
 Равнините и низините /полетата/ обхващат
големи площи от територията на България.
 По-голямата част от тях са обработваеми площи.
 Има и земи, за които хората не полагат грижи.

14. В овощните градини са засадени
ябълки, праскови, кайсии, череши,
вишни, и други дървета.

15. В овощните градини се
срещат различни
като листни въшки, пеперуди,
мравки, пчели, оси, калинки,
гъсеници и други.

16. Някои от насекомите са вредители.
Защо?
Хранят се с части
на културните
растения.

17.  Вредител по овощните
дървета.
 Нейните гъсеници /ларви/
вредят като се хранят с
листата на овощните
дървета.

18.  Те са дребни насекоми с меко и нежно тяло.
 Най-често тялото е жълтеникавозелено, но може
да е черно или жълто.
 Известни са над 2500 вида, голяма част от които
са тясно специализирани към определени видове
тревисти и дървесни растения.
 Те най-често нападат младите растящи части на
растенията.

19. В овощните градини се
прелитат и различни
като синигери, скорци, врани,
свраки, дроздове, врабци, косове
и други.

20.  Синигерът е полезна птица,
защото унищожава
насекомите вредители и
техните ларви.
 Голям е колкото врабче.
 Живее в овощните градини и
в горите.

21. Повечето от птиците се хранят с животинска храна
(насекоми и др.) и като неприятели на овощните
култури причиняват значително по-малко вреда в
сравнение с насекомите. Някои от тях през различните
сезони на годината сменят режима на храненето си,
като преминават от животинска към растителна храна.
Обикновено използват плодовете на овощните култури.

22. Птиците правят с човките си отвори по плодовете
и се хранят с ядките им. В такива случаи те нанасят
големи загуби на реколтата.
По овощните и ягодоплодните култури у нас вредят:
скорци, врани, свраки, дроздове, врабци, косове и др.

23.  Скорците живеят по земята и
дърветата и се хранят
предимно с насекоми (ларви на
майския бръмбар, гъсеници,
скакалци, листни въшки и др.),
които са вредители по
овощните култури.
 Вредата им се състои в
това, че по време на
зреенето на черешовите,
крушовите и кайсиевите
плодове те се хранят с тях.

24.  Враната, свраката, черния
гарван и др., са птици, които
също нападат плодовете на
черешата, кайсията,
сливата и други овощни
дървета. Затова са вредни.
 Но са и полезни, защото се хранят и с вредните
насекоми, особено с тези, които обитават
почвата.

25.  Тези птици вредят, като се хранят с ягодовите и
овощните плодове по време на тяхното зреене.
 Вредата е по-малка в сравнение с ползата, която
допринасят, като изтребват насекомите.

26. Дивият заек, полските мишки и сляпото куче са
, които също вредят на овощните
растения, разсадниците и младите градини.

27.  В някои овощарски райони
полските мишки
причиняват повреди по
кореновата система на
младите овощни
дървета.
 Борбата с тях се води с
отровни примамки.
 Дивият заек изгризва
кората на стъблата и
клоните на младите
дървета, най-вече в зими
с голяма снежна покривка.

28. В зеленчуковите градини се
отглеждат зеле, домати,
краставици, пипер и други
зеленчуци.

29. Тук също живеят много насекоми
вредители – листни въшки,
колорадски бръмбар, попово
прасе, зелева пеперуда и др.

31.  Тя е бяла с черни петна.
 Възрастните насекоми се
хранят с нектар, но гъсени-
ците нападат зелето,
репичките и други зеленчуци.
 Най-сериозно уврежда
листата на зелето. Ако не
се отстранят навреме
гъсениците ѝ, зелето може
да бъде унищожено.

32. е
много сериозен вредител
по картофите.

33.  Къртицата и сляпото куче са , които
също оставят сериозни вреди в зеленчуковите
градини.
, ровейки под почвата, уврежда
корените на растенията.
нанася щети на подземните части
на някои растения като картофи, моркови и други.

34.  В зеленчуковите градини се срещат и .
 Техен представител е .
 Тя е сухоземно животно.
 Обитава градини и дворове. Среща се и в
планините.
 Храни се с насекоми и дъждовни червеи.
 За размножаване влиза в локви и блата, където
снася яйцата си.

35. са .
 Те са опасни вредители по зелето, морковите,
картофите, краставиците и други култури.
 Най-големи щети те нанасят при влажно време.
 Те продупчват листата и правят дълбоки дупки в
кореноплодите.
 Хранят се през нощта, а през деня се крият под
листата и буците почва.

36.  По полетата се отглеждат и .
 Те също имат своите врагове. Особено опасни са
житната костенурка, остроглавата дървеница,
царевичният пробивач, мишките, лалугерите и
други, които всяка година нанасят щети на
добивите и влошават развитието на посевите.

37. са
обрасли с тревисти растения и единични храсти.
Там се срещат като и
.

38. се храни с
насекоми и паяци.

39. достига дължина до 2 метра.
 Среща се в цялата страна. Обитава най-различни
места, включително стари къщи и обори.
 Катери се много добре по храсти и дървета. Обича
да се припича на слънце.
 Ловува мишки и малки птички. Поглъща ги цели.
Хапе, но не е отровен.
 Когато е уплашен, не пуска захапаното място. Може да се
освободите от него, като потопите главата му във вода.

40. план
Върху най-ниските планински склонове са разположени
.

41. Те са светли и топли,
с достатъчно вода в
почвата.
Това са благоприятни
условия за живот на
растенията.

42. Най-ниските склонове на планините са заети
от , а над тях са .

43. Освен дървета, в дъбовите
гори има и много храсти.

44. Напролет под тях
разцъфтяват ,
, .

45. Над широколистните гори, по-високо в планините,
са разположени .

46. Най-слънчеви и сухи
са .

47. На поляните между дърветата растат и

49. условията
са неблагоприятни.

50.  През зимата темпера-
турите са ниски.
 Снежната покривка е
дебела.
 Духат силни ветрове.

51. По тези места няма дървета,
защото те не могат да
оцеляват при такива условия.

52. Срещат се само ниски
храсти като ,
и .

53. Тези храсти имат еластични полегнали стъбла,
които са приспособленията им за преживяване
при силни ветрове и студ.

54. Направо върху камъните и скалите
растат и .

55. живеят върху скали
и камъни, върху дървета и
храсти, а някои видове се
срещат и във водна среда.
 Те могат да издържат
продължително засушаване
и ниски температури.
 Съставени са от зелено
водорасло и от гъба.
 Лишеите растат много
бавно само по няколко
милиметра годишно.
 Те имат много дълъг живот.
Има лишеи, които са на
около 2000 години.

56. са дребни
многогодишни растения без
корени.
 Някои мъхове се развиват по
камъни и скали.
 Те понасят продължително
изсушаване. При овлажняване
могат да попият голямо
количество вода.
 Мъховете имат свойството
да поглъщат различни
вещества, които се съдържат
във въздуха. Затова по тях
може да се съди за
замърсеността на въздуха.

57. е красиво цвете,
което също се среща високо
по планинските скали.

58. Приспособления на еделвайса за оцеляване
в суровите високопланински условия:
 Листата му са покрити
с тънки власинки.
 Те намаляват изпарени-
ето на водата.
 Подобни власинки
имат и други
планински растения.

59. Горите са среда на живот
и за много животни.
Защо?

60. В тях животните намират
подходяща храна и сигурни
убежища, където да се скрият
от неприятелите.
Избройте горски обитатели, които познавате.

61. В тях се разхождат
различни

62. и дебнат
жертвите си.

64. Високо сред
недостъпните
скали и по
стръмните
планински склонове живее
прескачат от
клон на клон.

65. дълбаят
дупки в дърветата.
Чува се кукането
на .
Високо в планините прелита
и

66.  По отвесните скали се
катери
 Тя се храни с насекоми.
 През зимата се спуска
надолу към селищата.

67. За живота в
гората имат
значение всички
животни,
защото
участват в
хранителните
вериги.

68. В горите се срещат и много ,
които нанасят вреда на дърветата.
Такива са много , които прояждат
стъблата и клоните на дърветата.

69.  може да се забележи в
началото на май.
 Лети вечер след залез слънце.
 Крилете са две двойки. Горните са дебели
и твърди, а долните са нежни и ципести.
 Храни се с листа и пъпки на горски и овощни
дървета. Затова е вредител.
 Женската снася яйцата си в почвата. Ларвите се
хранят с корените на растенията. При масовото
му размножаване може напълно да обезлисти
дърветата.

70. Сред защитниците на гората са
Те изяждат част от яйцата на някои вредители и
им пречат де се размножават.

71. Виждали ли сте ?
Научете повече за тях.

72.  са бръмбари.
 При някои видове летят само мъжките, а
женските са безкрили. При други видове летят
и мъжките, и женските.
 Излъчването на светлина е свързано с жизнените
им процеси. Светенето се предизвиква от
веществото луциферин.
 Светулките могат да контролират светлинните
импулси.
 Това студено светене се нарича биолуминесценция.

73. Кои от изброените условия за живот се отнасят
за: а/ високо в планините б/ равнините
благоприятни
температурата
се понижава
дълбоки снегове
плодородни почви
неблагоприятни
духат силни ветрове
достатъчно вода
и светлина
подходяща
температура
Кликни върху номера.
1
2
3
4
5
6
7
8

74. Разделете изброените животни в две колони:
а/ полезни за човека б/ вредни за човека
пъдпъдък, бръмбар корояд, мравки, яребица,
майски бръмбар, полска мишка, бръмбар корояд,
колорадски бръмбар, лалугер, зелева пеперуда,
синигер, бяла овощна пеперуда
Допълни изреченията.
Лишеите и мъховете растат __________________
_____________________. Лишеите са съставени от
___________________________, а мъховете са
растения без ________.
направо върху
камъните и скалите
зелено водорасло и от гъба
корени

75. Разделете изброените животни:
а/ обитатели на горите б/ обитатели на високите
части на планините
катерица, скален орел, дива коза, сърна, кълвач,
синигер, скалалазка, лисица, майски бръмбар
Подредете растенията според височината, на
която се срещат в планините.
бор бук клек дъб
Кликни върху думата. 1
2
3
4

76. Широколистните гори са разположени:
в най-високите части на планините;
по-ниските склонове на планините;
над иглолистните гори.
Иглолистните гори са разположени:
над широколистните гори;
под широколистните гори;
в най-високите части на планините.

77. Високо в планините не се срещат дървета, защото:
студено време и силни ветрове;
горещо време;
слънчево и сухо.
Дъбовите гори са:
светли, топли, с достатъчно вода;
най-слънчеви и сухи;
студени и влажни.

78. О – в овощни
градини
Г – в горите
П – в най-висо-
ките части
на планините

79. синигер, кълвач
светулка, бяла овощна пеперуда
костенурка
мечка, дива коза

80. План на урока:
Речник:
лишеи –
живи организми, съставени
от зелено водорасло и от
гъба. Водораслото произ-
вежда храна за себе си и за
гъбата.
1. Растения и
животни в
равнините
2. Растения и
животни в
планините
мъхове –
растения без корени. Някои
от тях се развиват върху
камъни и скали, а други –
върху кората на дърветата.